Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 8980/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М. подадена чрез процесуалния му представител адв. Х., срещу решение № 233 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело № 604/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменена заповед № РД-19-386/02.11.2022 г. на кмета на О. М. в частта, с която е одобрено изменение на подробния устройствен план – план за регулация за УПИ II и УПИ IV – в частта относно имот с идентификатор 48996.102.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Момчилград, и е осъдена общината да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че е налице нарушение на чл. 135 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и липса на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Според касатора имот с идентификатор 48996.102.68 не е предмет на процесното изменение на ПУП, а същият е включен като контактен със съседните имоти, както и не се установява религиозната институция „Мюсюлманско изповедание“ да е собственик на имот с идентификатор 48996.102.69. По същество се излагат доводи за законосъобразност на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът – „Мюсюлманско изповедание“, гр. София, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът – Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Т., не изразява становище по касационната жалба, тъй като имотът, който е предоставен за управление на Главна дирекция „Гранична полиция“ е с идентификатор 48996.102.61 и не е предмет на обжалването.

Ответниците – О. М. ЕТ „Стимел 2000“ и Д. Ибрям, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на „Мюсюлманско изповедание“, гр. София, срещу заповед № РД-19-386/02.11.2022 г. на кмета на О. М. с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, както и във връзка със заповед № РД-19-307/25.08.2022 г. на кмета на О. М. и решение № 5 по Протокол № 7/05.10.2022 г. от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ I – „за специален терен“, УПИ II – „за култова сграда“, УПИ III – „за ТБ Балканбанк“ и УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, кв. 51 по плана на гр. Момчилград, одобрен със заповед № 367/12.12.1988 г., и ПУП – изменение на план за застрояване /ИПЗ/, одобрен със заповед № 144/08.05.2007 г., като се запазва съществуващото дере и се обособяват нова улична регулация с о. т. 57а, 57б, 57в и 57г /съществуващ път/ и нови урегулирани поземлени имоти: УПИ I – 102.61 „за специален терен“, УПИ II – 102.61 „за общинска складова база“, УПИ III - 102.60 „за паркинг и озеленяване“, УПИ IV – 102.60 „за хотел“, УПИ V – 102.60 „за обществено обслужване“, УПИ VI – 102.60 „за озеленяване“, УПИ VII – 102.60, 102.68 „за култова сграда“ и УПИ VIII – 104.60, 104.300 „за озеленяване и гаражи“, кв. 65, с устройствени показатели в условията на чл. 62, ал. 7 от ЗУТ.

С протоколно определение от 06.06.2023 г., на основание чл. 159, т. 8 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу заповедта в частта й, с която е одобрен ПУП–ИПР за УПИ I – „за специален терен“ и УПИ III – „за ТБ Балканбанк“, кв. 65 по действащия план на гр. Момчилград, и е прекратил производството по делото в тази му част.

В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесното изменението на ПУП - ПР се състои в образуване на седем нови УПИ-та и нова улица с о. т. 57а – 57 г, вместо съществуващите три броя УПИ-та и неприложена улична регулация /отпада улична регулация с о. т. 65 – о. т. 37/. Констатирано е от вещото лице, че по отношение на УПИ II – „за култова сграда“, състоящ се от имот с идентификатор 48996.102.68, не е налице изменение на границите на имота, като за този имот не се предвижда и промяна на кадастралната карта, според изготвения проект за изменение на кадастралната карта. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило също така, че имот с идентификатор 48996.102.69 е част от УПИ IV, кв. 65 по действащия план, предназначен „за озеленяване и гаражи“, като с оспорената заповед този имот се отрежда за улица и става част от уличната мрежа.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, и същата е основателна. Съдът е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, то същият е постановен в нарушение на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Според съда от приетите по делото писмени доказателства не се установява по отношение на имоти с идентификатори 48996.102.68 и 48996.102.69 да е налице някое от основанията по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, посочени в процесната заповед. По отношение на имоти с идентификатори 48996.102.68 и 48996.102.69 съдът приема, че оспорената заповед не съдържа фактическите основания, наложили промяната на действащия устройствен план, като такива са изложени по преписката само по отношение на УПИ I и УПИ III. Административният съд приема също така, че не са изложени мотиви и по делото не се установява процесните два поземлени имота да са определени по предходния ПУП и за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост и в съответния срок да не е започнала процедура по отчуждаването им, за да е относима хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и не е доказано и наличие на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ - надлежно дадено съгласие от жалбоподателя, който, според данните от кадастралната карта и кадастралния регистър, е заинтересовано лице по отношение на имот с идентификатор 48996.102.68, като несъгласията, свързани с вписванията в кадастралния регистър, касаещи собственика на поземлен имот, се отстраняват по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а при спор за собственост, последния се разрешава по общия исков ред. Съдът е обосновал и извод, че не се установява и основанието за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - имотните граници на процесните два поземлените имота да не съвпадат с регулационните или да е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, като в тази връзка и липсва направено искане от заинтересовано лице по чл. 131 от ЗУТ /в случая жалбоподателя/ в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ. Според съда в случая не е налице и хипотезата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, за служебно допускане и изработване на ПУП, тъй като не се установява никое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изменение на действащ ПУП. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че административният орган се е произнесъл при липса на материалноправните предпоставки за изменение на действащ ПУП по отношение на процесните поземлени имоти. Съдът е приел също така, че заповедта в оспорената си част не отговаря и на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заповед в оспорената й част.

Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на „Мюсюлманско изповедание“, гр. София, за допустима, като подадена от лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Разпоредба на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В конкретния случай със заповедта, предмет на оспорване пред административния съд, е одобрено изменение на ПУП – ПР за УПИ I – „за специален терен“, УПИ II – „за култова сграда“, УПИ III – „за ТБ Балканбанк“ и УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, кв. 51 по плана на гр. Момчилград, при което се образуват нови УПИ I – 102.61 „за специален терен“, УПИ II – 102.61 „за общинска складова база“, УПИ III - 102.60 „за паркинг и озеленяване“, УПИ IV – 102.60 „за хотел“, УПИ V – 102.60 „за обществено обслужване“, УПИ VI – 102.60 „за озеленяване“, УПИ VII – 102.60, 102.68 „за култова сграда“ и УПИ VIII – 104.60, 104.300 „за озеленяване и гаражи“, кв. 65, както и се проектира нова улична регулация с о. т. 57а, 57б, 57в и 57г, която видно от графичната част на заповедта и заключението на вещото лице се обособява от УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, като включеният в него имот с идентификатор 48996.102.69 се отрежда за тази улица. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че имот с идентификатор 48996.102.68, съставляващ УПИ II – „за култова сграда“, е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственост на Турска вероизповедна община в гр. Момчилград, въз основа на нотариален акт № 388, том I, дело № 910/1977 г., а имот с идентификатор 48996.102.69, който е част от УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, е вписан като собственост на Джамийско настоятелство, въз основа на акт № 230/17.09.2003 г., чийто правоприемник, обстоятелство по което страните не спорят, е „Мюсюлманско изповедание“, гр. София. При така установеното по делото правилен е извода на съда, че жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че имот с идентификатор 48996.102.68 не е обект на внимание в проекта и е включен само като контактен със съседните имоти. Видно и от текстовата част на заповедта, и от графичната част, имот с идентификатор 48996.102.68, съставляващ УПИ II – „за култова сграда“, безспорно е включен в териториалния обхват на процесната заповед и е част от нейния предмет, като ирелевантно в случая е обстоятелството, че не се изменят неговите граници и предназначение. Доколкото по делото се установява също така, че Джамийското настоятелство, чийно правоприемник е жалбоподателя, е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на имот с идентификатор 48996.102.69, който е част от УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, и с процесната устройствена процедура се отрежда за улица, то противно на изложеното в касационната жалба, безспорно жалбоподателят се явява относно този имот заинтересовано лице в съответствие с разпоредбата чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър. Изложените в касационната жалба възражения относно липсата на документи, легитимиращи жалбоподателят като собственик на имот с идентификатор 48996.102.69, се явяват неоснователни в случая, тъй като споровете за вещни права са извън рамките както на административното производство, така и на настоящото съдебно производство, в което жалбоподателят е активно легитимиран да участва въз основа на установеното по делото вписване в кадастралния регстър на недвижимите имоти в съответствие с чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.

Правилно съдът приема също така, че процесната заповед, макар и издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, в оспорената си част е постановена в нарушение на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми.

Неоснователни се явяват възраженията на касатора за неправилност на изводите на съда, че по отношение на имоти с идентификатори 48996.102.68 и 48996.102.69 не е доказано наличието на нито едно от посочените основания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Правилно съдът приема, че в случая по отношение на УПИ II – „за култова сграда“, съставляващ имот с идентификатор 48996.102.68, и УПИ IV – „за гаражи и озеленяване“, част от който е имот с идентификатор 48996.102.69, не се установява по делото да са налице предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, които са част от правните основания, на които е издадена процесната заповед. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи. Тези хипотези са уредени в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен плана, както и когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти. В конкретния случай от всички данни по делото, включително и от текстовата част на оспорената заповед, не се установява да са налице тези посочени от административния орган правни основания по отношение на процесните имоти. Нито в обяснителната записка към процесния проект за изменение на ПУП – ПР, нито в заповед № РД-19-307/25.08.2022 г. на кмета на О. М. нито също така и в решение № 76 по протокол № 8/30.06.2020 г. на Общински съвет – Момчилград, се съдържат някакви фактически основания по отношение на процесните имоти, покриващи хипотезите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. В цитираните документи се съдържат единствено фактически основания по отношение на УПИ I – „за специален терен“ и УПИ III – „за ТБ Балканбанк“. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, както и правилно приема първоинстанционният съд, че така посочените в заповедта правни основания не са осъществени по отношение на процесните имоти и административният акт е издаден в противоречие с чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта в оспорената му част.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за останалите констатирани пороци на заповедта в оспорената й част, касаещи хипотезите на чл. 134, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, като изложените от него мотиви се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ от АПК. По отношение на възражението на касатора за неприложимост в случая на чл. 135 от ЗУТ, следва да се има предвид, че позоваването от страна на първоинстанционния съд на цитираната разпоредба е само във връзка с мотивирането от него на липсата в случая и на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ при съобразяване и на текста на чл. 134а, ал. 1 от ЗУТ.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Кърджали е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника „Мюсюлманско изповедание“, гр. София, за присъждане на разноски за касационната инстанция, О. М. ще следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 1250 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 233 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело № 604/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА О. М. да заплати на „Мюсюлманско изповедание“, гр. София, с [ЕИК], сумата в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА