О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1146

София 13.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 2271/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Административен съд – София град, подадена чрез пълномощника му Н. А., против въззивно решение № 10 от 03.01.2023 г. по в. гр. д. № 1258/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260710 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 13247/2020 г. на Софийския градски съд касаторът е осъден да заплати на Х. Т. И. на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаването на правото от разглеждане и приключване в разумен срок на адм. д. № 9007/2018 г. на Административен съд – София град, ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска отмяната на осъдителното решение или в условията на евентуалност - намаляване на размера на присъденото обезщетение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с материалноправния въпрос за определянето на дължимото обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани и следните въпроси, за които се твърди, че...