Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 8919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), чрез гл. юрк. Л. Ж. против решение № 198 от 17.07.2023 г., постановено по адм. д. № 203/2023г. по описа на Административен съд - Русе (АС - Русе), с което е отменено негово Уведомително писмо /УП/ с изх.№ 02-180-6500 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие, от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021, издадено по заявление УИН 18/090621/97610 и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на дадените указания в мотивите на решението.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения относно законосъобразността на оспореният административен акт.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно оспореното УП. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът А. Сезаи от [населено място], общ. [община], обл. Русе, чрез процесуалния си представител адв. Ю. Н., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Русе е Уведомително писмо, изх. №02-180-6500/2403 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, гр. София, с което земеделският производител е уведомен, че по мярка 11, за кампания 2021 г. е оторизирана сумата в размер на 2 374,85 лева. В таблицата с изчисления към същото, в колона 5 Наддекларирана площ е записано в % 17,75, в колона 14 Намаления и санкции за наддеклариране е записана сумата 1960,88 лева, в колона 24 Оторизирана сума е записана сумата 2 374,85 лева. На последната страница на писмото, в друга таблица Извършени плащания, в колона Оторизирана сума е записана сумата 2 374,85 лева, в колона Прихваната сума - 2 374,85 лева и в колона изплатена сума - 0 лева.

За да отмени Уведомителното писмо, първоинстанционният съд е приел за установено, че същото представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

След подробен анализ на съдържанието на акта, съдът е обосновал извод, че съдържанието на УП не е достатъчно ясно и мотивирано, както относно извършените намаления на подпомагането в общ размер на 1 960,88 лв. - от общата поискана от ЗП сума в размер на 4 335,73 лв., така и относно направеното прихващане. Посочил е, че съгласно цитираната разпоредба на АПК, индивидуалният административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, което позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Отразил е и че мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

Счел е, че от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо - заявлението за подпомагане и съответните приложения, както и резултатите от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. не могат да се извлекат фактически основания, а приложеното към преписката становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издадено след оспорване на УП в съда и в случая е неприложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС.

Съдът е приел, че УП е издадено и в нарушение на чл.35 от АПК, като административният орган не е събрал доказателства налице ли е действително застъпване при ползването в реални граници на БЗС 87700-1838-9, както и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му.

Законът за подпомагане на земеделските производители не отменя изискването за мотивиране на акта, като причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт.

Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон.

Действително съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи.

Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с представените данни от регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършеното намаление и санкция.

Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт.

Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че в УП не са изложени фактически и правни основания и за прихващането на оторизираната сума. Под таблицата за Извършени плащания е отразено, че прихващане се извършва когато е издаден АУПДВ или са приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки или са приспаднати на основание чл.38, ал.15, вр. с чл.65, ал.14 от ЗДДФЛ, но не става ясно въз основа на коя от посочените хипотези е прихваната посочената сума. Не е посочен чрез индивидуализация налице ли е влязъл в сила акт, въз основа на който е направено това прихващане или е по друг ред. По тази причина съдът не е в състояние да направи проверка за законосъобразност - да установи съществува ли такъв акт, дали подлежи на изпълнение и дали дължимата по него сума вече не е била прихваната или платена. Поради неиндивидуализирането на акта, въз основа на който се извършва посоченото в УП прихващане, съдът не може да извърши преценка и относно спазването на материалния закон в тази част на административния акт.

Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Изложените от първоинстанционния съд съображения относно материалната незаконосъобразност на УП, при наведените в хода на делото фактически основания установена площ от 0,59 ха, заявена от повече от един земеделски стопанин предпоставка за намаляване размера на подпомагането, не променят този извод.

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., съгласно представено по делото допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие (л.14). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198 от 17.07.2023 г., постановено по адм. д. № 203/2023г. по описа на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, гр. София да заплати на А. Сезаи от [населено място], общ. [община], обл. Русе, с [ЕГН] сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА