Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 8744/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 74 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 250/2022 г. Административен съд - Разград, е отменил по ревизионен акт № Р 03001721006308 091 - 001/06.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 181/30.09.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Варна, с който на С. П. И СИН ООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за данъчни периоди: м.10/2020г. в размер на 14 700лв. и лихва за забава в размер на 2 446,11лв.; м.12/2020г. в размер а 6 000лв. и лихва за забава в размер на 896,74лв. и за м.02/2021г. в размер на 9 860лв. и лихва за забава в размер на 1 312,03лв. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 5 050 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Ж. в качеството му на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Варна, приподписана от главен юрисконсулт Х. М. С. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Разград е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени решението на Административен съд - Разград и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт изцяло. Претендира заплащане на разноски, в това число и юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество С. П. И СИН ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Исперих, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. П., чрез процесуалния си представител адв.Б. Б. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд - Разград е отменил ревизионен акт № Р 03001721006308 091 - 001/06.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 181/30.09.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - Варна, с който на С. П. И СИН ООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за данъчни периоди: м.10/2020г. в размер на 14 700лв. и лихва за забава в размер на 2 446,11лв.; м.12/2020г. в размер на 6 000лв. и лихва за забава в размер на 896,74лв. и за м.02/2021г. в размер на 9 860лв. и лихва за забава в размер на 1 312,03лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно писмените доказателства, свързани с възлагането и провеждането на ревизията, като е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден документ, издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на определените в ДОПК срокове, като по форма и съдържание отговаря на изискванията на чл.120 ДОПК. Посочено е, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта /стр.4 14 от решението, л.231 241 от първоинстанционното дело/. Систематизирани за целите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че определените задължения по ДДС произтичат от непризнато право на данъчен кредит по 4бр. фактури, издадени от доставчика Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/, [ЕИК], с предмет извършени услуги /СМР//една от фактурите е за авансово плащане/, които доставчикът е извършил като подизпълнител на ревизираното дружество на два обекта в гр.Разград и гр.Търговище по сключени договори за възлагане на обществена поръчка, като водещата констатация е, че фактурите отразяват нереални доставки. 2. Съдът е възпроизвел в решението /стр.5 представените от задълженото лице писмени доказателства договори за възлагане на обществена поръчка и за извършване на СМР, приемо-предавателни протокили, количествени сметки и прочие. Отбелязано е, че към представените документи органите по приходите са присъединили и документи от извършена насрещна проверка на Експроу инж ЕООД и Руб инженеринг ЕООД , като Експроу инж ЕООД е посочило, че по сключените между него и С. П. и Син ООД договори за СМР то е ползвало като подизпълнител Руб инженеринг ЕООД . В тази връзка на стр.6 от решението са описани и представените договори и други доказателства, свързани с изпълнението от страна Руб инженеринг ЕООД . Отбелязани са и другите представени писмени доказателства от задълженото лице, свързани с изпълнението по договорите. 3. Съдът е възпроизвел изградените анализи от органите по приходите на така представените договори и доказателства към тях и изградените констатациите в представените договори за СМР както тези между жалбоподателя и Експроу инж ЕООД , така и тези между Експроу инж ЕООД и Руб инженеринг ЕООД не са формулирани точно и ясно подлежащите на изпълнение СМР, не е определен конкретен срок за изпълнение, , липсва вид, количество, единични цени, не е представена количествено-стойностна сметка. Възпроизведени са и констатациите относно приемо-предавателните протоколи за предадени материали от С. П. и син ООД на Експроу инж ЕООД , така и тези между Експроу инж ЕООД и Руб инженеринг ЕООД, като е отбелязано, че не е посочено място на предаване, конкретен вид и количество материали, единични цени и обща цена, поради което като краен резултат е прието, че във фактурите издадени от Експроу инж ЕООД , и Руб инженеринг ЕООД липсва конкретна, детайлна и пълна информация относно извършените СМР. 4. На отделен ред са възпроизведени констатациите, че от представените доказателства не се установява работници на двете дружества Експроу инж ЕООД и Руб инженеринг ЕООД да са полагали труд на въпросните обекти /стр.7 от решението/. 5. Отбелязано е, че по изложеното до тук органите по приходите са изградили извод, че в случая е налице относителна симулация, че извършените СМР не са изпълнени и доставени от издателите на фактурите. 6. Решаващият съд е възпроизвел и мотивите изложени в решението на директора на Д ОДОП-Варна при административното оспорване в смисъл, че задълженото лице не е положило дължима грижа да се убеди, че не участва в злоупотреба. 7. На стр.8 от решението първоинстанционният съд е възпроизвел и констатациите, съдържащи се в представените РД и РА, издаден по отношение на доставчика Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/, [ЕИК], имащи значение за доставките, предмет в настоящето производство, като решаващото е, че е изградена констатация, че издадените от дружеството фактури към С. П. и син ООД отразяват реално извършени доставки и данъкът по тях е правилно начислен. На отделен ред са изведени констатациите относно фактурите, издадени на Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/, [ЕИК], от Р. И. ЕООД, като е прието, че те отразяват реално извършени доставки и дружеството има право на данъчен кредит. 8. На стр.9 от решението са възпроизведени подробно свидетелските показания на И. С., който е работил на двата обекта по договорите за СМР. 9. На стр. 10 от решението е възпроизведено подробно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. 10. След така изложените факти и обстоятелства административният съд е пристъпил към формулиране на неговите правни изводи /стр.11 и сл. от реш./. След изброяване на безспорните обстоятелства по делото е отбелязано, че спорният въпрос между страните е налице ли са реални доставки по процесните фактури, налице ли е относителна субективна симулация. Съдът е посочил как се разпределя доказателствената тежест между страните по делото. Изграден е извод, че задълженото лице е доказало, че са налице предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит. Доводите в тази насока са следните: освен фактурите, са налице и договори / детайлно посочване на същите/, протоколи образец 19 за приемане на свършената работа, документи за извършено плащане по банков път, обяснения от лицата, които са извършили строителните услуги, протоколи за предаване на материали, заключение на вещо лице, влязъл в сила ревизионен акт на доставчика, с който е прието, че услугите по фактурите са изпълнени, съответно е признато право на данъчен кредит по доставките на Р. И. ЕООД. 11. На отделен ред /стр.12, края и стр.13 от решението/ са коментирани констатациите за липса на реални доставки обосновани с липса на кадрова и техническа обезпеченост, наличие на измама, липса на отбелязване в процедурата по обществена поръчка, че СМР ще бъдат извършени и чрез подизпълнители и защо съдът приема, че същите са несъстоятелни.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обоснована необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд - Разград е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ДОДОП Варна се правят оплаквания за неправилност поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките по процесните фактури, издадени от доставчика Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/, [ЕИК].

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че С. П. И СИН ООД, [ЕИК], по занятие извършва строителни дейности, в това число участва и в обществени поръчки. Процесната ревизия е свързана с определяне на задължения по ЗДДС и обхваща данъчни периоди м.10 и м.12 на 2020г. и м. февруари на 2021г. В хода на ревизията е установено, че за тези периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 30 560лв. по 4бр. фактури, издадени от доставчика Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/, [ЕИК], с предмет извършени услуги /СМР//една от фактурите е за авансово плащане по договор/, които доставчикът е извършил като подизпълнител на ревизираното дружество на два обекта в гр.Разград и гр.Търговище по сключени договори за възлагане на обществена поръчка. Органите по приходите са приели, че събраните в хода на делото доказателства не установяват реалното изпълнение на фактурираните услуги от доставчика, че в случая е налице относителна симулация, т. е. предметът на доставките е наличен, тъй като с него са извършени последващи доставки, но той не е доставен от издателя на фактурите. Поради това на основание чл.68,ал.1,т.1, чл.69,ал.1 и чл.70,ал.5 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по четирите фактури в общ размер на 30 560лв. и са определени задължения за лихви в размер не 4 654,88лв.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е намерил тези изводи на органите по приходите са неправилни и не обосновани, като жалбоподателят е успял с надлежни доказателства, в това число влязъл в сила ревизионен акт на доставчика за същите данъчни периоди, да установи реалното извършване на услугите. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон.

По същество касационните оплаквания в жалбата на директора на Д ОДОП Варна се изразяват в преповтаряне на фактическите констатации на ревизионния акт и доклад, поради които е отказано право на данъчен кредит и е прието, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно /чл.70,ал.5 ЗДДС/. Всички тези доводи че във фактурите липсва детайлно посочване на договорените СМР, с посочване на вид, количество и цена, че липсва договаряне на цени и срокове за изпълнение, че счетоводството на задълженото лице е водено в нарушение на основни счетоводни принципи и не дава възможност за проследяване на начина на изпълнение на СМР, пороци в сключените договори за СМР, приемо-предавателните протоколи, отсъствие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, съответно подизпълнителя, начина по който е избран изпълнителя и прочие, са възпроизведени подробно в съдебния акт на административния съд и са получили адекватен отговор, който се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. Правилно е прието, че част от констатациите са неотносими към правото на данъчен кредит /като например кадровата и материалната обезпеченост на доставчика/, а други се опровергават от ангажираните от задълженото лице писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че по отношение на доставчика Е. И. ЕООД е налице влязъл в сила ревизионен акт № Р 22002222001024 091 001/05.01.2023г. /издаден при повторна ревизия след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт с решението на директора на Д ОДОП София и връщане на преписката за извършване на нова ревизия при даване на задължителни указания/, в която ревизионен акт е прието изрично, че услугите по фактурите, издадени от Е. И. ЕООД към С. П. и Син ООД са реално изпълнени и данъкът по фактурите е начислен правомерно. Със същият акт е призната и реалност на доставките и наличие на право на данъчен кредит по фактурите на Р. И. ЕООД като подизпълнител на Е. И. ЕООД /сега Г. С. ЕООД/. Въпросният ревизионен акт е издаден при анализ на идентични доказателства /плюс на такива свързани с транспорта на материалите, предвид указанията дадени в отменителното решение на Д ОДОП/ и би било крайно несправедливо при едни и същи факти и доказателства в единия акт да се приема, че фактурите отразяват реално извършени доставки, а в другия да се приема точно обратното и правото на данъчен кредит да се отрича. В допълнение следва да бъде посочено, че не без значение е и обстоятелство, че плащането по фактурите е извършено по банков път /това е от съществено значение за фактура № 03/17.12.2020г. , която е с предмет авансово плащане по договор/, което макар да не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, е косвен индикатор за реалност на доставките, тъй като при отсъствие на такова се явява лишено от стопанска логика.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия, Административен съд Разград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При тоз изход на процеса Национална агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза касационната дирекция ОДОП Варна, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 500лв., съгласно представения по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 30.06.2023 г. на Административен съд Разград, постановено по адм. д. № 250/2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на С. П. И СИН ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Исперих, [улица], [адрес], представлявано от управителя С. П., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 4 500 / четири хиляди и петстотин /лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ