Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 9084/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. П. при Агенция „Митници“ (АМ), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Г., срещу Решение № 660 от 04.08.2023 г., постановено по адм. д. № 398 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № РТД 3000-674/200323/32-120164 от 20.03.2023 г., издадено от директора на ТД М. П. в частта по т. 2, с която на „Версус“ ООД е отказано издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048 и преписката е изпратена за ново произнасяне от административния орган по Искане с вх. № 32-66794 от 20.02.2023 г., в частта, в която е обективирана молбата на „Версус“ ООД да бъде регистрирано като сертифициран изпращач на акцизни стоки с кодове по КН 22082028, 22083011 – уиски, 22083082 – уиски, 22086011 – водка и 22089048 – гроздова ракия, в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в първоинстанционното решение. Наред с това на настоящия касационен жалбоподател са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 1050,00 лв.

В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят се пропуски на съда при обсъждането и преценката на доказателствата. Според касационния жалбоподател, обратно на приетото от първоинстанционния съд, обжалваното решение на административния орган съдържа мотиви, в които е направено позоваване на разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки. Намира за относими чл. 20, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във вр. с чл. 4, т. 4 ЗАДС. Релевира доводи, че право да съхраняват акцизни стоки без бандерол имат лицензираните складодържатели, какъвто „Версус“ ООД не е. По подробно изложените в касационната жалба съображения, иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – „Версус“ ООД, чрез адв. Д. Ф. - Рангелова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в писмено становище, подписано от същата и от адв. К. Р., в които по същество на оспорването се моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение № РТД 3000-674/200323/32-120164 от 20.03.2023 г., издадено от директора на ТД М. П. в частта му по т. 2, с която на „Версус“ ООД е отказано издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки (бутилирани алкохолни напитки) с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048. По т. 1 от посоченото решение е уважено искането на дружеството за издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки – тихи вина с код на АП W200, пенливи вина с код АП W300 и бира с код АП B000, с алкохолни градуси и кодове по КН, подробно описани в Приложение № 1 към Уведомление с вх. № 32-81332 от 01.03.2023 г.

За да отмени оспореното решение в обжалваната му част по т. 2, издадено от директора на ТД М. П. първоинстанционният съд е приел, че липсват релевантни мотиви, обосноваващи отказа да се издаде удостоверение за сертифициран изпращач. Съобразил, че непосочването на разпоредбите, които уреждат задължението за облепване с български акцизен бандерол на акцизна стока с алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol., по своята същност лишава административния акт от правните основания за издаването му. Приел, че без това позоваване, изискването се явява като постановено от административния орган, а не произтичащо от нормативната уредба. Взел становище, че при действието на чл. 7, ал. 2 от Наредбата изводът на административния орган е необоснован. Изложил мотиви, че липсват фактическите или правни основания, бутилирани алкохолни напитки да бъдат „освободени на територията на страната“, а допълване или изменение на мотивите и волята на административния орган в съдебно заседание или в писмени бележки, представени по делото било недопустимо да се прави. Неяснотата около точната дата на издаване на акта приел, че не нарушава правото на защита на оспорващото дружество. В заключение съдът направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но в нарушение на изискването за мотивиране на волеизявлението. Като отменил спорното решение, съдът изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, като указал при това да се съобрази изискването на закона за мотивиране на административния акт, като в тази връзка се посочи ясно коя е правната регламентация, въвеждаща изисквания към дружеството, на които последното не отговаря, за да може да му бъде издадено удостоверение за сертифициран изпращач, както и да бъдат описани фактическите обстоятелства по случая, съдържащи се в хипотезите на съответните правни норми.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По предписанието на чл. 76с, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС (в приложимата към казуса редакция, в сила от 13.02.2023 г.) (1) Сертифициран изпращач може да бъде лице, което е: 1. регистрирано по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. лицензиран складодържател; 3. регистриран изпращач. и (2) Лицето по ал. 1, т. 1 трябва да отговаря на следните условия: 1. да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; 2. да не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; 3. да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.

В случая безспорно „Версус“ ООД е лице по чл. 76с, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗАДС (в приложимата към казуса редакция на разпоредбата), за което в хода на административното производство, по реда на чл. 76с, ал. 5 ЗАДС, е установено, че отговаря на условията по чл. 76с, ал. 2 ЗАДС. При действието на чл. 76с, ал. 8 ЗАДС по подаденото от настоящия касационен жалбоподател искане за регистрация, директорът на ТД М. П. е дължал произнасяне с мотивирано решение. С него е следвало да реши въпроса по направеното искане за издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач, като се произнесе с индивидуален административен акт, който отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че оспореното административно решение по т. 2 не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. Съображенията му относно липсата на правните основания за издаването му са несподелими, доколкото дължимо от съда е издирването на приложимите правни разпоредби.

Относимите към отказа по т. 2 от решението съображения на административния орган се ограничават до два кратки абзаца: единият абзац - цитат на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, а вторият – разясняващ освобождаването на територията на страната по принцип на бутилирани алкохолни напитки с определено алкохолно съдържание, облепването им с бандерол и забраната за транспортирането им до друга държава – членка или за изнасянето им. Тези съображения не съставляват пълноценни мотиви, които да отговарят на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК – в тях не се съдържат фактическите основания, относими към конкретния случай, които са дали основание на административния орган да откаже издаването на удостоверението за регистрация по т. 2. При това, очевидно е, че административният орган не е съобразил, че при редовно предявено искане за издаване на удостоверение за регистрация, субектът по чл. 76с, ал. 1, т. 1 ЗАДС е необходимо и достатъчно да отговаря на предписаните по чл. 76с, ал. 2 ЗАДС условия. Констатации за обратното в преписката и в акта не се съдържат. Въпросите, свързани с освобождаване за потребление, евентуално нарушаване на забраната по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, както и тези относно съхранението на акцизни стоки без бандерол, не са относими при преценка наличието на предпоставките за издаване на исканото удостоверение за сертифициран изпращач по отношение на бутилирани алкохолни напитки с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082 и 22089048, с алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol, а са относими към упражняване на правата по него след като бъде издадено. В тази връзка, впрочем, в уведомлението от 01.03.2023 г. от „Версус“ ООД, подадено към искането за издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач съобразно указанията, дадени от административния орган, дружеството е уведомило и за предстоящо сключване на договори с данъчни складове след издаване на разрешението предвид забраните за изпращане до друга държава – членка на бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол.

Предвид всичко изложено, случаят касае констатиран порок в съдържанието на акта в оспорената му част по т. 2 – липса на посочено фактическо основание за издаването му. За да бъде съобразено, вкл. от съда при извършения контрол за законосъобразност, това фактическо основание следва да е част от основанията, вписани в него, в друг документ, към който той препраща или по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК. Само в този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му. Така то би могло да бъде съобразено при извършване на контрола за законосъобразност от съда в контекста на проведеното доказване от страна на административния орган на фактическите основания, посочени в решението, за което дължими са указания от съда, каквито са дадени в настоящия случай (вж. определението за насрочване на делото в АС – Хасково от 20.04.2023 г.). Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на спорното решение по т. 2 е неотстраним в производството по оспорването му пред съда и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В този смисъл, недопустимо е позоваването на фактическо основание едва в съдебното производство. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на разпоредбата, сочена като правно основание, която в случая не съдържа и релевантните юридически факти – те е следвало да се конкретизират нарочно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства, вкл. в придружаващ документ или формулирането им от горестоящ орган. Това е било достатъчно основание спорното решение по т. 2 да бъде преценено като незаконосъобразно при извършения контрол от първоинстанционния съд. Липса на фактически основания е както пълната липса на такива, така и всяко общо, неконкретизирано посочване на факти в акта.

Правилно, след отмяната на акта по т. 2, съдът е изпратил преписката, по издаването му в тази част по направеното от „Версус“ ООД искане, на административния орган за ново произнасяне. Органът е необходимо да има предвид, че следва да се позове на приложимото материално право в редакцията към момента на издаване на акта. Като отправна точка на разсъжденията си има възможност да се запознае и с мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗАДС в сила от 01.01.2024 г., относими към разпоредбите, приложими към казуса, приложени към Решение № 787 от 06.11.2023 г. на Министерския съвет на Р. Б.

По така изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни оплаквания за отмяната му.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски в доказания по делото размер от 1500,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 660 от 04.08.2023 г., постановено по адм. д. № 398 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Версус“ ООД, с [ЕИК] сума в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА