О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 225

гр. София, 18.01.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 2348 по описа за 2023 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Г., чрез адв. Х. И., срещу решение № 49 от 10.03.2023 г. по в. гр. д. № 573/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 456 от 02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1758/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София е осъществила дискриминация спрямо него, като не му е осигурила нормални условия на живот, каквито е осигурила на други лишени от свобода в същия затвор, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” при специален режим, за периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г., и е отхвърлен искът на касатора по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени поради неравното третиране на касатора и изразяващи се в притеснения, неудобства, унижение на човешкото достойнство, чувства на отритнатост, незащитеност, страх и липса на желание за живот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г., до окончателното изплащане.

В касационната жалба и допълнение към нея се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете му.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси за допускане на касационно обжалване: 1/. Следва ли килия № 108 в Затвора в гр. Ловеч през периода от 16.10.2018 г. до 20.10.2020 г., през който ищеца К. И. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода, да отговаря на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС за осигуряване на минимални благоприятни условия за живот съгласно изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода и да бъде в съответствие с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС?; 2/. При наличие на изискванията на специалните закони – разпоредбите на чл.196 ЗУТ и Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и направено доказателствено искане за представяне от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на т. н. акт 16 за въвеждане в експлоатация на Затвора [населено място], обосновани ли са правните изводи на съда да почиват на справка рег. № 1204, екз. 1 от 23.03.2022 г. изготвена от Началника на Затвора – Ловеч, за наличието или не на изискуем минимум жилищна площ на една килия?; 3/. Допустим ли е отказът за събиране на доказателства от страна по делото, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи размерът на килия № 108 в Затвора в Ловеч и с какво е оборудвана, когато предмет е твърдяно нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 3 ЗИНЗС от страна на ответника?; 4/. Преценявайки осигурената минимална жилищна площ, следвало ли е съдът да извади от квадратурата на килията, в която е бил настанен ищеца оборудването като легло, маса, тоалетна, шкаф и допълнително поставена решетка в килията, без да ползва познанията на вещо лице, което непосредствено да установи фактите, твърдени от ищеца и разпитаните двама свидетели по делото, за да обоснове правен извод за осигурена минимална жилищна площ?

За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Смята, че въззивното решение противоречи на Решение от 20.10.2016 г. на Голямата камара на Съда по правата на човека, жалба № 7334/13.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на касационна жалба от ответника по касация Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в който се излагат доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в периода от 18.10.2018 г. до 20.10.2020 г. ищецът е изтърпявал наказанието си в Затвора – Ловеч, XI група, килия № 108, в Зоната с повишена сигурност, съгласно чл. 213 ППЗИНЗС, предвиждащ осъдените на доживотен затвор да се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност; да се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, а участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Съдът е установил въз основа на приетата по делото и неоспорена писмена справка от ответника и показанията на св. В. и Х., че намиращите се на първия етаж килии, в които са настанени лишените от свобода от XI група, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, са идентични, включително и килията, в която е бил настанен ищецът. Тези килии са с полезна площ от 5.2 кв. м. Констатирано е, че от приложените по делото жалби и молби липсват данни ищецът да е искал преместване в друга килия.Въззвиният съд е разяснил, че килиите на втория етаж са с по-голяма полезна площ – 11 кв. м., но в нея са предвидени за настаняване трима души, като единствено две килии на втория етаж са с полезна площ от 10 кв. м. и са предназначени за двама души. Въз основа на това в решението е прието, че липсва нарушение на правото на равно третиране на ищеца, тъй като е поставен при същите условия като другите лишени от свобода от същия затвор, които изтърпяват наказание „доживотен затвор“ със специален режим. Съдът е счел исковете за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение изцяло.

Настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Според настоящия състав не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както е прието в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В мотивите към същата точка от тълкувателното решение е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая поставените от касатора въпроси са фактически и касаят правилността на решението, поради което не могат да се преценяват в производството по чл. 288, ал. 1 ГПК. С тези въпроси на практика касаторът се домогва да аргументира нарушение на нормативните изисквания за жилищна площ в килия съобразно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Такава преценка обаче не следва да се извършва, тъй като предмет на предявените искове е точно определено противоправно поведение: дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. В това производство е нужно ищецът да установи, че при сравними сходни обстоятелства други лица са третирани различно по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В сравними сходни обстоятелства ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Вж. в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 101/02.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 50213/09.11.2022 г. по гр. д. № 247/2022 г. на ВКС, IV г. о., и др.

Отделно във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не е цитирал и съдебна практика. Съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. В случая касаторът в изложението е цитирал само едно решение на Европейския съд по правата на човека, което не е сред гореописаните актове. Освен това решението не касае въпроса дали е налице дискриминация на лишените от свобода, а дали са били жертва на нечовешко или унизително отношение поради това, че са разполагали с прекалено малко пространство в килиите си. Поради изложеното по-горе за предмета на производството решението е неотносимо. Също така не е налице допълнителния критерии по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и с посоченото решение №2811/23.04.2019 г. на Административен съд-София град, постановено по адм. дело №11166/2018 г. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъжда и наличие на специалната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, още повече, че тя е само бланкетно посочена.

На следващо място, касаторът се е позовал бланкетно и на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, но не е посочил конкретно основание от изброените: вероятна нищожност, вероятна недопустимост, очевидна неправилност. Липсват каквито и да е данни, въз основа на които да се възприеме, че съществува вероятност за нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение. Решението не е постановено и в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №49 от 10.03.2023 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по в. гр. д. № 573/2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: