Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 8741/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК.

К. Т. ЕООД, град София, чрез адвокат В. Б. обжалва решение № 4022/19.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10513/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002218005728-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за установени задължения по ЗДДС в общ размер на 285 694 лева (главница и лихви), от които начислен ДДС в размер на 226 205.77 лева по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на обща стойност 1 131 028.81 лева с получател ILIYAS TRADE CO, Гърция за данъчни периоди м.01 04.2017 г., м. 06, 07 и м.09.2017 г. и лихви от 59 488.23 лева.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението.

Касаторът твърди, че от събраните по делото доказателства е доказано осъществяването на ВОД с получател ILIYAS TRADE CO, Гърция. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като излага подробни съображения относно установената при ревизията фактическа обстановка. Сочи, че осъществяването на ВОД се потвърждава и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, според което получателят е регистриран по ДДС в другата държава членка, фактурите за продажби, издадени на ревизираното дружество са налични в счетоводството му, инвойс фактурите са налични в счетоводството на получателя, в международните товарителници към всяка фактура е посочено, че стоката е получена на територията на друга държава членка, от кого и за чия сметка е извършен транспорта, дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Представени са документите по чл. 45 ППЗДДС.

Искането е за отмяна на решението и ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез юрк. К. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за три инстанции и заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 700 лева.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт № Р-22002218005728-091-001/22.03.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, с който на К. Т. ЕООД е начислен ДДС в размер на 226 205.77 лева, резултат от непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на обща стойност 1 131 028.81 лева с получател ILIYAS TRADE CO, Гърция за данъчни периоди м. 01 04.2017 г., м. 06, 07 и 09.2017 г. и съответните лихви в размер на 59 488.23 лева.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 10140/10.11.2022 г. по адм. дело № 2430/2022 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение № 19/04.01.2022 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 8040/2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да прецени наличието на предпоставките за признаване на доставките за освободени като извърши анализ на установените по делото факти. В решението на касационната инстанция е констатирано, че първоинстанционното решение е основано на доказателства, които не са налични по делото.

С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на К. Т. ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на предвидените в закона процедури, както и в съответствие с материалния закон.

По материалната законосъобразност на установените задължения за ДДС, съдът е обосновал извод, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на нулева справка по декларираните от К. Т. ЕООД вътреобщностни доставки (ВОД).

От фактическа страна съдът е установил, че в данъчни периоди м.01-м.04.2017 г., м.06, м.07 и м.09.2017 г. дружеството е декларирало ВОД на кафе, напитки, захарни изделия и др., по 15 фактури, издадени на ILIYAS TRADE CO, Гърция. В хода на ревизията е установено и не е спорно по делото, че стоките за придобити от български доставчици, основно от М. К. енд Кери ЕООД. Според писмените обяснения на А. Я., служител по трудов договор в ревизираното дружество, стоките са закупувани от Метро по заявки на гръцкото дружество по електронна поща. От Метро стоките са превозвани с Ф. Д. рег. № [рег. номер], собственост на Н. Я., баща на А. Я. до посочения от ILIYAS тир за групаж. При ревизията е констатирано, че посоченото превозно средство към 30.09.2017 г. няма сключена застраховка Гражданска отговорност. Не са представени доказателства за заявки от гръцкото дружество по електронна поща и за направени такива от ревизираното дружество към М. К. енд Кери ЕООД.

Във връзка с ВОД са представени фактурите, издадени на ILIYAS TRADE CO, Гърция и международни товарителници за автомобилен превоз на товари (CMR), като е посочено, че транспортът е за сметка на получателя.

По реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 са извършени проверки на превозвачите Fanty - GT AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA.

За Fanty GT AG в отговора на данъчната администрация на Германия е посочено, че молбата за сътрудничество не може да бъде изпълнена, тъй като дружеството е във временна процедура по несъстоятелност от 21.12.2016 г. и с писмо от 23.05.2017 г. синдикът е посочил, че не му е известно къде се намират счетоводните му документи.

Transport Ziegler Strasbourgh е заявил пред френската данъчна администрация, че всички документи и печатът са фалшиви.

Данъчните органи на Словакия са отговорили, че Eurotrucks SK S.R.O. не е извършил транспорта по запитването. Печатът върху CMR не съответства на действителния, носи грешно име на компанията и на улицата. Регистрационните номера по CMR не съвпадат с тези на превозните средства на търговеца или на негов подизпълнител.

За NV Transports Dandoy SA не е получен отговор от белгийската данъчна администрация.

От К. Т. ЕООД е представен договор за наем на склад, сключен с К. Т. ЕООД на 03.01.2017 г., като в хода на ревизията е установено, че в дневника за продажби на наемодателя е отразена една фактура № 109337/23.02.2017 г. за наем.

Установено е, че фактурите, документиращи ВОД са платени по банков път от гръцкото дружество, от банкова сметка, открита в Първа инвестиционна банка АД.

В хода на ревизията са приобщени отговори на гръцката данъчна администрация относно Iliyas trade Co, получени в други контролни производства. Установено е, че обектите на гръцкия търговец са се оказали затворени. Чрез данъчния представител Д. М. е установена връзка с управителя на дружеството И. И., където е констатирана липса на стоки, на офис оборудване, компютри, телефони. Иванов обяснил, че стоките са продадени няколко дни по-рано. Приложените от данъчния представител фактури са регистрирани в счетоводните книги и в справките-декларации като ВОП. Гръцките ревизори са констатирали, че CMR към фактурите нямат опаковъчни списъци. CMR към фактури №13/28.02.2017 г. и №17/28.02.2017 г. съдържат термина EX WORK, но в база данни VIES не са декларирани тези услуги. Плащанията са извършени по различни банкови сметки от тези, фигуриращи във фактурите. Преди датите на плащанията към Крикс трейдинг ЕООД има депозити по банковите сметки на гръцкия търговец от Г. Т. и Д. А.. Управителят (И. И.) е декларирал, че е поръчвал стоките по телефона, те са доставени в седалището на дружеството и са приети от него. Всички плащания са извършени чрез банкови превод и всички стоки са продадени на румънското дружество IDN network SRL. Въпреки, че гръцкият търговец декларира ВОП, при извършената проверка от данъчните органи на Гърция не са открити налични стоки, складово и офис оборудване в седалището на Iliyas trade Co, което е правно и няма електрозахранване.

Идентична е и информацията по отношение на последващите получатели по ВОД, осъществени от гръцкия търговец - Digesta trading Co, Кипър и R. WUCZYNSKI, Полша. По данни от приходната администрация на Кипър първият търговец отрича всякакви финансови или други взаимоотношения с гръцката компания ILIYAS TRADE CO.

По отношение на декларирани последващи ВОД към R. WUCZYNSKI, Полша е установено, че полският търговец не е декларирал ВОП от ILIYAS TRADE CO.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза, според съда, се потвърждават фактическите констатации при ревизията: ВОД са отразени в счетоводството на ревизираното лице и са декларирани, съставените фактури отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч, получателят е регистриран за целите на ДДС в другата държава членка, потвърден е регистрационният му номер. Международните товарителници съдържат отбелязване, че стоката е получена на територията на друга държава членка, от кого и за чия сметка е извършен транспортът, дата и място на получаване на стоката, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извърне превозът.

При тези факти, съдът е приел, че по делото не е установен реално извършен транспорт на процесните стоки от България към Гърция, както и реалност на последващите доставки от ILIYAS TRADE CO към задължени лица в други държави членки. В мотивите си съдът е посочил, че за доказване на превоза на стоки до Гърция формално от ревизираното лице са представени доказателства международни товарителници, но от осъществения обмен на информация е доказано, че сочените превозвачи не са извършили международен транспорт на стоките. По отношение на превозвачите Transport Ziegler Strasbourgh и Eurotrucks SK S.R.O. е установено, че посочените в CMR данни за превозни средства, адрес и печати не отговарят на действителните. От другите превозвачи (Fanty - GT AG и NV Transports Dandoy SA) не са представени данни и доказателства за транспорта на процесните стоки.

При извършената проверка на гръцкия получател не е установена фактическата наличност на стоките. Не е декларирал разходи във връзка с транспорта. През процесните периоди представляващият дружеството И. И. работи по трудов договор в България, което е в противоречие с обясненията му, че лично е получавал стоките по ВОД.

При тези фактически установявания, съдът е обосновал извод, че не е доказана реалността на ВОД по спорните фактури. В хода на съдебното производство от ревизираното дружество, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, оборващи този извод. Според съда документалното и счетоводното отразяване на доставките, без да е налице действителна осъществена ВОД, не е достатъчно основание за начисляване на нулево ДДС.

С тези мотиви съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно е начислен ДДС и е отхвърлил жалбата на К. Т. ЕООД.

Решението е неправилно постановено.

По силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Идентична е и нормата на чл. 7, ал.1 ЗДДС.

В конкретния случай спорът е относно осъществяването на ВОД. Доставките са декларирани в данъчни периоди м.01, 02, 03, 04, 06, 07, и 09.2017 г., поради което доказването им е с предвидените в националния закон доказателства по чл. 45 ППЗДДС (ред. преди изменението от ДВ бр. 25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.) във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС (ред. преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.).

Не е спорно по делото, че ревизираното дружество разполага с фактури, в които е отразена нулева ставка на ДДС съгласно чл. 45, т. 1 ППЗДДС. Спорно е осъществяването на транспорта от територията на страна до територията на Гърция, за който се твърди, че е организиран от получателя. В тази връзка са представени транспортни документи по чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС товарителници по чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

За да приеме, че доказателствената сила на тези документи относно получаването на стоката на територията на Гърция е разколебана, съдът се е позовал на данните от получения обмен на информация по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на превозвачите Fanty - GT AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA, на получателя - ILIYAS TRADE CO и относно последващите получатели на стоките DIGESTA TRAIDING Ltd, Кипър и R. WUCZYNSKI, Полша. Данните от получените отговори на данъчните органи в Германия, Франция, Словакия, Гърция, Кипър и Полша са описани подробно в мотивите на ревизионния доклад, но запитванията и отговорите не са налични по делото, тъй като не са представени с административната преписка, нито са събрани в хода на съдебното производство. Ревизията е извършена по общия ред, поради което фактическите констатации в ревизионния акт подлежат на доказване. В случая се касае за начислен ДДС, поради което и на основание чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест е на органите по приходите, респективно на решаващия орган страна в съдебното производство. Съгласно чл. 171, ал.1 АПК съдът е длъжен служебно да указва на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства. В случая това задължение не е изпълнено. Доказателствата не са събрани и при новото разглеждане на делото от първата инстанция, предвид изричните констатации в касационното решение, че събраните по линия на международния обмен доказателства не са обсъдени при първоначалното разглеждане на делото и в изпълнение на указанията на касационната инстанция да се извърши съвкупен анализ на установените по делото факти.

От изложеното следва, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд отново е изградил изводите си по приложението на материалния закон въз основа доказателства, които не са налични по делото. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и препятства преценката на касационната инстанция относно предпоставките за признаване на доставките като вътреобщностни по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗДДС.

Това налага повторна отмяна на първоинстанционното решение. Предвид забраната по чл. 227, ал.1 АПК за повторно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и необходимостта от събирането на посочените доказателства, на основание чл. 227, ал.2 АПК, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София следва да бъде задължен да представи всички отговори от данъчни органи на други държави членки, получени по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 за превозвачите Fanty - GT AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA, за получателя по доставките - ILIYAS TRADE CO, Гърция и за последващите получатели DIGESTA TRAIDING Ltd, Кипър и R. WUCZYNSKI, Полша, констатациите от които са подробно описани в ревизионния доклад и въз основа на които е издаден оспореният ревизионен акт.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4022/19.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10513/2022 г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, на основание чл. 227, ал.2 АПК.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, в срок до датата на съдебното заседание да представи по делото всички отговори от данъчни органи на други държави членки, получени по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010 за превозвачите Fanty - GT AG, Transport Ziegler Strasbourgh, Eurotrucks SK S.R.O. и NV Transports Dandoy SA, за получателя по доставките - ILIYAS TRADE CO, Гърция и за последващите получатели DIGESTA TRAIDING Ltd, Кипър и R. WUCZYNSKI, Полша, констатациите от които са подробно описани в ревизионния доклад и въз основа на които е издаден оспореният ревизионен акт.

Делото да се докладва на председателя на първо отделение на Върховния административен съд за определяне на дата на съдебното заседание, за която да се призоват страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА