Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 8883/2023 г.
Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Т. против Решение № 258 от 31.07.2023 г., постановено по адм. д. № 202/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора счита, че нарушението е безспорно установено, както е прието и от първоинстанционния съд, като оспорва извода на съда, че заповедта не е мотивирана по отношение на продължителността на срока. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата на „МЕШ БГ“ ООД да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „МЕШ БГ“ ООД, чрез адв. Т. оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на производството пред Административен съд - Кърджали е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-180-0123018/28.04.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187 ЗДДС на „МЕШ БГ“ ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, представляващ кафе-сладкарница URBAN, находящ се на адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 51, стопанисван от „МЕШ БГ“ ООД и забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.
Заповедта е издадена във връзка с извършена на 22.04.2023 г. проверка на търговския обект, стопанисван от „МЕШ БГ“ ООД, при която е установено, че при извършена контролна покупка 2 бр. кафе, 2 бр. минерални води, 1бр. мляко и 1бр. тирамису, на обща стойност 18.50 лв. не е издаден касов бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА № 0123018/22.04.2023 г.
Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на материално правните предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Отмяната на оспорената заповед е обоснована с обстоятелството, че продължителността на наложената ПАМ е определена с мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка. В тази връзка е счетено, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, а заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай, заповедта за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на обща стойност 18.50 лв. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя.
Обосновано решаващият състав на административният съд е приел, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Налагането на ПАМ засяга права и законни интереси н данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които не са съобразени с тежестта на нарушението и факта че същото е извършено за първи път. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.
По изложените съображения и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация не се претендират разноски, поради което не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №258 от 31.07.2023 г., постановено по адм. д. № 202/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА