Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВМИРА РАЙЧЕВАБИСЕР Ц. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Б. Ц. по административно дело № 8887/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Чифлик ливади“ ЕООД с [ЕИК] срещу решение № 7814/13.07.2023 г., постановено по адм. д. № 2657/2023 г. от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, издадена от Министъра на земеделието и горите (Министъра на земеделието) /обн., ДВ, бр. 41 от 2006 г.; изм., бр. 102 от 2006 г., бр. 40, 48 и 90 от 2008 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 10 и 94 от 2012 г., бр. 69 от 2013 г., бр. 15 и 62 от 2014 г., бр. 44 от 2016 г., бр. 56 от 2017 г., бр. 17 и 42 от 2018 г., бр. 5 от 2020 г., бр. 6 от 2021 г./ (Наредба № 44/2006). Касаторът оспорва решаващите изводи на първостепенния съд за наличие на законова делегация за приемането на оспорените разпоредби, за оправдано ограничаване на правото на свободна стопанска инициатива и за спазване изискванията на пропорционалност и съразмерност на въведените ограничения в правото на стопанска инициатива и свободна конкуренция. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на оспорените разпоредби от нормативния административен акт.

Ответникът по касация - Министърът на земеделието и храните, чрез повереник, оспорва касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и представя писмени доказателства.

Заключението на участващия в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното:

Първоинстанционното съдебно производство пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, е образувано по жалба на „Чифлик ливади“ ЕООД против чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 44/2006.

По констатациите на първостепенния съд Наредба № 44/2006 г. е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. Оспорените разпоредби се съдържат в Раздел II „Общи ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни“ и в съответната редакция са приети с 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 44/2006 г. /обн., ДВ бр. 5 от 17.01.2020 г./. В изменената им и допълнена редакция предвиждат: Нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат при спазване на мерките за биосигурност и на разстояние не по-малко от 10 км от други обекти за отглеждане на свине във фамилна, индустриална ферма и заградена територия за отглеждане на космат дивеч. /чл. 3, ал. 1/; В случаите на технологично свързани обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма разстоянията по ал. 1 не се прилагат. /чл. 3, ал. 2/; Нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от: 1. 1500 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места – при отглеждане на открито; 2. 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито – при индустриално отглеждане на закрито. /чл. 3, ал. 3/; Нов животновъден обект за отглеждане на птици се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от заградена територия за отглеждане на пернат дивеч /чл. 3, ал. 4/; Разстоянията между животновъдните обекти по ал. 1, 3 и 4 се измерват между техните огради /чл. 3, ал. 5/; Разширение на сградите за отглеждане на свине и птици, както и разширение на самите животновъдни обекти, се допуска, ако не се нарушават изискванията за разстояния между обектите по ал. 1, 3 и 4. /чл. 3, ал. 6/.

За да отхвърли оспорването, тричленният състав на ВАС е счел, че процесните разпоредби са приети от компетентен орган, въз основа на законова делегация, която съгласно Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Наредба № 44/2006 произтича от чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и от чл. 1, ал. 1 от Наредбата, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 77 АПК и чл. 26 и сл. ЗНА. По изложените в първоинстанционната жалба оплаквания за ограничения в правото на стопанска инициатива, нарушаване на конкуренцията и създаване на неравнопоставеност между различните субекти, както и липса на пропорционалност в предвидените мерки, съдът е мотивирал изводи за неоснователност, които е подкрепил с практика на СЕС и като е направил тълкуване на норми от източниците на първичното и вторичното право на ЕС, по-конкретно Регламент (ЕС) 2016/429. В заключение е приел, че липсват основания за отмяна на атакуваните разпоредби на нормативния административен акт, отхвърлил е направеното оспорване и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е осъдил „Чифлик ливади“ ЕООД да заплати на Министерство на земеделието и храните 200.00 /двеста/ лева, представляващи разноски по делото.

Оспореното решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт.

Решението на тричленния състав на ВАС е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана.

Правото на дружеството-жалбоподател (като субект, чиито права са засегнати или могат да бъдат засегнати), да оспорва подзаконовия нормативен акт на Министъра на земеделието, е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Правото на съдебно производство на касатора не е отпаднало и след изменянето на една от оспорените разпоредби – чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 44 /изм. ДВ бр. 56 от 2023 г./, доколкото с изменението е засилено ограничението при разполагане на животновъдни обекти за индустриално отглеждане на птици на закрито.

В обхвата на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон и предвид липсата на касационни доводи за допуснати нарушения в процеса на доказване, касационната съдебна инстанция е обвързана от фактическите констатации на първостепенния съд /чл. 220 АПК/.

Правилни по резултата си са правните изводи на съда за издаването на оспорените разпоредби от компетентния орган по смисъла на чл. 76, ал. 1, предл. второ АПК и по овластяването от чл. 137, ал. 10 ЗВМД. При действието на чл. 192а, изр. 1 АПК преценката на органа за издаване на ПЗНА се извършва към момента на издаването на акта. Следва да се приеме, че оспорените разпоредби са издадени с одобряването от министъра на доклада за изменение и допълнение на Наредба № 44 на 09.01.2020 г. Новелата на чл. 137, ал. 10 ЗМДТ, с която се делегират на министъра на земеделието, горите и храните да определи с наредба и мерките за биосигурност наред с ветеринарномедицинските изисквания, е обнародвана в ДВ бр. 13/2020 г., в сила от 14.02.2020 г. До изменението от ДВ бр. 13/2020 г. в обхвата на делегацията за издаване на наредба е определянето на ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. С обсъжданото изменение на закона е въведена и легална дефиниция за биосигурност с 1, т. 7а от ДР на ЗВМД.

Не се основава на съдържанието на оспорените разпоредби от ПЗНА упрекът на касатора за пропуск на съда да възприеме липсата на делегирана на издателя на акта компетентност да определи мерки за биосигурност към животновъдните обекти. С чл. 3, ал. 1 от Наредба № 44 се въвежда изискване при изграждане на новите животновъдни обекти да се спазват мерките за биосигурност, но определянето на тези мерки е с чл. 4 от Наредбата.

Наред с горното, до въвеждането на легална дефиниция за биосигурност, а и след това, мерките за биосигурност са част от ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти /съобр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 44, ред. ДВ бр. 44 от 2016 г. и 1, т. 7а от ДР на ЗВМД и чл. 2, т. 1, б. „а“ ЗВМД/ и определянето им е включено в делегираната на министъра с разпоредбата на чл. 137, ал. 10 ЗВМД компетентност.

Верни са изводите на първоинстанционния съд за осъществяването при приемането на нормативния административен акт на динамичния фактически състав по чл. 26-28 ЗНА и преследването на легитимна и конституционно оправдана цел – опазване живота и здравето на хората и животните, както и на околната среда. Тази цел не е отпаднала и към момента на приключване на устните състезания в касационното съдебно производство /арг. от чл. 192, изр. 2 АПК/ и за установяването ѝ са представените от повереника на ответника писмени доказателства: Годишен доклад за епизоотичната обстановка по отношение на някои опасни болести по животните в България за 2022 г.; Актуална информация от 07.11.2023 г. от заседание на координационния съвет към министъра на земеделието и храните, за особено опасни болести по животните и зоонози, както и заповед № РД 11-2349/13.10.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд във връзка с целесъобразността и пропорционалността на мерките, установени с атакуваните разпоредби. Те са в унисон с практиката на Конституционния съд по к. д. № 32/1996 г., 12/1997 г., 7/2000 г., 10/2003 г., 5/2014 г. и други, в които се сочи, че както принципът на свободната стопанска инициатива, така и гарантираното изискване правните субекти да имат еднакви правни условия за стопанска дейност, нямат абсолютен характер и търпят държавно регулиране чрез законодателно ограничаване, когато трябва да се защити по-висша ценност или по-значим интерес.

По изложените мотиви, са неоснователни повдигнатите касационни оплаквания за липса законова делегация за приемането на оспорените разпоредби, за несъответствие с правото на свободна стопанска инициатива и за нарушаване изискванията на пропорционалност и съразмерност на въведените ограничения в правото на стопанска инициатива и свободна конкуренция.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на спора и доколкото от страна на ответника по касация не са претендирани разноски за настоящата инстанция, такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7814/13.07.2023 г. постановено по адм. д. № 2657/2023 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ М. Р. п/ Б. Ц. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА