Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ИВАН Р. К. при секретар С. М. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 12187/2020 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионален инспектор при ГД Инспекторат за опазване на културно наследство, срещу Решение № 221 от 21.08.2020 г., постановено по адм. дело № 371/2020 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта с която са отменени т. 1 и т. 2 от Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”, с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната част и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Стрела-92 ЕООД, в писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил т. 1 и т. 2 от Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”, с които е разпоредено на дружеството Стрела - 92 ООД следното: 1. Да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности; 2. При откриване на минерални, исторически или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок министъра на културата и е отхвърлил оспорването насочено срещу т. 3 от същото разпореждане, с която на дружеството е предписано да спазва изискванията на ЗКН и да сключи договор за периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог от регионалния исторически музей град В. Т. Наред с това Министерство на културата е осъдено да заплати на Стрела - 92 ООД разноски в размер на 433 лв., а Стрела - 92 ООД да заплати на Министерство на културата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено след като с Решение № 7930 от 22.06.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 12368/2019 г. е отменено Решение № 333/19.07.2019 г., постановено от Административния съд В. Т. по адм. д. № 288/2018 г., с което административният съд е обявил за нищожно Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореното Разпореждане за налагане на ПАМ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответен на ЗКН и неговата цел, но само в частта по отношение на т. 3 от същото. В останалата си част Разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в противоречие с материалния закон, които не се споделят от настоящия състав.

Основателни са оплакванията на касатора, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт, изразяващо се в несъответствие, между приетото от съда и направените изводи.

Неправилен и необоснован е изводът на решаващия състав, че атакуваното разпореждане страда от пороците по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Оспореното разпореждане за налагане на ПАМ е издадено на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б “а“, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗКН, като с него е разпоредено дружеството да изпълни задълженията си по договора за концесия за находище „Самоводене“. Именно в съгласие със специалния - ЗКН е наложена адекватната, предвидена в закона и приложима в случая ПАМ - да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности; при откриване на минерални, исторически или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок министъра на културата. Отделно в сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици от находище „Самоводене“, участък „запад“, разположено в землището на с. Самоводене, община В. Т. област В. Т. се съдържат разпоредби, посочващи задълженията на концесионера, като в чл. 9, ал. 2, т. 8 е посочено „Да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за …, както и при опасност от разрушаване или увреждане на културни ценности“, в т. 9 е посочено, че „При откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работата и да уведоми, незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на културата“, а съгласно т. 16 концесионерът трябва „Да спазва изискванията на Закона за културното наследство и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на регионалния исторически музей“.

В тази връзка и въз основа на представените доказателства по делото безспорно е установено, че целият археологическия обект с обща площ от 35 дка не е изключен от концесионната територия, а само площ от 2,6 дка, която е с най-гъсто установени археологически обекти, като археологически находки с признаци на културни ценности са открити на терен в концесионната площ и са установени, както в докладната записка от 03.03.2019 г. на К. Ч., така и при проверката от 02.04.2019 г. на място. След като е установено, че дружеството не спазило разпоредбите на концесионния договор, напълно обосновано и законосъобразно органът е наложил оспореното в настоящото производство разпореждане за налагане на принудителна административна мярка. Следва да бъде посочено и че разпоредените мерки обективирани в т. 1 и т. 2 от разпореждането за налагане на ПАМ са превантивни принудителни административни мерки, с оглед предотвратяване на административни нарушения, свързани с опазването на културното наследство и спазване на концесионния договор.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Стрела-92 ЕООД против т. 1 и т. 2 от Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”.

При този изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която Министерство на културата е осъдено да заплати на Стрела-92 ЕООД разноски по делото в размер на 433 лв. На Министерство на културата следва да се присъдят разноски в размер на 170 лв., от които 70 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 221 от 21.08.2020 г., постановено по адм. дело № 371/2020 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта с която са отменени т. 1 и т. 2 от Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”, с които е разпоредено на дружеството Стрела - 92 ООД: 1. Да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности; 2. При откриване на минерални, исторически или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок министъра на културата и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стрела-92 ЕООД срещу т. 1 и т. 2 от Разпореждане за налагане на принудителна административна мярка с изх. № 45-00-92/12.04.2019 г., издадено от регионален инспектор в ГД ”Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата”, с които е разпоредено на дружеството Стрела - 92 ООД: 1. Да уведомява своевременно компетентните държавни органи за всяко обстоятелство, което може да създаде опасност за защитени територии, както и при опасност от разрушаване и увреждане на културни ценности; 2. При откриване на минерални, исторически или археологични находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работа и да уведоми незабавно, но не по-късно от 7 дневен срок министъра на културата.

ОТМЕНЯ Решение № 221 от 21.08.2020 г., постановено по адм. дело № 371/2020 г. по описа на Административен съд В. Т. В ЧАСТТА, с която Министерство на културата е осъдено да заплати на Стрела-92 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от управителя Й. Й., ЕИК[ЕИК], сума в размер на 433 (четиристотин тридесет и три) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от управителя Й. Й., ЕИК[ЕИК], да заплати на Министерство на културата сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. Р. п/ Таня Куцарова