Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 8947/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител Д. Б. против решение № 103 от 07.07.2023 г., постановено по адм. д. № 56/2023г. по описа на Административен съд - Ямбол (АС - Ямбол), с което по жалба на „КМ Инвест“ ЕООД, гр.Ямбол, [ЕИК] е отменено негово Уведомително писмо /УП/ № 02-280-2600/2190 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“, от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021г., издадено по заявление УИН 28/190521/03135, в частта на наложена санкция в размер на 16 742,25 лева и преписката е върната за ново произнасяне в тази част, при спазване на дадените указания в мотивите на решението.
Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Счита, че неправилно съдът не е приел, че мотивите към акта са изложени в представеното по делото становище № 02-280-2600/2190 от 24.03.2023 г., изготвено от издателя на акта и не е съобразил ТР №.16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде потвърдено законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът – „КМ Инвест“ ЕООД, гр. Ямбол с [ЕИК] чрез процесуален представител адв. К., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение.
Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Предмет на оспорване пред АС-Ямбол е Уведомително писмо /УП/ № 02-280-2600/2190 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“, от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2021 г., издадено по заявление УИН 28/190521/03135 от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на наложена санкция в размер на 16 742,25 лева.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че УП в оспорената част представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
След подробен анализ на съдържанието на акта в оспорената част, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил кои конкретни факти, установени при извършените задължителни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по мярка 10. Констатирал е, че в Таблица № 1 са отразени само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за наложеното намаление и санкция.
Счел е, че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище изх. № 02-280-2600/2190#3 от 24.03.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - изготвено във връзка с образуваното съдебно производство.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в Таблица 1 на УП и поясненията под нея не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е постановено намаление и санкция за наддеклариране по заявената от земеделския производител Мярка 10.
Законът за подпомагане на земеделските производители не отменя изискването за мотивиране на акта, като причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт.
Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон.
Действително съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи.
Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с представените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба № 7 от 24.022015 г. за прилагане на мярка 10, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления.
Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт.
Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика.
По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие (л.14). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103 от 07.07.2023 г., постановено по адм. д. №56/2023г. по описа на Административен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София да заплати на „КМ Инвест“, ЕООД, Ямбол, с [ЕИК], сумата 700 (седемстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА