Р Е Ш Е Н И Е

№ 274

София, 07.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2323 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 223 от 18.01.2024 г. е допуснато по жалба на К. Г. С., чрез адв. Ц., касационно обжалване на въззивно решение № 66/10.02.2023 г. по в. гр. д. № 317/2022 г. на Окръжен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 172/10.02.2022 г. на Районен съд В. Т. постановено по гр. д. № 2028/2021 г. в частта, с която е изменен на основание чл.59, ал.9 СК определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр. д. № 966/2020 г. на същия съд, режим на лични контакти на детето Х. К. С., родено на 21.12.2017 г. с бащата К. Г. С., както следва: за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение бащата ще осъществява лични отношения с детето през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като на основание чл.59, ал.8, т.1 и т.2 СК това ще става в Контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място], намиращ се в гр.В.Т., [улица], в присъствието на социален работник или психолог, а след изтичане на този период – през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето ще се взема и връща от бащата в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място], намиращ се в гр.В.Т., [улица].

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че с определения от съда ограничен режим на лични контакти на бащата с детето, въззивният съд на практика е ограничил родителските му права, въпреки че не са налице основанията на чл.131, ал.1 СК и че определеният режим на лични отношения не е в интерес на детето. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа доводите за неправилност на въззивното решение и моли същото да бъде отменено. Касаторът заявява, че единственото, което иска е детето да бъде здраво, щастливо и да има благополучие. Заявява, че когато детето е с него, то играе с децата на по-големия му син, негови внуци, ходят всички заедно в намиращото се в [населено място] SOS селище. Изразява желание за постигане на споразумение с насрещната страна при определяне режима на лични отношения между него и детето.

Ответната страна по жалбата – М. М. Я. не е депозирала отговор на касационната жалба, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 СК е изменен първоначално определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр. д. № 966/2020 г. на Районен съд В. Т. режим на лични контакти между детето и бащата, в насока ограничаването му, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че предвид особеностите в характера на ответника, установеното от него трайно поведение в неизпълнение на режима на лични отношения и неефективността на предоставената му до момента психологическа помощ за разрешаване на конфликта му с ищцата и създаване на практики за сътрудничество, в интерес на детето е този режим да бъде ограничен за определен период от време – за три месеца, през който период детето следва да се наблюдава дали успява да преодолее натрупаната тревожност от противопоставянето между родителите си и дали бащата има воля да преустанови практиката си да изгражда отрицателен образ на майката пред него, като след изтичането на този срок, на бащата и детето следва да се предостави възможност за по-пълноценно и самостоятелно общуване, а именно през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като е постановено детето да се взема и връща от бащата отново в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място].

Извън посочените дни от месеца, други периоди или дни, в които бащата да може да вижда и взема детето, вкл. през официални празници, през лятото или на лични празници на детето или родителя, съдът не е определил. Видно от данните по делото, родителите не са изслушани на основание чл.59, ал.6 СК нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, Т.1 ГПК по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права за да се провери налице ли е противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г, както и служебно по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59, ал.6 СК, при спор за родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по тези дела, поради констатираното противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и с т.1от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: Тези обстоятелства са: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възрастта; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Установената практика на ВКС еднозначно приема, че в решението по чл.59, ал.9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за мерките за упражняването на родителските права и лични отношения. След това съдът е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. Изяснено е също така, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети предвид с предходното решение, така и измененията, които не са били взети предвид, но са от значение за определяне на най-добрия интерес на детето. По своето естество новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма – едно да се отнасят към родителските, възпитателските и моралните качества, а други към социалната среда, в която детето се отглежда, към жилищните условия и др. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл.59, ал.3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.

По процесуалноправния въпрос:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС №1/12.11.1974 г., както и в установената съдебна практика на ВКС, намерила израз в множество решения на касационната инстанция, която се споделя и от настоящия състав, се приема, че съгласно чл.59, ал.6 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно да изслуша и други деца. Изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл.59 СК е задължително, а не факултативно. По своята същност то не е равнозначно на разпита на свидетели или обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.1 от ТР №1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във жалбата или отговора към нея. Така и в съдебната практика трайно и последователно е разяснено, че неспазването на задължението за изслушване от съда на родителите и/или децата, навършили десет години, съставлява нарушение на нормата на чл.59, ал.6 СК и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интересът на детето. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Когато с постановеният резултат по спора по чл.59, ал.9 СК интересите на непълнолетното дете са защитени в достатъчна степен, то допуснатото нарушение на изискването за изслушване на родителите, не е съществено процесуално нарушение. Във всички останали случаи, ако изслушването им не е обективно невъзможно, неизпълнението на задължението по чл.59, ал.6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, за което въззивната инстанция следи служебно и дължи поправяне на този порок, чрез призоваване и изслушване на двамата родители.

При така изложеното, настоящият състав на ВКС, намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, с която е изменен, определения с предходно решение режим на лични отношения на бащата с малолетното дете в посока ограничаване на същия. В конкретния случай, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице изменение на обстоятелствата, отнасящи се към възпитателските и моралните качества на бащата – установеното му трайно поведение в неизпълнение на режима на лични отношения и неефективността на предоставената му до момента психологическа помощ за разрешаване на конфликта му с майката на детето и създаване на практики за сътрудничество, което налага в интерес на детето, този режим да бъде променен, като се определят и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за конкретен период от време, а именно: за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение личните отношения на бащата с детето през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., да се осъществяват в Контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място], в присъствието на социален работник или психолог, а след изтичане на този период – през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето ще се взема и връща от бащата в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – [населено място]. Въззивният съд обаче не е обсъдил оплакванията на въззивника-ответник във връзка с изменения режим на лични отношения и съответно не е преценил всички конкретно установени по делото обстоятелства, с оглед най-добрия интерес на детето, като не е изложил съображения кое налага ограничаването на режима на лични отношения след посочения тримесечен период, чрез лишаване на бащата да взима детето от контактния център, освен всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. до 18.00 ч., така и през дни на официални празници, през лятото или на лични празници – негови или на детето, вкл. и с преспиване в неговия дом, находящ се в [населено място]. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, че въпреки личностните особености на бащата, последният има добро отношение към детето, обича го, иска то да расте щастливо, че детето научава от него много за природата, животните, машините, както и че при едно евентуално ограничаване на контактите между бащата и детето, последното ще загуби тази възможност. При постановяване на решението, въззивния съд е допуснал и друго нарушение, обуславящо касирането му – не е изпълнил задължението си да изслуша двамата родители съгласно изричната норма на чл.59, ал.6 СК, за да придобие лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интереса на малолетното дете.

Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.293, ал.2 ГПК, а съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни задължението си по чл.59, ал.6 СК, както и да обсъди и останалите конкретно установени по делото обстоятелства, с оглед най-добрия интерес на малолетното дете.

На основание чл.294, ал.2 ГПК по направените от касатора разноски по настоящото производство, следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66/10.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 317/2022 г. по описа на Окръжен съд В. Т.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: