1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4175

София, 19.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2282 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Ж. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. П., против решение № 387 от 24 януари 2023 г., постановено по в. гр. д. № 8853/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20098930 от 19 април 2021 г., постановено по гр д. № 58749/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. срещу „Юробанк България“ АД иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.10.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 36219/2019 г. по описа на Софийски районен съд.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд e препратил към мотивите на първоинстанционното решение и не е посочен нито един различен аргумент. От своя страна, първоинстанционният съд е посочил единствено, че процесуалният закон не предвижда задължително издаване на отделно разпореждане за уважаване на заявлението, като дори и такова да бъде постановено, то не подлежи на обжалване. Потвърждавайки тези мотиви, въззивният състав е признал липсата на устно издадено разпореждане, като в същото време обаче липсвало и писмено такова. Касаторът...