Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 8940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро империал 2000“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 1000/10.07.2023г. постановено по адм. дело № 1151/2023г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-03000323013063-004-001/07.02.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 57/05.05.2023г., на Директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер главница от 3 011.75лв. и лихва за забава в размер на 304.66лв. и за 2019г. главница в размер на 8 884.71лв. и лихви в размер на 360.40лв.

Според касатора оспореното решение е неправилно като издадено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По същество се сочи, че претенцията за възстановяване на недължимо платени данъчни задължения по ЗКПО за 2018г. и 2019г. произлиза от отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., по решение № 10336/15.11.2022г. на ВАС по дело № 1677/2022г. Сочи се, че предвид това решение на ВАС и на факта, че дружеството предварително е внесло целия размер на определените с отменения РА данъчни задължения то са налице предпоставките за възстановяване на недължимо платената сума.

Неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата, като не е взел предвид, че решението на ВАС е окончателно и се ползва с всички правни последици на влязло в законна сила съдебно решение, предвид чл. 177 от АПК. Обстоятелството, че в решението на ВАС акта е отменен с посочване размера на извършените увеличения на финансовия резултат, а не на размера на корпоративния данък е относим към диспозитива на съдебното решение, но не и към волята на съда за отмяна на РА. ВАС е отменил незаконосъобразното увеличение на данъчната основа върху която е определен корпоративен данък за 2018г. и 2019г. респек. определения с акта данък в размер на 10% върху тези увеличения и кореспондира с претендираните от дружеството недължимо внесени суми.

По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за отмяна на процесното АПВ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност, по подробно изложени в писмен отговор доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира оспореното решение на АС - Варна е правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложен материален закон.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС – Варна е № П-03000323013063-004-001/07.02.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 57/05.05.2023г., на Директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер главница от 3 011.75лв. и лихва за забава в размер на 304.66лв. и за 2019г. главница в размер на 8 884.71лв. и лихви в размер на 360.40лв.

За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в законовата му форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Прието е, че акта е и материалнозаконосъобразен предвид следното:

С искане за прихващане и/или възстановяване по чл. 129 от ДОПК от 09.01.2023г. „Агро империал 2000“ ЕООД е поискало възстановяване на платени суми за корпоративен данък за 2018г. в размер на главница от 3 011.75лв. и лихва за забава в размер на 304.66лв. и за 2019г. главница в размер на 8 884.71лв. и лихви в размер на 360.40лв. Като основание е посочено отмяна на РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., с решение № 10336/15.11.2022г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1677/2022г.

Видно е, че с решение № 1441/09.11.2021г., постановено по адм. дело № 754/2021г. на Административен съд Варна е отменил РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., с който са били установени задължения за корпоративен данък за 2018г. за разликата над 7 164.97лв. до 14 596.47лв. и лихви в размер над 1 136.53лв. до 2 445.10лв. и корпоративен данък за 2019г. за разликата над 11 902.56лв. до 22 769.11лв. и лихви за разликата над 376.94лв. до 923.49лв., като жалбата на дружеството е отхвърлено в останалата му част.

С решение № 10336/15.11.2022г., постановено по адм. дело № 1677/2022г. ВАС по подадени две касационни жалби от дружеството и от Директора на дирекция „ОДОП“ Варна е постановил следното решение: 1. отменил е решението на АС – Варна в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018г. със сумата от 13 277.45лв. и със сумата от 17 447.40лв. за 2019г., произлизаща от непризнати разходи за амортизации, както и в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати разходи за материали и външни услуги за 2018г. в размер на 16 840лв. и за 2019г. със сума от 13 900лв., със сумата от 29 050лв. и със сумата от 28 450лв., като е отменен процесния РА в тази му част.; 2. отменено е решението на АС – Варна в частта в която е отменен процесния РА по отношение установени задължения за корпоративен данък за 2018г. за разликата над 7 164.97лв. до 14 596.47лв. и лихви в размер над 1 136.53лв. до 2 445.10лв. и корпоративен данък за 2019г. за разликата над 11 902.56лв. до 22 769.11лв. и лихви за разликата над 376.94лв. до 923.49лв. и в тази му част делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав; 3. отменено е решението на АС – Варна и в частта за разноските.

АС – Варна е посочил, че видно от решението на ВАС е отменен РА само по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството в оспорените му части, но не и по отношение установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и 2019г. Изрично ВАС е приел, че при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе, като вземе предвид и отменените от ВАС преобразувания при формиране на данъчния финансов резултат.

Въз основа на горното първоинстанционния съд е приел, че при липса на влязло в сила решение с което се установяват наличие на недължимо платени данъци редспек. На техния размер, правилно с оспорения АПВ е отказано възстановяване на претендираните от дружеството суми. Посочено е, че окончателно дължимия корпоративен данък ще се определи след влизане в сила на новото решение на АС-Варна, произнесено след отменителното такова на ВАС.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до извод за законосъобразност на издадения АПВ. Крайният извод на съда се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 128 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК.

В конкретния случай, макар искането да е направено в предвидения от закона срок, то не е налице основание за възстановяване или прихващане, както правилно е приел и АС – Варна, тъй като недължимо платените суми, чието възстановяване дружеството претендира, са установени с РА, който в частта за определени данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и 2019г. не е бил отменен, а все още по-него е висящо производство по оспорване, предвид решение № 10336/15.11.2022г., постановено по адм. дело № 1677/2022г. на ВАС т. е. спорът не е разрешен с влязло в сила пресъдено нещо по отношение предварително внесените от дружеството задължения по ЗКПО за 2018г. и 2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, органът по приходите е длъжен след предявяване пред него на влязъл в сила административен акт да възстанови сумите, посочени в акта, заедно с дължимата лихва, в случай че сумите са признати като неправилно или недължимо платени за данъци. При неустановяване на неправилно или недължимо платени суми се следва отказ, както е в настоящия случай.

Безспорно се установява, че с оспорения РА № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., ревизиращия орган не само е определил задължения за корпоративен данък за 2018г. и 2019г., но е извършил и увеличение на финансовия резултат на дружеството поради непризнаване на разходи на РЛ. Именно част от тези увеличения, ведно с установените данъчни задължения за 2018г. и 2019г., са били обект на проверка от АС – Варна по дело № 754/2021г. респек. по адм. дело № 1677/2022г. на ВАС. Изрично касационната инстанция е отменила и върнала за ново разглеждане частта на РА касаеща определените задължения за корпоративен данък за 2018г. и 2019г., като в мотивите е посочено, че при новото разглеждане съдът следва да вземе в предвид и отменените от ВАС преобразувания при формиране на данъчния финансов резултат т. е. по отношение на платените предварително от дружеството данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и 2019г., установени с РА № № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020г., липсва произнасяне със сила на пресъдено нещо, което да мотивира органа по приходите, че платените предварително задължения са недължими. Такова произнасяне ще бъде извършено при приключване на производството пред съда при новото разглеждане на спора респек. пред съответната касационна инстанция, при депозиране на касационна жалба.

При този изход на спора, на ответника по касационната жалба, при съобразяване на материалния интерес по делото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 530.40лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1000/10.07.2023г. постановено по адм. дело № 1151/2023г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА „Агро империал 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [адрес], представлявано от Д. С. и В. Д., заедно и поотделно, да заплати на Националната агенция по приходите гр. София, сума в размер на 1 530.40лв. /хиляда петстотин и тридесет и 0.40/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ