8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60764

гр. София, 10.11.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2147 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община срещу решение № 132 от 19.02.2021г. по в. гр. дело № 2392/2020г. на САС, ГО, 14 състав, в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на ищеца Н. Т. Т., действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. Т., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 15 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 01.05.2018г., ведно със законната лихва върху част от главницата от 10 000 лв., считано от 01.05.2018г. до окончателното изплащане, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявен иск в частта му досежно присъдената законна лихва върху част от главницата от датата на деликта, тъй като ищецът не е поискал нейното присъждане в исковата молба. Освен това ищецът не разполага с надлежна процесуална легитимация, доколкото искът е предявен от майката на увредения малолетен, а не от последния. Твърди, че атакуваното решение е и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло поради неосъществен фактически състав на субективното право по чл. 49 ЗЗД.

В изложението...