Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаР. Д. по адм. дело № 11983/2020

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „РОЛИ-60“ ЕООД, гр. Доспат, ул. „Тракия“ – Автогара, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Р. Я., чрез адв. К. Т., срещу Решение № 225/07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 293/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16002118005075-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА № Р16002119060474-003-001/08.04.2019 г. и потвърден с Решение № 369/18.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, е отхвърлена.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви по отношение на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делото. Посочва, че са налице новонастъпили обстоятелства, като представя уведомление по чл. 75 ЗКПО до НАП за корекция на данъчния финансов резултат за 2017 г. поради допусната счетоводна грешка, твърдейки, че това рефлектира върху законосъобразността на оспорвания ревизионен акт. Моли за отмяна на атакуваното решение, а при условията на алтернативност иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на сторените разноски, като прилага списък.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. Я., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд – Смолян е бил РА № Р-16002118005075-091-001/26.03.2019 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА № Р16002119060474-003-001/08.04.2019 г., с който на дружеството е извършена корекция на приспаднат данъчен кредит за м.01.2018 г., като е определен ДДС за внасяне в размер на 17 604,24 лв. и лихви за забава в размер на 2 007,39 лв. Дружеството има за предмет на дейност извършване на автобусни превози на пътници. Задължението за довнасяне е възникнало в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури за гориво, масло, резервни части за МПС и ремонти, наеми, комунални и счетоводни услуги, подробно описани в ревизионния доклад. В хода на ревизията е установено, че извършените разходи, предмет на фактурите, не са осчетоводявани по сметките от гр. 30 „Материални запаси“, а са отнасяни по сметка 611 „Разходи за основната дейност“ през данъчните периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. По този начин към 31.12.2017 г. крайното салдо на сметката е било 100 000 лв., като дружеството е отнесло сумата по сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“. На 01.01.2018 г. разходите по сметка 207 са заведени по сметка 219 „Други нематериални дълготрайни активи“ (ДНМА). С оглед събраните в хода на ревизията документи, данъчните органи са формирали извод, че ревизираното дружество е приспадало пълен данъчен кредит по процесните фактури, от стойността на които е формиран ДНМА, който обаче реално не съществува и няма как да бъде използван в облагаемата дейност на дружеството, като от него не се очаква и икономическа изгода. Поради това е прието, че приложение намира разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗДДС.

В хода на съдебното производство са назначени две експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна. Според заключението на вещото лице по първата, формираният по този начин актив не отговаря на стандарта за такъв и от него не се очаква икономическа изгода. Експертизата е кредитирана от съда, но е оспорена от дружеството, по повод на което е назначена повторната ССчЕ. Вещото лице по ССчЕ дава заключение в същия смисъл, но приема, че това е резултат от допусната счетоводна грешка.

Възприемайки гореописаната фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че оспорваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. За да формира извод за материална законосъобразност и съответствие със законовата цел, решаващата инстанция е приела, че са налице предпоставките по чл. 79, ал. 2 ЗДДС, тъй като лицето е ползвало пълен данъчен кредит, но със стойността на фактурите е осчетоводен актив, който в действителност не съществува.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци.

Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Следва да се посочи, както неведнъж Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе, че правото на данъчен кредит възниква, когато е налице сложен фактически състав – необходимо е данъчно задълженото да притежава данъчен документ, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, както и стоката (услугата) да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. Именно последното условие не е изпълнено в конкретния случай, тъй като, от една страна, в действителност не е формиран дълготраен актив, от който би могло да се извлече икономическа полза, а от друга страна – по отношение на разходите, предмет на фактурите, не може да бъде формиран извод, че са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството. По касационните оплаквания:

Противно на твърденията на касатора, съдът се е мотивирал, защо не кредитира повторната експертиза, доколкото не приема, че е налице счетоводна грешка по смисъла на чл. 75 ЗКПО, видно от съдебната преписка.

По отношение на подадената от дружеството коригираща декларация по чл. 92 ЗКПО, следва да се посочи следното: към момента на ревизията за данъчната 2017 г. финансовият резултат на дружеството е данъчна печалба в размер на 4 535,00 лв. С подадена коригираща декларация с вх. № 2100И0073366/05.11.2020 г. „РОЛИ-60“ ЕООД декларира данъчна загуба за 2017 г. след преобразуване на финансовия резултат в размер на 95 465 лв. В случая това обстоятелство се явява ирелевантно по отношение законосъобразността на ревизионния акт, съответно правилността на оспорваното съдебно решение, тъй като промяната на финансовия резултат в посока данъчна загуба не оказва влияние спрямо липсата на право на данъчен кредит. В този смисъл оплакването на касатора, че органът е следвало да коригира финансовия резултат в хода на ревизионното производство също се явява неотносимо за процесния случай.

При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 1 118,35 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 293/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА „РОЛИ-60“ ЕООД, гр. Доспат, ул. „Тракия“ – Автогара, ЕИК[ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 118,35 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Христо Койчев