6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60603

гр.София, 10.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2387 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Н. П. ЕООД /н./ срещу решение № 36/09.04.2020 г. по в. т. д. № 36/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 404/28.10.2019 г. по т. д. № 82/2017 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявения от дружеството спрямо М. В. С. и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД установителен иск за право върху 598 359 поименни акции от капитала на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, всяка с номинал от по 100 лева.

Касаторът обжалва изцяло въззивното решение като неправилно, сочи и трите касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилността на решението обосновава с твърдения за нищожност на джиро за прехвърляне на акциите от датата 25.07.2014 г. поради неспазване формата, регламентирана от чл. 468, ал. 1 ТЗ, което възражение въззивният съд е счел за неоснователно. Излага просторен анализ относно правната същност на представената ценна книга и приложените към нея документи – „джиро за обезпечение“, както и два документа, неприкрепени към временното удостоверение, с наименование „алонж“ и „алонж 2“. От този анализ извежда извод за неспазена форма за действителност, което обуславя нищожност на джирото и ненастъпил транслативен ефект по сделката. Касаторът изтъква аргумент, че по този начин се прекъсва редът на джирата на процесното временно удостоверение. Според него без правно значение за прехвърлянето на временното удостоверение е наличието на договор за продажба на акциите и държането на временното удостоверение от приобретателя по договора. Обосновава теза за нередовност на вписванията в акционерната книга с оглед нейното нехронологично водене. Счита, че сключеният между „Н. П. ЕООД и М. В. С. договор за продажба на акции от 25.07.2014 г. е недействителен поради незавършен фактически състав на сделката, изразяващ се в липса на одобрение от Надзорния съвет на „Петрол“ АД /едноличен собственик на капитала на касатора/ съгласно изискванията на чл. 114, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗППЦК. Моли за отмяна на решението, уважаване на предявения от него иск, евентуално за прилагане на чл. 293, ал. 3 ГПК и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас /изписан „В. Т. поради техническа грешка/.

В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава достъп до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Полагането на джиро за прехвърляне върху неприкрепен към временното удостоверение алонж съставлява ли нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 468, ал. 1 ТЗ, която има за последица нищожност на джирото?“

2. „Когато към временното удостоверение вече е съставен алонж, следва ли нов алонж да се създава само при запълване мястото върху гърба на последния прикрепен алонж и следва ли новосъставеният алонж да бъде прикрепен към предходния, който от своя страна да е прикрепен към временното удостоверение?“

3. „Нищожно ли е джиро, положено върху алонж, съставен в нарушение на изискванията за форма по чл.468, ал. 1 ТЗ?“

4. „Прилагат ли се изискванията за форма на джирото за прехвърляне по чл. 468, ал. 1 ТЗ и по отношение на джирото за обезпечение и по-специално, когато джиро за обезпечение е положено върху неприкрепен към временното удостоверение алонж и впоследствие бъде съставен друг алонж с положено джиро за прехвърляне, който също не е прикрепен към временно удостоверение, налице ли е нарушаване на непрекъснатия ред на джирата и явява ли се неговият държател законен приносител по смисъла на чл. 471, ал. 1 ТЗ?“

5. „Могат ли временните удостоверения да се обезсилват по реда на чл. 560 ГПК?“

В изложението твърди, че по въпроси от първи до трети включително е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 133/12.07.2010 г. по т. д. № 946/2009 г. на ВКС, II т. о. Същото основание поддържа и по отношение на въпрос пети поради отклонение от възприетото в определение № 247/23.04.2009 г. по ч. т. д. № 74/2009 г. на ВКС, II т. о. и определение № 172/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 226/2020 г. на ВКС, I т. о. По въпрос четвърти мотивира необходимост от точното прилагане на закона и развитие на правото, обуславяща достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас. Счита, че въпросът за поредността на джирата е решен с представяне на оригинала на ценната книга и алонжите към нея в открито съдебно заседание от джиратаря. Заявява становище, че са правилни мотивите на въззивното решение относно липсата на необходимост едноличният собственик на капитала на дружеството касатор да дава съгласие за осъществяване на сделката. Поради изложените съображения намира, че по формулираните първи, втори и трети въпроси въззивният съд не се е отклонил от създадената съдебна практика, а въпрос пети не счита за относим. Позовава се на практика на ВКС – определение № 888/16.12.2011 г. по ч. т. д. № 500/2011 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Апелативен съд Бургас е потвърдено решение № 404/28.10.2019 г. по т. д. № 82/2017 г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „Н. П. ЕООД /н./ срещу М. В. С. и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД установителен иск за попълване масата на несъстоятелност и установяване право върху 598 359 поименни акции от капитала на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, всяка с номинал от по 100 лева.

В мотивите на въззивното решение е прието, че ответникът М. С. се легитимира с извършено в негова полза джиро от дата 25.07.2014 г., обективирано върху алонж № 2 към временно удостоверение № 1. Подписът на джиранта Х. Т. е нотариално заверен. За неоснователни са счетени възраженията на касатора за нищожност на джирото поради неполагането му върху първия алонж и поради физическото неприкрепване на издадения втори алонж към временното удостоверение, тъй като процесното временно удостоверение технически не позволява извършването на нови отбелязвания нито на лицевата страна, нито на гърба на ценната книга. Прието е, че в конкретния случай се касае за джиро за обезпечение /чл. 473, ал. 1 ТЗ/, което не позволява прехвърляне на ценната книга, с оглед на което възражението за нарушена поредност на джирата по смисъла на чл. 471, ал. 1 ТЗ е ирелевантно, доколкото същото е от значение за правото на разпореждане с ценната книга, а в случая всички доказателства сочат на връщане на временното удостоверение на легитимирания по него собственик, в съответствие с което джирото е вписано в книгата на акционерите съобразно чл. 185, ал. 2 ТЗ. Възражението на джиранта за нищожност поради неспазване на формата съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ е преценено като неоснователно, защото джиратарят представя в открито съдебно заседание процесната ценна книга, която е запълнена с отбелязвания от двете страни и правата му следват от джирото в прилежащия й алонж, което не нарушава поредността на джирата - според тяхната хронология и права на джирантите. На следващо място, въззивният съд е приел, че в случая нищожност не може да се обоснове с нарушение нормата на чл. 414, ал. 12 (пред. ал. 11) във вр. с ал. 3, т. 1, б „а“ ЗППЦК, защото съобразно доклада от извършения одит възприетата стойност на акциите като инвестиция в дъщерното дружество е по-малка от 11 % и значително по-малка от изискуемата в б. „а“ на т. 1 от ал. 3, на чл. 414 ЗППЦК стойност на прехвърлянето, поради което не е било необходимо предварително одобрение от управляващите органи на публичното дружество „Петрол“ АД, а изследване на пазарната стойност на акциите е ирелевантно, тъй като същите нито са издадени, нито са допуснати до търговия на регулиран пазар по смисъла на чл. 189, ал. 1 ЗПФИ.

Не са налице релевираните от касатора основания, обосноваващи факултативен достъп до касация.

Първите три въпроса са обуславящи извода на въззивния съд, но не е удовлетворен соченият от касатора допълнителен селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпросите да са разрешени в отклонение от практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на II ТО в тълкувателната си част дава отговор на въпроса допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед, а решение № 133/12.07.2010 г. по т. д. № 946/2009 г. на II ТО е постановено с цел отговор на въпрос, касаещ начина за събиране на доказателства по делото. Отделно, разгледаните по същество на спора факти във всяко от делата се различават от спорните такива, които е разгледал съставът на Апелативен съд Бургас. Същият е констатирал запълване на гърба на временно удостоверение № 1, както и е възприел за доказана нуждата от създаване на алонж № 2, предвид наличието на предходни заложни джира и съществуването на алонж № 1.

Въпроси четвърти и пети не удовлетворяват общия селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Ключов за разрешаване на спора се явява изводът на въззивния съд, че ответникът е в държане на временно удостоверение № 1, удостоверяващо право върху 598 359 поименни акции от капитала на „ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и при представяне на ценната книга в оригинал констатацията на състава е за непрекъснатост на джирата. Този извод е мотивиран с наличието на изписано на гърба на ценната книга заложно джиро, съществуването на два алонжа, които съдържат хронологични записи за второ заложно джиро и джиро за прехвърляне, съвпадащи с извършените записи в акционерната книга на дружеството ответник, както и с липсата на твърдения и представени доказателства за извършване на други джира преди спорното по делото в полза на М. С.. Твърдението на ищеца за нищожност на джирото поради липсата на техническа прикрепеност на алонж № 2 към временното удостоверение и алонж № 1 е счетено за голословно. Мотивите, изложени по повод формата на заложно джиро и приложението на чл. 560 ГПК, се явяват допълващи, а не обуславящи извода за неоснователност на предявения иск. При липса на общия критерий за достъп до касация безпредметно се явява обсъждането на релевираните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36/09.04.2020 г. по в. т. д. № 36/2020 г. на Апелативен съд Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.