Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8788/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Мисоко ООД, с адрес: гр. Хасково, ул. [улица], представлявано от В. К.-управител, чрез адв. Ч. срещу решение №647 от 28.07.2023 г. , постановено по адм. д.№551 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2023 г.

С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52/28.04.2023 г. издаден от Началник отдел Оперативни дейности гр .Пловдив при ЦУ на НАП за изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № ФК-25-0003649/18.02.2022 г. издадена от същия административен орган.

Според касаторът са налице всички основания за отмяна на съдебното решение по чл.209, т.3 АПК.

Съдът е кредитирал един недопустим и незаконосъобразен административен акт и е игнорирал незаконосъобразното му изпълнение, дори без актът да е влязъл в сила. Запечатването е извършено на датата на издаване на административния акт 28.04.2023 г., т. е. нарушено е правото на защита на търговеца.

Неправилно е прието, че въпреки отмяната на наказателното постановление от компетентния районен съд има извършено нарушение и във връзка с него следва да бъде приложена принудителната административна мярка.

Напълно недопустимо е да се приравнява протокола от извършена проверка/ПИП/ на 13.02.2023 г. с акт за установяване на административно нарушение. Без наличието на АУАН реално няма извършено нарушение и не следва да се прилага ПАМ.

Формалното разглеждане на жалбата от първоинстанционният съд е основаната предпоставка за постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.

Изцяло е игнорирано правното значение и приложното поле на цитираната практика на СЕС в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. , според което за едно нарушение не може да се налагат две санкции. Според тълкуването на СЕС, принудителната административна мярка е санкция по своя характер и е недопустимо да се налага заедно с имуществената санкция предвидена в ЗДДС.

По тези съображения се иска решението да бъде отменено, а жалбата на дружеството да бъде уважена.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

О. Н. отдел Оперативни дейности при ЦУ на НАП гр. Пловдив в приложен отговор по касационната жалба я оспорва и моли решението да бъде оставено в сила. Твърденията изложени в касационната жалба са неоснователни. С решение №430/28.06.2022 г. постановено по адм. д. №260/2022 г. на АС гр. Хасково е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на ПАМ № ФК-025-0003649/18.02.2022 г. Това решение е потвърдено от ВАС и заповедта е влязла в сила. Поради тази причина е следвало да бъде изпълнена. Постановлението предмет на настоящото производство е законосъобразно, така както е приел и АС гр. Хасково.

Фактът, че наложената с наказателното постановление имуществена санкция опровергава твърденията за наличие на две наказания за едно и също нарушение. Не е налице противоречие с тълкуването на СЕС по дело С-97/21.

Претендира се присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размерът на договореното адвокатско възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде определено на законовия минимум.

Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че е извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС. Прилагането на принудителна административна мярка и налагането на административно наказание са две производства уредени в ЗАНН, които се развиват независимо едно от друго.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, наложената ПАМ може да бъде отменена, но това е само възможност, а не е задължение на административния орган.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка пред АС гр. Хасково е било постановление за отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52/28.04.2023 г. издадено от Началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

При извършената проверка относно законосъобразността на административния акт, съдът установил следното: Мисоко ООД е подало молба вх.№3216/25.04.2023 г. за прекратяване изпълнението на заповед №ФК-25-0003649/18.02.2022 г. на Началник отдел ОД гр. Пловдив при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка, като се сочи че е заплатена определената на дружеството имуществена санкция в размер на 600 лв.

След проверка извършена от административния орган при разглеждане на подадената молба е установено, че не са налице предпоставките за прекратяване изпълнението на принудителната административна мярка по чл.187, ал.4 ЗДДС. В мотивите си административният орган е посочил, че наказателното постановление №638445-F643528/31.05.2023 г., с което е определена имуществена санкция на Мисоко ООД е отменено и решението е влязло в сила на 05.12.2022 г.

От друга страна наложената принудителна административна мярка е във връзка с извършена проверка в търговски обект стопанисван от дружеството на 13.02.2022 г., при която е установено, че не е издаден документ за извършена продажба по чл.118 ЗДДС и извършеното изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Според мотивите на решението, за да бъде приложена принудителната административна мярка следва да е установено нарушение, а такова в конкретния случай има. Търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки обекта. Това нарушение е описано в съставен протокол за извършена проверка/ПИП/№0003649 от 13.02.2022. Извършването му не е спорно, макар наказателното постановление да е отменено. Основанието за отмяна на наказателното постановление са допуснати процесуални нарушения в процеса на налагане на имуществената санкция, а не недоказаност на деянието.

След като е потвърдена принудителната административна мярка, няма пречка същата да бъде изпълнена, като по този начин се изпълняват законово предвидените цели на административната принуда.

Извършеното заплащане на сумата от 600 лв. не е на основание имуществената санкция по влязло в сила наказателно постановление.

С оглед данните по делото няма кумулиране на санкции доколкото изпълнението на ПАМ е след постановяване на решение, с което е отменено издаденото наказателно постановление.

По тези съображения административния акт предмет на съдебен контрол е приет за законосъобразен, а жалбата срещу него е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. Обстоятелствените му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към тях.

Първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като е констатирано, че търговеца не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки извършвана в стопанисвания от него обект. Това обстоятелство е установено с ПИП №0003649 от 13.02.2022 и не е опровергано нито при обжалване на наложената ПАМ по съдебен ред, нито в хода на съдебното производство развило се по повод издаденото наказателно постановление за налагане на имуществена санкция. Изрично първоинстанционният съд е посочил, че наказателното постановление е отменено поради допуснати процесуални нарушения при издаването му, а не защото деянието е било несъставомерно.

Неоснователно касаторът поддържа, че без съставен АУАН не може да бъде издадена ПАМ. В ЗАНН не е предвидено изискване за издаване на АУАН, във връзка с налагане не принудителна мярка. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение. В конкретния случай това е направено с протокол за извършена проверка /ПИП/ №0003649 от 13.02.2022 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в търговския обект дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18 /13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ЗДДС.

Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. След като заповедта, с която е приложена ПАМ е влязла в сила, след проверка по съдебен ред на нейната законосъобразност няма пречка да бъде изпълнена.

Противно на твърденията на касаторът, не е засегнато правото му на защита. В изпълнение е приведена заповед №ФК-25-0003649 от 18.02.2022 г., която е влязла в сила и е стабилен административен акт. Актът предмет на настоящото производство е отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52828.04.2023 г., който подлежи на самостоятелно обжалване, но това не означава, че възстановява висящността на спора относно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ или наличието на извършено нарушение. Предмет на контрол в настоящото производство са наличието на предпоставки за прилагане на чл.187, ал.4 ЗДДС. Тези предпоставки е изследвал първоинстанционният съд и правилно е преценил, че не са налице.

Неоснователно е и поддържаното твърдение в касационната жалба, че съдът изцяло е игнорирал правното значение и приложното поле на решение по дело С-97/21 на СЕС. Според мотивите на това решение ПАМ също е санкция и е недопустимо да се прилага заедно с налагането на имуществена санкция. В конкретния случай е безспорно, че наказателното постановление за налагане на имуществена санкция е отменено, а заповедта за налагане на ПАМ е влязла в сила и подлежи на изпълнение. Не е налице кумулиране на санкциите и съответно противоречие с тълкуването на СЕС по цитираното по горе дело.

Въз основа на гореизложеното и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация се претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 28.07.2023 г., постановено по адм. д. № 551 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2023 г.

ОСЪЖДА Мисоко ООД, [ЕИК], с адрес: гр. Хасково, ул. [улица], представлявано от В. К., да заплати на Национална агенция за приходите /НАП/ сумата от 200 лв. представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА