Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 8973/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Т.-Найденова от [населено място], област [област] чрез адвокат Пецорански, срещу решение № 336 от 29.06.2023 година, постановено по адм. дело № 990/2022 година по описа на Административен съд Плевен.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Г. архитект на община Гулянци изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът Ю. Хасан чрез адвокат Гашаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът К. М. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Разрешение за поставяне № 3/01.06.2022г. на Главния архитект на О. Г. с което на осн. чл. 148 ал.2 и чл. 152 ал.1 ЗУТ е разрешено на К. Т.-Найденова - в качеството й на собственик на 812/1212 ид. ч. от УПИ XVI -978,979 в стр. кв. 1А по плана на [населено място] да построи Навес в УПИ XVI -978,979 в стр. кв. 1А, [улица]. [населено място].

За да постанови този резултат, административният съд приема, че процесният навес според неговите характеристики и начин на изграждане, видно от конструктивното становище, представлява строеж според легалната дефиниция на 5 т. 38 от ДР на ЗУТ - постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ, които е допустимо да се изграждат в имоти, предназначени за жилищно строителство. В случая не се касае за преместваем обект по смисъла на 5 т.80 от ДР на ЗУТ, за който е необходимо издаване на разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация или конструктивно становище, одобрени от главния архитект на общината на осн. чл. 56 ал.2 ЗУТ, защото обектът не може да бъде отделен в цялост и преместен без да бъде разрушен, а за целта е необходимо да бъде изграден наново, което го определя като строеж.

Съдът е посочил, че за извършването на строежа е необходимо издаване на разрешение за строеж на осн. чл. 148 от ЗУТ от главния архитект на общината по местонахождение на имота. А съгласно чл. 152 ал.1 ЗУТ разрешението за строеж се издава за целия строеж. В оспореното Разрешение за поставяне № 3/01.06.2022г. като правно основание за издаването е посочен чл. 148 ал.2 и чл. 152 ал.1 ЗУТ, които касаят издаването на разрешение за строеж, чл. 56 ЗУТ не е посочен като правно основание. Освен това в съдържанието на разрешението навсякъде е посочено, че се касае за разрешение за строеж, разрешено строителство, условия, при които да се извърши строителството и срок на действие на разрешението за строеж. С оглед и характера на обекта навес, който според приложеното конструктивно становище, а и изграденото на място, го определя като строеж, а не като преместваемо съоръжение, следва да се приеме, че в случая се касае за издадено разрешение за строеж, а не за разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение на осн. чл. 56 ЗУТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав.

Правилно е прието от Административен съд гр.Плевен, че административният орган е длъжен не само да уведоми заинтересованите страни за образуване на административно производство, но да им осигури и право на участие в процеса като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК), за да гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени.

Съгласно чл. 149 ал.1 ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или отказа да се издаде такова се съобщава па заинтересованите лица при условията и но реда на АПК. Заинтересовани лица съгласно чл. 149 ал.2 г. 1 ЗУТ в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояваме на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти но чл. 22 ал.1 (за комплексно жилищно застрояване) - възложителят и собственикът на земята.

В случая е уведомена единствено възложителката - К. Т. - Надейнова, собственик на 812/1212 ид. ч. от УПИ XVI -978,979. Тя е подала искане за издаване на разрешение за поставяне на навес на осн. чл. 56 ЗУТ, а издаденото разрешение е за строеж на осн. чл. 148 ал.2 и чл. 152 ал.1 ЗУТ, както е посочено в акта. Съгласно документите за собственост и кадастралния и регулационен план на [населено място] УПИ - XVI-978,979, целият с площ 1212 m2, е съсобствен. като всеки от съсобствениците притежава идеални части от него, без значение е, че двата поземлени имота, от които е образуван УПИ, са фактически разделени с ажурна мрежа като по този начин съсобствениците са определили начина на ползването им.

Административен съд - Плевен е обсъдил събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ и въз основа на тях правилно е установил, че е налице незаконосъобразно Разрешение за поставяне № 3/01.06.2022 г., издадено от Главния архитект на О. Г. с което на основание чл. 148, ал. 2 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ е разрешено на К. Т.-Найденова - в качеството й на собственик на 812/1212 ид. ч. от УПИ XVI -978, 979 в стр. кв. 1А по плана на [населено място] да построи Навес в УПИ XVI -978, 979 в стр. кв. 1А, [улица]. [населено място] и го е отменил по жалба на Ю. Хасан, съсобственик в УПИ.

Правилно е установено от съда, че процесното Разрешение за поставяне на обект навес по същността си представлява Разрешение за строеж, издадено с правно основание чл. 148 и чл. 152 ЗУТ по заявление на един от съсобствениците на УПИ, а не за поставяне на преместваемо съоръжение по чл. 56 ЗУТ. Този извод на съда е правилен тъй като обосновано е прието от една страна, че като правно основание за издаването му въобще не е посочен чл. 56 ЗУТ, а от друга страна съгласно изготвеното конструктивно становище и приетата СТЕ процесния обект навес представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по 5 т. 80 на ДР на ЗУТ. При това положение правилно е прието от съда, че процесния акт не отговаря на изискванията за форма, тъй като наименованието на акта (разрешение за поставяне) противоречи на неговото съдържание, разрешаващо строителство на обект, който по своите характеристики представлява строеж - постройка на допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Съответно, за издаването на разрешението за строеж не е спазено изискването на чл. 148, ал. 5 ЗУТ за разрешаване на строителство в съсобствен имот, защото липсва сключен договор в нотариална форма с останалите съсобствениците в УПИ, съгласно чл. 183 ЗУТ за разрешаване на строителството, респ. не е налице хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, поради което същото противоречи на материалния закон и неговата цел водещо до отмяната му като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 41 ал.1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план - в случая за ниско жилищно строителство. Според ал.2 - когато допълващото застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два УПИ. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия ПУГТ.

Съгласно чл. 42 ал.1 ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Според чл. 42 ал.2 ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканпите им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ или плътни огради.

За извършването на строежа е необходимо издаване на разрешение за строеж на осн. чл. 148 от ЗУТ от главния архитект на общината по местонахождение на имота. А съгласно чл. 152 ал.1 ЗУТ разрешението за строеж се издава за целия строеж. В оспореното Разрешение за поставяне № 3/01.06.2022г. като правно основание за издаването е посочен чл. 148 ал.2 и чл. 152 ал.1 ЗУТ, които касаят издаването на разрешение за строеж, чл. 56 ЗУТ не е посочен като правно основание. Освен това в съдържанието на разрешението навсякъде е посочено, че се касае за разрешение за строеж, разрешено строителство, условия, при които да се извърши строителството и срок на действие на разрешението за строеж. С оглед и характера на обекта навес, който според приложеното конструктивно становище, а и изграденото на място, го определя като строеж, а не като преместваемо съоръжение, следва да се приеме, че в случая се касае за издадено разрешение за строеж, а не за разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение на осн. чл. 56 ЗУТ.

За постройки на допълващото застрояване като процесния обект навес, когато не са предвидени с ПУП, е задължително издаването на виза за проектиране по чл. 140 ал.З и ал. 5 ЗУТ от главния архитект, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота, като за разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване, в случаи като настоящия, когато се касае за населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване. В случая такава виза за проектиране не е издадена, а на оси. чл. 56 ЗУТ е съгласувана схема за поставяне на навеса като преместваемо съоръжение, с изискване за представяне на конструктивно становище. Съгласно чл. 56 ал.1 върху поземлени имоти могат да се поставят - 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. За обектите по т. 1 и т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. В зависимост от вида и предназначението на обекта се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. В случая редът по чл. 56 ЗУТ е неприложим, тъй като процесният навес представлява строеж, а не преместваемо съоръжение според характера, вида на материалите, начина на закрепване към терена и построяване.

Правилно е прието от съда, че издаденият акт, е наименован разрешение за поставяне, а по същността си представлява разрешение за строеж, издадено с правно осн. чл. 148 ЗУТ. Издадено е по заявление на един от съсобствениците въз основа на съгласувана от главния архитект схема за поставяне на преместваемо съоръжение по чл. 56 ЗУТ и на изготвено конструктивно становище, от което е видно, че процесният обект навес представлява строеж, а не преместваемо съоръжение. За издаването на разрешението за строеж не е спазено изискването на чл. 148 ал.5 ЗУТ за разрешаване на строителство в съсобствен имот, тъй като липсва сключен договор в нотариална форма с останалите съсобствениците в УПИ съгласно чл. 183 ЗУТ за разрешаване на строителството.

С оглед изложеното и като взе предвид, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци, настоящият съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касаторът К. Т. - Найденова следва да заплати на ответника Ю. Хасан сумата 1300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336 от 29.06.2023 година, постановено по адм. дело № 990/2022 година по описа на Административен съд Плевен.

ОСЪЖДА К. Т. Н. с [ЕГН] от [населено място], област [област] да заплати на Ю. Хасан от [населено място], област [област], сума в размер на 1300 (хиляда и триста) лева, разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА