Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 12115/2020

ЧЕЗ Р. Б. АД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение № 3865/14.07.2020 г. по адм. дело №2139/2020 г. по описа на Административния съд – град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-55 oт 23.01.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят направените разноски.

Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Т. не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че С. Т. подал до Комисията за енергийно и водно регулиране жалба срещу условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, посочени в точка 6 от становище № 1203452648/25.10.2019 г. на „ЧЕЗ Р. Б. АД. Т. планирал да изгради енергиен обект по чл.24 т.1 ЗЕВИ с мощност до 30 kW, в поземлен имот УПИ-III-369, кв. 58, [адрес], [населено място], община Никопол, област Плевен. Според точка 6 от становището производителят се задължава да заплати всички разходи, които разпределителното дружество ще направи по т. 2.3 и т.3.1 – оразмерен директен трифазен елестромер, оразмерен автоматичен прекъсвач – на ТП 3, втори въздушен клон по стълбовната мрежа , помощен стоманотръбен пилон, две нови електромерни табла.

В изпратеното в отговор на жалбата становище ЧЕЗ Електроразпределение България АД се позовало на чл. 37 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия и на чл. 29 от Закона за енергията от възобновяеми източници, според които цената за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ е индивидуална и включва всички разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната разпределителна мрежа. За да се осъществи присъединяването на обекта, трябвало да се извърши монтаж на нов усукан проводник (електропроводна линия) върху съществуваща стълбовна линия, а при необходимост, и да се подменят съществуващите стълбове, за да понесат по-тежкия проводник в участъка от трафопоста до стълб № 23, както и да се извърши присъединяване към съществуващ проводник (електропроводна линия) върху съществуваща стълбовна мрежа в участъка от стълб № 23 до стълб № 39.

След разглеждането на преписката Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение №Ж-55/23.01.2020 г., с което дала на ЧЕЗ Р. Б. АД задължителни указания да представи на С. Т. становище за присъединяване с посочена цена за присъединяване съгласно чл.29, ал.9 ЗЕВИ, чл.37 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, която включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към съответната мрежа и отговаря на изискванията на чл.27 ЗЕВИ.

В мотивите на решението се цитира и разпоредбата на чл.2, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, според която обектите на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Отбелязано е, че границата на собственост на електрическите съоръжения са изходящите клеми на средството за търговско измерване, монтирано в електрическо табло. В случая електрическото табло ще се монтира на нов метален помощен стълб до имотната граница на производителя. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и тези, предвидени за развитие, включително реконструкция и модернизация на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Въз основа на посочените разпоредби комисията направила извод, че всички съоръжения за присъединяване преди границата на собственост – стълб № 23 от въздушната мрежа НН - клон „В“ на Трафопост 3, [населено място], от табло НН до стълб №23 с проводник тип УИП 3x35+54, 6 mm2 и нови стълбове съгласно изискванията на дружеството, трябвало да се изградят за сметка на ЧЕЗ Р. Б. АД като собственик на мрежата. Производителят следвало да заплати само разходите за изграждане на присъединителните съоръжения от мястото на присъединяване към разпределителната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, като мястото за присъединяване било стълб № 23 от въздушната мрежа НН - клон „В“ на Трафопост 3, [населено място]. Що се отнасяло до строително-монтажни работи в техническите условия за присъединяване преди мястото на присъединяване, те следвало да се определят като дейности по модернизация и реконструкция на мрежата, наложени от присъединяването на енергийния обект на Тарлев.

Административният съд приел, че решението на регулаторния орган е законосъобразно. Съдът изложил съображения, че цената за присъединяване на обекти на производители по чл. 24 ЗЕВИ е индивидуална и включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване. Разходите за присъединяване на енергийния обект по чл.24, т.1 ЗЕВИ, които производителят следвало да заплати са за изграждане на присъединителните съоръжения от мястото на присъединяване към разпределителната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения или от клемите, монтирани на мрежовия проводник на ст. № 23, до изходящите клеми на средството за търговско измерване на електрическото табла. Разходите за изпълнение на техническите условия за присъединяване, които не се отнасят до съоръженията за присъединяване, също били за сметка на собственика на мрежата и не се включвали в дължимата цена за присъединяване. При отсъствието на допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби административният съд отхвърлил подадената от ЧЕЗ Електроразпределение България АД жалба.

В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът не съобразил, че административният орган постановил решение, съдържащо принудителна административна мярка, процедурата за налагането на която не била спазена. В решението липсвали принципни указания за тълкуването на чл.27 ЗЕВИ при определяне на цената за присъединяване с оглед запазване на равнопоставеността между електроразпределителното предприятие и ползвателите на мрежата, от една страна, и на вече присъединените клиенти, от друга страна. Предписаните дейности в становището дейности не служели за развитие и модернизация на мрежата, а за присъединяването на един единствен обект. Разходите следвало да бъдат поети от производителя, защото електроразпределителното дружество ги правело за присъединяване на конкретния производител. Административният съд не отчел и обстоятелството, че Комисията за енергийно и водно регулиране не е приела методика за определяне на цената за присъединяване на енергиен обект по чл.24 ЗЕВИ, както я задължава разпоредбата на чл.29, ал.9 ЗЕВИ. Това поставяло „ЧЕЗ Р. Б. АД в обективна невъзможност да изпълни решението на комисията и да посочи цена за присъединяване.

Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че съдът не е констатирал допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, по реда на които се налагат принудителни административни мерки. Принудителните административни мерки по Закона за енергетиката са уредени в чл.201 - чл.204. Комисията за енергийно и водно регулиране или министърът на енергетиката могат да налагат принудителните административни мерки по чл.201, ал.2 ЗЕ когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на енергетиката; застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия; нарушават условията за извършване на лицензионната дейност; възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на енергетиката в противоречие с установения правен ред. Производството по налагане на принудителни административни мерки се развива между съответния административен орган и лицето, за което е констатирано правонарушение. Производството по чл.22 ЗЕ не се образува служебно, а по жалбите на лицата, посочени в т.1,2,3 и т.4 от същата разпоредба, подадени срещу оператори, доставчици и лицензианти. В това производство участват не по-малко от две страни, чийто спор се решава от Комисията за енергийно и водно регулиране. В производството по чл.22 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране се произнася като дава задължителни указания по прилагането на закона. Тя няма право да разпорежда преустановяването на определени действия или задължителното им предприемане, какъвто е предметът на приетите от нея актове по чл.203 ЗЕ.

В разглеждания случай Комисията за енергийно и водно регулиране, макар и с непрецизен диспозитив, е разрешила спора, повдигнат от производител срещу оператор на електроразпределителна мрежа относно условията за присъединяване. Както предвижда чл. 91,ал.3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, лицето, получило становището на оператора за присъединяване към мрежата може да обжалва предложените условия за присъединяване пред Комисията за енергийно и водно регулиране при условията и по реда на чл.22 ЗЕ.

С решение № Ж-55/23.01.2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране дала на мрежовия оператор задължително предписание, свързано с прилагането на чл.29, ал.3 от Закона за енергетиката, което административният съд правилно е преценил като съответно на закона. Съгласно чл.116, ал.1 от Закона за енергетиката операторът на преносната/електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия при определени условия. Част от общото задължение за присъединяване е задължението за разширението и реконструкцията на електропреносната/електроразпределителна мрежа до мястото на присъединяването, когато това е необходимо. В тези случаи законът възлага на оператора на електропреносната мрежа, съответно, на оператора на електроразпределителна мрежа извършването на дейностите по модернизация и реконструкция на мрежата, независимо дали се присъединява един или повече обекти. Изрично са предвидени случаите, в които операторът на мрежата има право да откаже присъединяване на енергийния обект.

В решението си Комисията за енергийно и водно регулиране е позовала на чл.27 ЗЕВИ, който ясно посочва, че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително, за реконструкция и модернизация на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа.

Съгласно чл. 95 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. след сключването на договор за присъединяване операторът на разпределителната мрежа изготвя работните проекти за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа. Операторът на разпределителната мрежа изгражда съоръженията за присъединяване в договорените срокове и етапи, като осигурява тяхното въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Лицето, с което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение на определен вид проектни строителни и монтажни работи по присъединяването по работния проект или за изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието на оператора на разпределителната мрежа. И в този случай обаче изградените съоръжения за присъединяване се прехвърлят възмездно в собственост на оператора на разпределителната мрежа на база на взаимно признати разходи в срок не по-дълъг от 90 дни от въвеждането в експлоатация.

Вярно е, както възразява касационният жалбоподател, че Комисията за енергийно и водно регулиране не изпълнила задължението си за приемане на методика за разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване, записано в чл.37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., но спорът между производителя и мрежовия оператор не е за размера на разходите, а за тяхното разпределение.

Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3865/14.07.2020 г. по адм. дело №2139/2020 г. по описа на Административния съд – град София.

ОСЪЖДА ЧЕЗ Р. Б. АД със седалище и адрес на управление София, ЕИК[ЕИК], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова