Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 8776/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. П. чрез гл. юрк. Ж. С. против решение № 654/02.08.2023 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 808/2021 г., с което е отменено решение № РТД-3000-1762/30.07.2021 г. издадено на „Брадърс 07“ ЕООД.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно фактите по делото, както и че не е изследвал всички релевантни за спора факти. Счита, че съдът е основал решението си на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което митническият орган е използвал стоки по сравняваните ЕАД с търговска марка, с различно количество и т. н., без да обсъди в цялост всички представени документи и възможности за определяне на митническата стойност.
Оспорва изводите на съда за нарушение на чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в административното производство, поради това, че уведомлението на дружеството не отговаря на изискванията на чл. 8, пар. 1, б. „а“ от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 – не съдържа митническите декларации, използвани за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС. Касаторът счита, че не е засегнато правото на защита на лицето, тъй като уведомлението се основава на резултатите от последващия митнически контрол, приключил с доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г. В приложенията към доклада, които са надлежно връчени на дружеството, са посочени митническите декларации, послужили за определяне на новата митническа стойност.
В касационната жалба са изложени и подробни съображения, че по делото са обосновани основателните съмнения в декларираната договорна стойност на стоките като в доклада от 17.05.2021 г. е установено, че декларирана от „Брадърс 07“ ЕООД митническа стойност е по-ниска с 50 % от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки за съпоставими периоди, както и наличието на противоречия в представените от дружеството документи за плащане (PARA MAKBUZU), съдържащи различна информация относно момента на плащане и размера на платени суми по едни и същи фактури, които не позволяват установяването на действително платената цена за стоките.
Касаторът счита, че новата митническа стойност на стоките е определена в съответствие с чл. 74, параграф 3 от МКС, след подробен анализ и изследване на вторичните методи и се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности на стоки със сходно описание. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт по отношение на анализа и характеристиките на стоките. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не е съобразил представените доказателства, съдържащи цялата база данни, която е използвана от митническия орган.
Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Брадърс 07“ ЕООД, гр. Хасково, чрез адвокат Т. Н. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е било решение № РТД-3000-1762/30.07.2021 г. издадено от директора на ТД Тракийска, понастоящем ТД М. П. при А. М. съгласно чл. 7 от Устройствения правилник на А. М. (обн. ДВ бр. 59/2021 г. в сила от 31.07.2021 г.), с което на основание чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 („Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447“) е определена нова митническа стойност на стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление, по 36 броя митнически декларации (МД), подадени в периода м.02.2019 г. - м.06.2019 г. и на вносителя „Брадърс 07“ ЕООД са определени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 2 580 975.30 лева и лихви в размер на 225 000 лева.
От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед за възлагане № 3ТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020 г. на директора на ТД Тракийска, на основание чл. 33, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и чл. 84в, ал. 2, т. 2 от Закон за митниците /ЗМ/, е възложено да бъде извършена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48 във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ относно внасяните от „Брадърс 07“ ЕООД стоки, поставени под режим „допускане за свободно обращение“. В хода на проверка е установено, че за проверявания период от 29.06.2018 г. до 30.10.2020 г. „Брадърс 07“ ЕООД е получател на доставки на 4 265 бр. стоки, по 129 бр. митнически декларации от различни контрагенти от Р. Турция, част от които са и 36-те митнически декларации (МД), посочени в оспорения акт.
За резултатите от проверката е съставен протокол от 29.04.2021 г. за заключително обсъждане на основание чл. 84к от ЗМ с участието на управителя на дружеството. В протокола се съдържат констатации за по-ниска декларирана митническа стойност на стоките по Приложение № 1 към него в сравнение със средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, водещо до съмнение относно точността на декларираната митническа стойност на стоките. Посочено е, че договорната стойност на стоките не може да бъде проверена, поради липса на документи и информация във връзка със сделките, поради извършване на разплащането с контрагентите в брой, както и поради установени несъответствия в документите, удостоверяващи плащанията – разходни касови ордери (РКО) с посочено основание митнически декларации и документи „PARA MAKBUZU“ („Квитанция за събиране на пари“) с основание номер на фактура.
След приключване на проверката е изготвен доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г., ведно с таблици – приложения. Докладът съдържа обстоятелствата, на които митническите органи основават съмненията си в декларираната договорна стойност на стоките, както и съображенията им за неприложимост на методите по чл. 74 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, които са възпроизведени подробно в мотивите на обжалваното съдебно решение. Докладът е връчен на дружеството на 21.05.2021 г.
Въз основа на констатациите в доклада и след уведомяване на засегнатото лице по реда на чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо рег. индекс № 32-160568 от 28.05.2021 г., връчено на 01.06.2021 г., е издадено оспореното решение № РТД-3000-1762/30.07.2021 г. на директора на ТД Тракийска понастоящем ТД М. П. с което на основание чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е определена нова митническа стойност на стоки с конкретен номер по 36 броя митнически декларации, подадени от „Брадърс 07“ ЕООД в периода от 27.02.2019 г. - 04.06.2019 г., променени са данните в посочените декларации и на дружеството е определено задължение за довнасяне на ДДС в общ размер на 2 580 975.30 лева и съответните лихви на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 114 1 и 2 от МКС.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, съдът е установил, че за процесния период „Брадърс 07“ ЕООД осъществява внос на стоки от Р.Турция от турските доставчици А. БАЛКАН, АЛГОРИТМА ПАЗАРЛАМА ДИС ТИКАРЕТ ЛТД, ИЛЯДА МАДЕНЧИЛИК ИНСАТ ТЕКСТИЛ, КЗМ ТЕКСТИЛ ГИДА ИНСААТ. За осъществените доставки са издадени фактури, CMR и опаковъчен лист. Стоките по всяка от МД са осчетоводени от дружеството по дебита на сметка 304 „Стоки“ (аналитично по видове стоки) и по кредита на сметка 401 „Доставчици“ (аналитично по доставчик). От вещото лице не е установено наличието на писмени договори относно начина на разплащане. По счетоводни данни експертът е констатирал, че погасяването на задълженията по процесните фактури се отчита по сметка 501 „Каса в лева“. Дружеството няма заведена счетоводна сметка „Каса във валута“. Във всички случаи разплащането е извършено чрез частично предаване на суми в Р. Турция. Експертизата е констатирала, че сумите за разплащане са изтеглени от управителя на „Брадърс 07“ ЕООД с РКО от касата на дружеството, но не е установила как се осъществява фактическото разплащане на доставчика в Р.Турция. Не са установени данни за момента и начина/мястото на обмяната им от една валута в друга, както и документи за предаването на паричните средства, като размер и вид на валутата от управителя на дружеството на лицата, които фактически ги предават.
Вещото лице е извършило анализ на сравнителната информация, посочена в митническото решение и послужила като основание за определяне на новата митническа стойност по процесните 36 митнически декларации и е установило, че съпоставката е със сходни стоки с един и същ тарифен код, но са съпоставени и стоки, описани без търговски марки, със стоки, за които е посочена търговска марка. Най-често срещаната съпоставка е с вносител „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, гр.София, които внасят стоки с марка LC WAIKIKI. Установена е извършена съпоставка и със стоки с марка Adidas. Вещото лице е установило и разлики в количествата и във времевия интервал на съпоставяните стоки. Според заключението митническият орган не е съобразил посочените различия, тъй като при определяне на новата митническа стойност се търси най-близката стойност до рисковия праг.
По отношение на рисковия праг за всяка една стока, посочена в МД вещото лице е установило, че е определен, като за целите на сравнителния анализ са използвани оценки на месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка за многогодишен период, обикновено четири последователни години – така наречените „Справедливи цени“, които се предоставят на разположение на държавите-членки на ЕС, чрез системата "THESEUS" на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Експертизата е извършила и сравнение на процесните стоки с декларирани цени на стоки по митнически декларации на дружествата „ТЕОСПЕД 2005“ ООД и „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД. В приложения 1А – 27А към заключението, вещото лице е посочило извършения сравнителен анализ на митническата стойност по 36 – те митнически декларации на Брадърс 07 ЕООД и 79 митнически декларации на „Теоспед 2005“ ООД, като освен номер на декларацията, номер на стоката и количеството й, са съпоставени датата на вноса, тарифния код и характеристиките на стоките, според описанието им декларациите. В резултат на анализа експертът е установил, че митническите стойности в 42 от декларациите, подадени от "Теоспед 2005" ООД или 53 % са еднакви стойности с декларираните от "Брадърс 07" ЕООД, митническите стойности в 22 от декларациите или 28 % са по-високи, а митническите стойности в 15 от декларациите или 19 % - са по-ниски.
От анализа на общо 30 митнически декларации, подадени от "А. Г. 2" ЕООД (приложения 1Б – 27Б) вещото лице е установило, че в 6 от тях, или 20%, декларираните митнически стойности от „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД са по-високи спрямо декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД; в 4 от тях, или 13%, декларираните митнически стойности от „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД са по-ниски спрямо декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД и в 20 от тях, или 67%, декларираните митнически стойности от „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД са еднакви с декларираните от „Брадърс 07“ ЕООД.
В допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е извършена подробна съпоставка на всички представени в ТД М. П. документи „PARA MAKBUZU“ от „Брадърс 07“ ЕООД – тези, представени към съответните митнически декларации, посочени в оспорения акт, както и тези, представени впоследствие при осъществения последващ контрол и е описал констатираните различия. Установено е, че представените копия на документи „PARA MAKBUZU“ са 1 бр. на стойност 9996 евро, 1 бр. на стойност 9778 евро, 1 бр. на стойност 4446 евро, 37 бр. на стойност по 5200 евро, 41 бр. на стойност по 5000 евро и 90 бр. по 9970 евро. Според вещото лице поради липсата на номера на издадените от доставчиците „PARA MAKBUZU“ не се добива представа по какъв ред са погасявани задълженията и няма съответствие с РКО в пълен размер.
От показанията на св. Чолакова - счетоводител на „Брадърс 07“ ЕООД съдът е установил обстоятелства, свързани с разплащането между дружеството и търговските дружества в Турция, както и че при заключителното обсъждане на резултатите от проверката на дружеството не са представени конкретни документи, митнически декларации, конкретни стоки и цени във връзка с процедурата.
Св. Кръстева служител на ТД М. П. е дала показания за начина на провеждане на проверката и установените различия в двата вида документи PARA MAKBUZU – едните, представени към МД, а другите - на по-късен етап при проверката, по искане на проверяващите и съдържали само стойност на предадени суми, без номер и стойност на фактура.
За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Съдът е приел, че при образуване на административното производство е допуснато нарушение на чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, тъй като уведомлението от 28.05.2021 г. не отговаря на изискванията на чл. 8 параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 – липсва посочване на митническите декларации, с получател – трето лице, стоките, по които са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, респ. търговските документи, съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните като аналог стоки. Според съда допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на проверяваното дружество и на възможността му да се запознае в пълнота с всички обстоятелства, въз основа, на които органа ще постанови акт, рефлектиращ неблагоприятно в правната му сфера.
По приложението на материалния закон, в мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Приел е, че спорът по делото е относно наличието на предпоставките за възникване на обосновано съмнение в декларираната договорна стойност на стоките и правилното приложение на член 74 3 от Регламент № 952/2013, както и че доказателствената тежест за установяването им, е на митническите органи.
В конкретния случай, според съда, митническите органи са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, въз основа на данните от информационната система THESEUS на Joint Research Center, според които митническата стойност на стоките по проверяваните митнически декларации е по 50 % от средностатистическата стойност на стоки с идентичен код по ТАРИК, внос от Турция, както и с констатираните несъответствия в представените от вносителя документи „PARA MAKBUZU” с първоначално приложените такива към процесните МД, с различията между изписаната в тези документи валута и стойности и представените РКО за теглене на пари от касата на дружеството за разплащане по фактурите с турските доставчици, с липсата на външнотърговски договори и други доказателства за взаимоотношенията с контрагентите от Р. Турция и такива за обмен на валута. Несъответствията в посочените документи са потвърдени в съдебното производство от заключението на основното и допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
При тези факти, съдът е приел, че митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките и следва да се приложи чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По отношение на приложения метод по чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съдът е установил, че сравнителната информация, послужила като основа за прилагането му от митническите органи, е изложена в табличен вид, чрез посочване на номера на МД и номера на конкретната стока от всяка МД, чиято митническа стойност е използвана за определяне на новата митническа стойност на конкретна стока от процесните декларации. В таблиците не се съдържат данни за датата на подаване на съответната декларация, за вида на стоката, търговската й марка, вида на материалите, от които е произведена, държавата на произход и нейното количество.
Според съда при определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, при прилагане на резервния метод на „разумна гъвкавост“ между метода на договорната стойност и вторичните методи по чл. 74 2 от Митническия кодекс, мотивите на оспореното митническо решение следва да съдържат конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не се изчерпва само в посочване на митническата декларация с която са внесени и с кода по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които митническият орган е стигнал до извода за достатъчно сходно със стоката, чиято стойност се определя. Такова описание в оспорения акт липсва. При издаването му не е извършен анализ на характеристиките на стоките. Допуснатото нарушение, според съда, препятства проверката за наличието на сходство между процесните стоки и тези взети за сравнение. В тази връзка съдът е посочил, че сходството на стоките не следва автоматично от класирането им с един и същи код по КН, а от установеното сходство по отношение на различни характеристики, като материя, качество на изработка, принадлежност към определен бранд, които определят тяхната цена. Телеграфното изброяване номерата на митническите декларации и номерата на стоките в тях, без направено от органа описание на същите, съдът е определил като немотивираност на предприетия от органа подход за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки по реда на чл. 74, 3 от МКС. Предвид липсата на изложени фактически обстоятелства, релевантни за определяне на митническата стойност чрез посочения метод, според съда препятства изследването им в хода на съдебното производство.
Наред с горното, съдът е констатирал и нарушения на правилата по чл. 144 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при определяне на новата митническа стойност. От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил, че са съпоставяни стоки с различен код по ТАРИК, стоки, без търговска със стоки с посочена търговска марка, стоки с големи разлики в количествата, както и стоки, внасяни в различни времеви интервали.
Според съда, след като в оспореното решение митническият орган е приел, че при определяне на митническата стойност по резервния метод, предвиден в чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. ще използва разумната гъвкавост на методите по чл. 70 и чл. 74 2 от Кодекса по отношение на сходни стоки, то е следвало да съобрази и разпоредбите на чл. 141 от Регламента за изпълнение, които предвиждат да се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества, като стоките, чиято стойност се определя и използването на договорната стойност за стоки, произведени от различно лице да се взема предвид само в случаите, когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установен внос на стоки декларирани от „Теоспед 2005“ ООД и „Антония голд 2“ ЕООД с идентичен код по ТАРИК, с еднакво описание по отношение на тяхното предназначение, от същите турски производители и в период близък до проверявания. В нарушение на чл. 141, 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 митническият орган не е обсъдил митническите стойности на така внесените стоки. Според съда не са извършени и предвидените в чл. 141, 1 от същия регламент корекции на цените на сравняваните стоки, въз основа на които е определена новата митническа стойност предвид установените разлики в количествата, в търговското равнище и наличието на определен бранд (търговска марка) при съпоставката им с процесните стоки. Това е мотивирало съда да приеме, че по-високата стойност на стоките, взети като база за сравнение необосновано е определена като митническа стойност на стоки, за които не са налице подобни характеристики.
По тези съображения първоинстанционният съд е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт на основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК и е постановил неговата отмяна.
Решението е правилно постановено.
Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, изяснил е спора от фактическа страна в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон, са неоснователни.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, 1 от Регламент за прилагане (ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) № 952/2013. В чл. 144 1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 е предвидено, че при определяне на митническата стойност по резервния метод може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
На основание чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е в тежест на митническия орган.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай митническият орган е обосновал съмненията в декларираната договорна стойност на стоките по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, въз основа на констатираните противоречия и разминавания в представените от вносителя документи за плащане в брой към турските доставчици – документите „PARA MAKBUZU“ („Квитанции за събиране на пари“) и РКО, отразени в счетоводството на дружеството. Установените в административното производство обстоятелства във връзка с плащането по доставките се потвърждават и от заключението на основната и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че декларирана от „Брадърс 07“ ЕООД митническа стойност е по-ниска с 50 % от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки за съпоставими периоди. Това фактическо основание за отхвърляне на договорната стойност на стоките, не е доказано по делото от страна на митническия орган. В мотивите на оспорения акт не е посочено как е определена средностатистическата стойност и на какви стоки. Твърдението на митническия орган е, че за целите на сравнителния анализ са използвани т. нар. справедливи цени по смисъла на 1, т. 40 от ЗР на ЗМ - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT бази данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири години, които са предоставени на разположение на държавите – членки на ЕС чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на ЕК (Joint Research Center). За сравнителния анализ е изготвена таблица 1 от приложенията към доклада от 17.05.2021 г., но в тази таблица са посочени само стойностите на справедлива цена в евро/кг, съответно стойностите на рисков праг в евро/кг, лева/кг и в лева/брой. Не е посочено по какъв начин и въз основа на какви данни са формирани тези стойности, за да се приеме, че представляват средностатистическа стойност при внос на сравними стоки за съпоставими периоди по смисъла на решение от 16 юни 2016 година на Съда на ЕС по дело С-291/15. Освен това твърдението на митническия орган, че декларираната стойност на стоките е по-ниска с 50 % от средностатистическата стойност на сравними стоки, е в противоречие с мотивите му за неприложимост на метода по чл. 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на договорната стойност на сходни стоки, изложени в доклада от 17.05.2021 г., тъй като и в двата случая се изисква анализ на стоките и установяване на сравними стоки, съответно сходни стоки.
Недоказването на посоченото фактическо основание, не променя изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени предпоставките по чл. 140 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, предвид наличието на самостоятелно основание за отхвърляне на декларираните договорни стойности, поради установените противоречия в представените от вносителя документи за плащането им.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и изводите на съда за нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На основание чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност. (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, т. 45 и др.).
В конкретния случай това изискване не е спазено. От събраните в съдебното производство митнически декларации, подадени от „Теоспед 2005“ ООД и „А. Г. 2“ ЕООД, подробно анализирани и описани в заключението на вещото лице, е установен внос на стоки от Р. Турция, със същия код по ТАРИК, същите съставни материали (синтетични материали, изкуствена кожа, памук и т. н.), от същите продавачи, деклариран в релевантния период. По делото не се твърди и не се установява, че договорните стойности на тези стоки, които са на разположение в базите данни на митническия орган, са анализирани и взети предвид при изключване приложението на вторичните методи по чл. 74 2 б. а) и б. б) от Регламент (ЕС) № 92/2013 г. Методът по чл. 74 3 от Кодекса е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) № 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод/резервен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37).
Правилно съдът е приел, че определянето на новите митнически стойности на основание чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е мотивирано от митническия орган. В съдържанието на оспорения акт, сравнителната информация е представена в таблица, която съдържа единствено номера на митническата декларация, която е използвана за определяне на новата митническа стойност, номер на стоката и стойност в лева/брой. Не е извършена съпоставка на характеристиките на стоките, според описанието им в сравняваните митнически декларации, каквато съпоставка е извършена от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. В тази връзка и по аргумент от т. 49 от цитираното решение на Съда на ЕС по дело C-599/20, „Baltic Master“ UAB, следва да се посочи, че в митническите декларации, подадени от "Брадърс 07" ЕООД, освен данните за код по ТАРИК и тегло, за стоките е посочена и информация за материята, от която са изработени (синтетични материали, памук, изкуствена кожа), дължина на облеклото (трикотажни синтетични дамски поли с дължина до коляното,) къс ръкав, без хастар, без търговски марки и т. н., която позволява извършването на такава съпоставка. Въз основа на така предоставената информация за декларираните стоки в заключението на съдебно – счетоводната експертиза е извършено сравнение със стоките по митническите декларации, въз основа на които е определена новата митническа стойност и са установени различия, които не са отчетени при издаването на оспорения акт - за остойностяването на стоки без търговска марка са използвани договорни стойности на стоки с търговски марки (LC WAIKIKI, Adidas) и договорни стойности на стоки с големи разлики в количествата и датата на внос.
Нарушението на изискванията за мотивиране на митническия акт е съществено, тъй като препятства проверката за спазването на чл. 144 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 - дали определената нова митническа стойност се основава във възможно най-голяма степен на определени преди това митнически стойности и на разумна гъвкавост при прилагане на методите по чл. 70 и чл. 74 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В подкрепа на този извод са и наличните данни за внос на стоки от същите продавачи, осъществени от „Теоспед 2005“ ООД и „А. Г. 2“ ЕООД в приблизително същия период, които не са обсъдени при издаването на оспорения акт. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че след като митническият орган е използвал методите по чл. 70 и чл. 74 2 от Кодекса по отношение на сходни стоки, то е следвало да съобрази и разпоредбите на чл. 141 1 и 5 от Регламента за изпълнение, които предвиждат корекции на установената цена по сравняваните декларации и използване на договорните стойности на стоки, произведени от различно лице, само когато, не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Законосъобразен в тази връзка е и изводът му, че липсата на мотиви в оспорения акт, не може да бъде заместена от съда чрез обсъждането на представените в съдебното производство доказателства.
С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.
Доводите в касационната жалба, че уведомлението за образуване на административното производство по чл. 22 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се основава на резултатите от последващия митнически контрол, приключил с доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г. и че в приложенията към доклада, които са надлежно връчени на дружеството, са посочени митническите декларации, послужили за определяне на новата митническа стойност на стоките, са основателни. Основателността на тези доводи не променя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на акта, поради липса на сравнителната информация за стоките, послужила като основание за прилагане на метода по чл. 74 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като и в приложенията към доклада липсват данни за сравняваните стоки по посочените в таблиците митнически декларации.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация – „Брадърс 07“ ЕООД - в размер на 1 000 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената адвокатска защита на дружеството – ответник в касационното производство.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 654/02.08.2023 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 808/2021 г.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Брадърс 07“ ЕООД, гр. Хасково, [ЕИК] сумата 1 000 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА