О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 638

гр. София, 14.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2385 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД против решение № 944/27.02.2023 г., постановено по въззивно гр. д.№ 10160/2022 г. от ІV“а“ отд. На СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е счел предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност. Прието е, че след обявения престой ищецът е отсъствал от работа поради временна неработоспособност 13 календарни дни, а в друга част от времето е ползвал платен годишен отпуск, които факти нямат отношение към обстоятелството дали по отношение на заеманата от него длъжност действително е бил...