Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 9034/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Интеррег ИПП България - Турция“ 2014-2020 срещу Решение № 122 от 03.08.2023 г. по адм. д. № 116/2023 г. на Административен съд - Ямбол, с което съдът е отменил негово Решение № РД-02-14-421 от 03.04.2023 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % на Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изложените от съда мотиви не съответстват на установените по делото факти, поради което изводът на съда за липса на конфликт на интереси е необоснован и неправилен. Смята, че е доказано извършването на посоченото в акта нарушение, същото представлява нередност, за която законосъобразно е определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт.

Ответникът - Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-14-421 от 03.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Интеррег ИПП България - Турция“ 2014-2020 за определяне на финансова корекция в размер на 100 % на Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“ върху допустимите разходи по Договор за услуга № СВ005.2.23. 056/1/11.03.2020 г., сключен с изпълнителя „Странджата БГ“ ЕООД на стойност от 15 050,00 евро с ДДС.

Административният акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) поради установено нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година - конфликт на интереси, който е повлиял върху решението за избор на участник, до когото да бъде отправена покана за подаване на оферта, съответно върху решението за определяне на изпълнител по процедура с предмет „Организация на събития“ с възложител Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“. Процесният договор е сключен вследствие на директно възлагане, в процедура, за която не е предвидена публичност. Възложителят изпраща покана до конкретно лице, което отговаря на поканата с оферта, която се приема от възложителя, когато отговаря на условията му. Формално процедурата е спазена, но за участие е поканено дружество, с чийто управител бенефициерът е осъществявал съвместна дейност. Предметът на поръчката не е специфичен, което да предполага, че същият може да бъде изпълнен само от поканения икономически оператор. Анализът на фактическата обстановка обосновава извод за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, а именно: представляващият бенефициера Сдружение „Ямболска - търговско промишлена палата“ С. С. чрез определянето на експертите в оценителната комисия Е. К., П. Й. и С. Е. е предоставил неоправдано пряко предимство на изпълнителя „Странджа БГ“ ЕООД, представлявано от Е. И.. Според органа всички те са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗППЦК, предвид участието им в общото събрание (ОС) и управителния съвет (УС) на трето лице Сдружение „Евроклуб жена“. Установените факти относно свързаността между лица, участващи в контрола на трето лице, представляват обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен интерес по смисъла на чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Бенефициерът е бил длъжен да преустанови всяка дейност, която може да опорочи обективното и безпристрастно вземане на решение. Нарушението попада в категорията на нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Точка 1 визира наличие на конфликт на интереси при бенефициера в нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, с процентен показател в размер на 100 %.

За да отмени административния акт, съдът е приел, че през периода на сключване и изпълнение на договора за услуга от 11.03.2020 г. до 22.03.2021 г. и около две години преди това Е. И. (управител и едноличен собственик на „Странджата БГ“ ЕООД) не е била член на общото събрание на Сдружението „Евроклуб жена“. Предходни и последващи периоди, както се сочи в административния акт преди 04.09.2018 г. и след 18.11.2021 г., когато е членувала в същото сдружение, в което членуват и представляващият на възложителя, и членове от оценителната комисия, не могат да обосноват свързаност на лицата. Считано от 04.09.2018 г., когато на заседание на УС е разгледана молба на Иванова за прекратяване на членство № 16 от 09.08.2018 г., същата е прекратила членството си в сдружението. Иванова отново е подала заявление за членство вх. № 14 от 28.06.2021 г., което е в период, следващ изпълнението на договора за услуга. Крайният извод на съда е, че административният орган не е установил конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е установил, че в административния акт не се съдържат конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическият интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, както за възложителя по договора, така и за изпълнителя. С никакви доказателства не е подкрепен и изводът на органа, че изпълнителят е бил в по-благоприятно положение, тъй като е имал възможност да получи информация за предстоящото възлагане на дейностите с оглед съвместната му работа с бенефициера и членовете на оценителната комисия. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че Иванова не само през периода на подготовка, възлагане и изпълнение на поръчката, но около две години преди това не е била член на ОС на Сдружение „Евроклуб жена“. На 04.09.2018 г. Иванова е прекратила членството си в сдружението. Поканата до изпълнителя „Странджата БГ“ ЕООД е изпратена на 17.02.2020 г., комисията за оценка е назначена от бенефициера на 20.02.2020 г., офертата на „Странджата БГ“ ЕООД е получена на 02.03.2020 г., а договорът за възлагане на поръчката е подписан на 11.03.2020 г. Следователно не е доказан конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.

Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“ следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 3 200 лв. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. сумата е изплатена изцяло и в брой в момента на подписване на договора и служи като разписка за извършеното плащане. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като платеният размер незначително надвишава нормативно определения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 03.08.2023 г. по адм. д. № 116/2023 г. на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Сдружение „Ямболска търговско-промишлена палата“ [ЕИК] разноски в размер на 3 200 лв. (три хиляди и двеста лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА