О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444

гр. София, 01.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2376 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. З. против решение № 38/07.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 585/2022 г. от 2-ри състав на АС – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

С обжалваното решение, съдът е приел, че решението, с което е отхвърлен главния иск с правно основание чл.79 вр. чл.240 ЗЗД е влязло в сила, като е приел и че решението в частта, с която е отхвърлен евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД също е неоснователен.

Съдът е приел, че решението, с което е установено липсата на валидно заемно правоотношение между страните е влязло в сила, но същевременно по евентуално предявения иск за връщане на даденото без основание също е неоснователен, поради наличие на заемно правоотношение.

В изложението на касационните основание се сочи правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Сочи се правен въпрос, може ли съдът да се произнесе по евентуално предявен иск, като изхожда от твърденията за правопораждащите факти съставляващи основание по главния иск.

Съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД, като се е обосновал с факти и твърдения, които ищецът е изложил по отношение на главния предявен иск – по чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД.

Сочи се противоречие с решение № 72/2013 г. по гр. д.№ 402/2012 г., постановено от ІV гр. отд. на ВКС. С него е прието, че е недопустимо е за основателността на евентуалната претенция да се изхожда от твърденията, представляващи основание по главния иск. Съдът дължи произнасяне по всеки иск, така, както е предявен и решава спора въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по вътрешно убеждение.

Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи да даденото тълкуване, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 2300 лева по сметката на ВКС.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38/07.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 585/2022 г. от 2-ри състав на АС – Пловдив.

УКАЗВА на В. П. З. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2300 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.