Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 8733/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на В. Б., гр. Русе, [улица], чрез адв. Г., срещу Решение № 172/21.06.2023 г., постановено по адм. дело № 522/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Барзов срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № АУЗ-1005-1, издаден на 16.08.2022 г. от старши инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. Р. потвърден с Решение № 48/10.10.2022 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в О. Р. с който в тежест на касатора са установени задължения за данък върху превозните средства по ЗМДТ в размер на 10 379,37 лв. за 2021 г. и за първата половина на 2022 г. заедно с лихви 737,79 лв.

Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да обсъди писмените доказателства в преписката в тяхната съвкупност. Сочи се необоснованост на извода, че Барзов има качеството данъчнозадължено лице по чл. 53 ЗМДТ, формиран въз основа на данните от водения от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе регистър на моторните превозни средства,. Акцентира се върху обстоятелството, че те имат вторичен характер и могат презумптивно да служат за установяване на собствеността върху превозните средства, но презумпцията е оборима. Необходимо е вписването в регистъра да се основава на действително придобиване на правото на собственост чрез някой от способите по чл. 77 от Закона за собствеността. Нищожността на правната сделка, представляваща придобивно основание, опровергава достоверността на регистъра. По тези съображения се претендира отмяна на решението и на АУЗД, при условията на евентуалност делото да бъде върнато на АС Русе за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в О. Р. оспорва нейната основателност в писмено становище и в съдебно заседание и претендира деловодни разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред Административен съд Русе е оспорен АУЗД № АУЗ-1005-1, издаден на 16.08.2022 г. от старши инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ в О. Р. потвърден с Решение № 48/10.10.2022 г. на директора на дирекция „Мастни данъци и такси“ в О. Р. с който в тежест на В. Б. са установени задължения за данък върху превозните средства по ЗМДТ в размер на 10 379,37 лв. за 2021 г. и за първата половина на 2022 г. заедно с лихви 737,79 лв.

АУЗ е издаден въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от министерството на вътрешните работи – л. 24-26 от първоинстанционното дело, съдържащ регистрационен номер, дата на първа регистрация, дата на договор за покупко-продажба, марка, модел, номер на рама, двигател, основен цвят, дата на прекратяване на регистрацията.

В АУЗ е отразено, че в периода от 08.10.2018 г. до 26.01.2021 г. са подадени 45 декларации по чл. 54 ЗМДТ за толкова превозни средства. Барзов го оспорил по административен ред. В Решение № 48/10.10.2022 г., с което АУЗД е потвърден, ответникът е изложил, че липсват подавани декларации по цитираната разпоредба, а данните за размера на задълженията са определени въз основа на обмена на информация по чл. 54, ал. 2 ЗМДТ.

Пред решаващия орган касаторът заявил и възражение за нищожност на договорите за покупко-продажба на превозните средства, тъй като никога не е придобивал посочените в АУЗ такива, не е сключвал договори за покупко-продажба на същите, а ако това е сторено от лице, легитимиращо се като негов пълномощник, той не е упълномощавал трети лица с подобна представителна власт. И доколкото упълномощаването и договорът за продажба са гражданскоправни сделки, липсата на съгласие или на основание обуславя тяхната нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че Барзов не е придобил качеството собственик на автомобилите и следователно не е данъчнозадължено лице по отношение на тях.

В първоинстанционното производство са приети договори за покупко-продажба на превозни средства и пълномощни с нотариална заверка на подписите, с които касаторът е упълномощил Р. П., И. П., Ж. Т., И. И. и А. П. с широк кръг права за закупуване на автомобили от негово име и за негова сметка, за управление, стопанисване и разпореждане с автомобили, придобити от негово име, за представителство пред КАТ във връзка с регистрацията и пререгистрацията на превозните средства, с право да бракуват, да представят на годишни технически прегледи, да управляват същите в страната и в чужбина, да получават застрахователни обезщетения, да продават, преотстъпват, даряват, заменят, отдават под наем автомобилите на лица и за суми, каквито те определят, да получават продажната цена от негово име и да договарят сами със себе си.

За да отхвърли жалбата срещу АУЗ, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без в производството да са допуснати съществени нарушения на процесуални норми и в съответствие с материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са регистрираните за движение по пътната мрежа на Р. Б. превозни средства. Задължени за данъка са техните собственици. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за движение. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца, следващ този на прекратяване на регистрацията за движение - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.

Правилно е приел първостепенният съд, че подаването на декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ не е условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл. 52 от ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Задължението за подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ, бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Тя представлява информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение без да ограничава възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства (вж. чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията до ДВ, бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

След 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Те се получават в съответната община от министерство на финансите по реда, предвиден в чл. 54, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМДТ в приложимата към разглежданите периоди редакция.

Споровете за материални права по аргумент от чл. 14, ал. 1 ГПК и чл. 128 АПК са изключени от подведомствеността на административните съдилища. Ето защо е неоснователен касационният довод, че в рамките на производството по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК е следвало да бъдат изследвани, установени и доказани възраженията му за нищожност на договорите за придобиване на правото на собственост върху превозните средства, описани в АУЗ. Позицията на Барзов, че не е придобил правото на собственост върху тях, обективира спор за съществуването или несъществуването на право на собственост, за разрешаването на който родово компетентен е гражданският съд - чл. 124, ал. 1 от ГПК.

При установеност, че касаторът е регистриран като собственик на автомобилите за периода, попадащ в обхвата на оспорения АУЗ, както и че възраженията относно собствеността не подлежат на преюдициална преценка в настоящото производство, се налага извод, че Барзов е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ на регистрираните нему превозни средства.

По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в размер на 1 400,54 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/21.06.2023 г., постановено по адм. дело № 522/2022 г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА В. Б., [ЕГН], гр. Русе, [улица], да заплати на О. Р. сумата 1 400,54 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА