Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 9056/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. Д. от гр. Н. З. и по касационна жалба на К. Б. от [населено място], чрез адв. М., срещу решение №251/22.06.2023 година на Административен съд гр. Сливен по адм. д. № 166/2023 година, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе. Релевират касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сведенията дадени от пътника М. А. не били приподписани от административния орган или определен от него служител. На лицето не било разяснено обстоятелството, че може да бъде разпитан пред съда. Същото лице, разпитано като свидетел по делото, дало показания, чрез които отрекло истинността на тези сведения. Съдебното решение било необосновано, доколкото не било изяснено въз основа на какви доказателствени средства съдът направил изводите си от фактическа и правна страна. Твърдят хипотеза на споделено пътуване, при която пътуващите в автомобила си разделили разходите за гориво. Сочат практика на ВАС по дела от 2014 и 2015 година. Правят искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе.

Ответникът, директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховен административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

Досежно правния интерес на Й. Д. от гр. Н. З. и на К. Б. от [населено място] да обжалват заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, в нейната цялост, касационната инстанция констатира следното:

Оспореният пред АС гр. Сливен административен акт съдържа два диспозитива (съответно по т.1 и по т.2):

С първия (по т.1), на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Й. Д. от гр. Н. З. собственик на лек автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, категория М1, с рег. № [рег. номер], е определена принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация № 011652308.

С втория (по т.2), на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на К. Б., управлявал процесния автомобил на 18.04.2023 година, е определена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателите, Й. Д. от гр. Н. З. и К. Б. от [населено място] са обжалвали заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе в нейната цялост, без съдът да разграничи кой от жалбоподателите какъв правен интерес да оспорва има и в каква част е допустима жалбата му.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав констатира, че Й. Д. от гр. Н. З. собственик на лек автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, категория М1, с рег. № [рег. номер], има правен интерес за обжалва заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, само в частта на диспозитив № 1 (по т.1), с който на него е определена принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на един брой табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация № [номер]. Същият е собственик на процесния автомобил съгласно доказателствата по делото. Й. Д. няма правен интерес да оспорва заповедта в частта по диспизитив 2 (по т.2), тъй като не е засегнат от приложената с този диспозитив мярка. Решението на АС гр. Сливен, с което се произнася по жалбата на Добриянов срещу заповедта в частта по диспозитив №2 (по т.2) следва да се обезсили като недопустимо.

От своя страна, К. Б., управлявал процесния автомобил на 18.04.2023 година, има правен интерес да оспорва заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, само в частта на диспозитив № 2 (по т.2), с който на него е определена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Решението на АС гр. Сливен, с което се произнася по жалбата на Банков срещу заповедта в частта по диспозитив №1 (по т.1) следва да се обезсили като недопустимо.

По съществото на спора, в допустимите части:

Основанието за определяне на мерките по т.1 и т.2 от Заповедта е едно: извършването на международен обществен превоз на пътници на 18.04.2023 година от водача К. Б. с автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на Й. Д., без за МПС да има издадено заверено копие от лиценз на общността и същият автомобил да е вписан в списъка към лиценза.

Съдът правилно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Касационната инстанция приема, че АС гр. Сливен е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка.

Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от превозваното лице, М. А., са свидетелстващ документ. Същият е подписан от него, както и от снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства. По силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведенията на превозвания от Б. А. представляват редовно събран в хода на административното производство доказателствен източник. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на Атанасов дадени в съдебно заседание на 01.06.2023 година. Същите са защитна тези, изградена в хода на производството по обжалване на заповедта.

Неоснователно е касационното оплакване за недоказаност на процесното нарушение. Константна е практиката на ВАС, че и превозът само на едно лице срещу заплащане, без необходимия лиценз, е достатъчно, за да обоснове прилагането на принудителните административни мерки, каквито са процесните. В случая едно от лицата в автомобила е пътувало срещу заплащане. Това че от останалите пътуващи не са снети сведения или се твърди те да са в определени роднински или приятелски връзки, не променя извода за осъществен състав на соченото от органа нарушение.

Първоинстанционният съд правилно и съответно на събраните доказателства е приел, че Банков е управлявал лек автомобил, собственост на Добриянов, на 18.04.2023 година, превозвайки пътници от Р. Г. до Р. Б. срещу заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност да извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на приложените правни норми, се явява осъществен.

От съдържанието на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП, както правилно е приел административният съд, е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезата на правните норми, той няма право на свободна преценка дали да приложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Видно от изложеното, доводите на касаторите за неосъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението, заради което са приложени процесните принудителни мерки са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон

Досежно срока и целта на мерките:

Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Видно е, че този критерий е в основата на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни).

Мерките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП притежават качествени характеристики както на превантивни, така и на преустановителни ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с тях се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на собственика и от страна на водача. Мерките обаче имат и качествените характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания.

Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесните ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо е предвиден и относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок и за двете мерки, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение в допустимата му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №251/22.06.2023 година на Административен съд гр. Сливен по адм. д. № 166/2023 година, В ЧАСТТА В КОЯТО по жалбата на Й. Д. от гр. Н. З. се е произнесъл срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе в частта по т.2

ОБЕЗСИЛВА решение №251/22.06.2023 година на Административен съд гр. Сливен по адм. д. № 166/2023 година, В ЧАСТТА В КОЯТО по жалбата на К. Б. от [населено място], се е произнесъл срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1392/19.04.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе в частта по т.1.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №251/22.06.2023 година на Административен съд гр. Сливен по адм. д. № 166/2023 година в останалата част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА