Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 8831/2023 г.

Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 1167/27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 80/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът атакува решението в частта, с която агенцията е осъдена да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на иска в цялост и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В отхвърлителната част решението не е атакувано, предвид което е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол.

Ответникът – Г. С., в писмено становище оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение в обжалваната част.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по предявен от Г. С. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни актове на администрацията, а именно: ЗПАМ № РД-14-964/16.03.2021 г. издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ гр. Благоевград, Наказателно постановление № 42-0001014/12.04.2021 г. и Наказателно постановление № 42-0001015/12.04.2021 г. на издадени от директора на РД “Автомобилна администрация“ София, изразяващи се в получаване на значителен стрес, болки и страдания, причинени вследствие поставянето му в невъзможност да управлява МПС, чрез неправомерно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, както и в невъзможност да реализира доходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2022 г. до окончателното им изплащане.

С атакуваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 4500 лева и го е отхвърлил в останалата част до претендирания размер от 20 000 лева като неоснователен. Присъдил е и дължимите лихви върху посочената сума. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на действие на отменените актове ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, породен от факта, че е останал без свидетелство за управление на МПС и без автомобил, когато реално са му били необходими в исковия период. Установено е, че ищецът е бил лишен от възможността да транспортира със собствения си автомобил болния си баща до гр. София, където се извършвало болничното му лечение. В допълнение е посочено обстоятелството, че за периода, през който е бил лишен незаконосъобразно от СУМПС (приблизително 8 месеца), Стоянов не е могъл да работи, което също се е отразило негативно на неговата психика.

Съдът е посочил, че при определяне размера на дължимото обезщетение е приложил чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществена вреда, произтичаща от отменени административни актове, издадени от служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца (настоящ ответник) обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени.

Правилно административният съд е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразните административни актове, с оглед характеристиката и въздействието им върху психическото състояние на ищеца. При установената по делото фактическа обстановка е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. В случая е искът е доказан по основание, но не и по размер.

Основателни са доводите в касационната жалба на ИА „АА“ за частична неправилност на обжалваното решение, а именно по отношение на определения размер на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Настоящата инстанция счита за неправилно определен размера на обезщетението като същият е в завишен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните обстоятелства върху психическото му състояние и периодът, в който са търпени (приблизително 8 месеца), настоящият състав на Върховен административен съд намира, че обезщетение в размер от 1 000 лева отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ИА „АА“ да заплати на Г. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 1000 лева до присъдения от 4500 лева, ведно със законната лихва върху тези суми както и в частта на разноски по делото над 400 лева до присъдения размер от 495 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и в тази му част. В останалата обжалвана част като правилно решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1167/27.06.2023 година, постановено по адм. д. № 80/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград В ЧАСТТА, с която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на Г. С. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер над 1000 (хиляда) лева до присъдения такъв от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева, причинени от незаконосъобразни административни актове – ЗПАМ № РД-14-964/16.03.2021 г. издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ гр. Благоевград, Наказателно постановление № 42-0001014/12.04.2021 г. и Наказателно постановление № 42-0001015/12.04.2021 г. на издадени от директора на РД “Автомобилна администрация“ София, ведно със законната лихва върху тези суми, както и в частта, с която Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на Г. С. разноски по делото в размер над 400 (четиристотин) лева до присъдения такъв от 495 (четиристотин деветдесет и пет) лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове – ЗПАМ № РД-14-964/16.03.2021 г. издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ гр. Благоевград, Наказателно постановление № 42-0001014/12.04.2021 г. и Наказателно постановление № 42-0001015/12.04.2021 г. на издадени от директора на РД “Автомобилна администрация“ София за сумата над 1000 (хиляда) лева до присъдения размер от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева ведно със законната лихва върху тези суми.

ОСЪЖДА Г. С. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сума в размер на 100 (сто) лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА