№ 878

гр. София, 10.04.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №909 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Петрол“ АД, [населено място], чрез адв.А.В. срещу решение №167 от 01.12.2022г., постановено по в. т.д. №248/2022г. по описа на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение №24/25.03.2022г., постановено по т. д. №50/2021г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. С първоинстанционното решение са отменени по иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от М. В. С. от [населено място] срещу касатора, решенията на Общото събрание на акционерите на „Петрол“ АД, проведено на 30.06.2021г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо поради произнасяне по недопустим иск, предявен от процесуално нелегитимирано лице, упражняващо чужди права, както и при липса на правен интерес. Евентуално се поддържа, че е неправилно - необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Касаторът излага доводи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доводи и възражения, а в нарушение на материалния закон /чл.147, ал.1, чл.235, ал.2, чл.607, чл.658, ал.1 и ал.2 и чл.711 ТЗ/ е приел, че един от акционерите - дружество в несъстоятелност, не е било надлежно представлявано на процесното общо събрание. Навежда подробни аргументи за необосноваността на решението. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Може ли решение на общото събрание на акционерите да бъде отменено единствено на основание, че акционер, различен от ищеца, е бил ненадлежно представляван на това общо събрание и това ненадлежно представляване е повлияло на формирането на кворума и/или на мнозинството от гласовете, необходими за вземане на оспорените решения, ако ненадлежно представляваният акционер нито е предявил иск по чл.74 ТЗ, нито е встъпил, за да поддържа предявения иск?; 2. Кой има правомощията да представлява акционер - дружество, обявено в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите на друго търговско дружество - синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени на основание чл.711 ТЗ?; 3. Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?“.

Твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №5/12.12.2016г., т. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение №178/24.04.2017г., т. д. №1340/2015г., І т. о. и др. /първи въпрос/; решение №138/29.06.2017г., гр. д. №891/2017г., ІV г. о., решение №734/24.11.2004г., гр. д. №105/2004г., І т. о. /втори въпрос/, ППВС №7/1965г., ТР №1 от 04.01.2001г. по т. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и др. /трети въпрос/. Поддържа, че по отношение на първи и втори въпрос е налице основанието на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- от значение са за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и предпоставките за допускане до касация по чл.280, ал.2 ГПК - вероятна недопустимост на решението, както и очевидна неправилност, като доводите са идентични с изложените в касационната жалба.

Ответникът М. В. С. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е допустимо и не е очевидно неправилно, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Намира, че не се установяват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са налице посочените допълнителни критерии по т.1 и т.3 на горната разпоредба - възприетите разрешения по поставените въпроси са в пълно съответствие с практиката на ВКС и не е налице необходимост от промяна на тълкуване на посочените правни разпоредби. Заявява, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд, на първо място, намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на иска. Счита, че ищецът в качеството му на акционер, притежаващ 30 287 акции, е процесуално легитимиран да предяви иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите в „Петрол“ АД, проведено на 30.06.2021г. Излага аргументи, че всеки съдружник или акционер притежава потестативно право да иска отмяна на решения на общото събрание, когато противоречат на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор/устава на дружеството, като искът по чл.74 ТЗ е предоставен в полза на акционера за защита, както на неговите лични членствени права /имуществени и неимуществени/, така и за защита на интересите на останалите акционери, на дружеството и на обществения интерес. Решаващият съдебен състав намира, че в случая ищецът има и правен интерес от иска, предвид изложените в исковата молба твърдения, че при провеждането на процесното общо събрание са нарушени правилата относно изискуемите мнозинство и кворум за вземане на решения.

Въззивният съд приема, че на общото събрание, проведено на 30.06.2021г., са присъствали акционери, притежаващи 73.99 % от издадените акции от „Петрол“ АД, [населено място] /20 210 064 записани акции от общо издадените 27 312 403 броя акции/, като от представените на събранието 20 210 054 броя акции „А. К. АД /в несъстоятелност/ притежава 7 879 197 броя акции, които съставляват 28.85 % от всички акции. При безспорния факт, че „А. К. АД /в несъстоятелност/ е било представлявано не от синдика, а от изпълнителен директор с прекратени правомощия от 18.12.2015г. по силата на постановеното в производството по несъстоятелност решение по реда на чл.711 ТЗ, решаващият състав намира, че това дружество не е било надлежно представлявано на проведеното на 30.06.2021г. редовно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД. Неговото участие обаче е оказало влияние при формиране на необходимото мнозинство за приемане на взетите решения- при елиминиране участието на акционера „А. К. АД /в несъстоятелност/, притежаващ 28,85% от капитала, са се явили акционери, притежаващи 45.14 % от капитала, т. е. не е било налице мнозинство повече от половината от капитала, изискуемо съгласно чл.15, ал.6 от устава.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че процесното общо събрание е проведено законосъобразно, като са спазени правилата на закона и устава при вземане на атакуваните решения. Приема, че дружество в несъстоятелност следва да се представлява от синдика в общото събрание на акционерите. Излага аргументи, че с влизане в сила на решението по чл.711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството – те остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем съгласно чл.635 ал.3, чл.728, чл.740 ТЗ, но изключенията от чл.711, ал.1, т.3 ТЗ не следва да се тълкуват разширително. С обявяването на търговското дружество в несъстоятелност фактически се преустановява неговата дейност като стопански и правен субект, а функциите на синдика са насочени основно към запазване и осребряване на масата на несъстоятелността. Членствените права, които в случая са инкорпорирани в акциите, имат и имуществен аспект – например разпределянето на дивидент, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респективно упражняването им е част от правомощията на синдика. Участвайки като представител на несъстоятелното дружество, синдикът съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва с нови материални активи. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.658, ал.1, т.13 ТЗ, съгласно която синдикът извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговско дружество.

Като стига до краен извод, че при провеждане на редовното годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД на 30.06.2021г. са допуснати нарушения на императивни разпоредби - чл.220, чл.227 и чл.230 ТЗ, както и на чл.15 от устава, въззивният съд приема, че искът с правно основание чл.74 ТЗ е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в изрично предвидените случаи /чл.26, ал.2 ГПК/ и че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, включително и за конститутивните искове. Съгласно разпоредбата на чл.74 ТЗ всеки съдружник или акционер може да упражни своето потестативно право и да предяви конститутивен иск за отмяна на решение на общото събрание, което противоречи на императивни разпоредби на закона или на дружествения договор, респ. устава на дружеството. Активната процесуална легитимация произтича от качеството съдружник или акционер на ищеца, а правният интерес от иска - от нарушението на членствените му права в резултат от незаконосъобразните или противоуставни решения на общото събрание. Изложените от касатора доводи за упражняване от ищеца на чужди права при предявяване на иска за отмяна на процесните решения на общото събрание, както и за липса на правен интерес, не могат да обосноват извод за недопустимост на обжалваното решение. Вярно е, че в исковата молба са наведени твърдения за ненадлежно представителство на друг акционер в общото събрание на ответното акционерно дружество, но доколкото тези твърдения са свързани с оплакване за допуснато нарушение на императивни законови разпоредби и на устава относно кворума и мнозинството за вземане на атакуваните решения, не може да приеме, че се упражняват чужди права или че за ищеца - акционер липсва правен интерес от предприетата искова защита. Ищецът твърди, че е акционер, а с взетите решения при липса на кворум и изискуемо мнозинство се засягат негови членствени права. Цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика на ВКС не води до друг извод, тъй като се отнася за различни хипотези от процесната. В случая не се касае до атакуване решението на едноличен собственик на капитала в ЕООД от друго лице /т. д. №1340/2015г. на ВКС, І т. о./, нито ищецът-акционер се е позовал на процесуална незаконосъобразност при свикване на общото събрание /т. д. № 1165/2010г. на ВКС, II т. о./, а посочените определения по чл.288 ГПК не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият правен въпрос е поставен именно с оглед твърденията на касатора за недопустимост на решението поради недопустимост на иска с правно основание чл.74 ТЗ, обосновани с доводите за упражняване на чужди права и липса на правен интерес от търсената защита. По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че няма основание решението да бъде проверявано за вероятна недопустимост, а поставеният въпрос не може да обоснове допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, тъй като произнасянето на въззивния съд не противоречи на съдебната практика на ВКС.

Вторият правен въпрос е поставен в контекста на оплакванията в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че дружество, обявено в несъстоятелност, се представлява в общото събрание на съдружниците/ акционерите от синдика, а не от органите на управление, чиито правомощия са прекратени. Въпросът отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но касаторът не обосновава допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С решение №70 от 19.06.2020г., по т. д. № 2414/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, което води до ограничена възможност за извършване на процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Посочено е, че съгласно изричната разпоредба на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела. Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си, като това е общото правило, а доколкото разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ е изключение, тя не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата не поставя друго ограничение за вида и предмета на делата, които синдикът завежда или в които участва. Разяснено е, че по силата на легалната дефиниция на чл.15 ТЗ предприятието на длъжника включва съвкупността от права, задължения и фактически отношения. В масата на несъстоятелността се включват всички имуществени права на длъжника, които имат паричен еквивалент. Заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност членствени правоотношения също са част от масата на несъстоятелността. Уредбата на производството по несъстоятелност не съдържа специфични форми на правна защита за несъстоятелния длъжник, когато той е участник в други търговски дружества, поради което той разполага с предвиденото в чл.74 ТЗ право на защита на членственото си правоотношение. Тази защита е свързана с неговото предприятие, поради което на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ искът се предявява от синдика като представител на несъстоятелния търговец.

С оглед разпоредбата на чл.658, ал.1, т.1 и 2 ТЗ и етапа на развитие на производството по несъстоятелност на дружеството-акционер /обявено в несъстоятелност, с прекратени правомощия на органите на управление и лишаване от право на управление и разпореждане с имуществото, включено в масата на несъстоятелността - чл.711, т.3 и т.4 ТЗ/, горното разрешение следва да се приложи и по отношение на материалните правоотношения, вкл. представителството на несъстоятелния търговец при осъществяване дейността на предприятието му в материалноправен аспект. Изключенията по чл.635, ал.3 ТЗ и чл.740 ТЗ се отнасят само за посочените процесуални действия и извънсъдебното споразумение с кредиторите с приети вземания. След обявяване на търговеца в несъстоятелност управителните му органи по силата на закона изрично се десезират от представителство по материални правоотношения. Доколкото тези правоотношения касаят предприятието на несъстоятелния длъжник, респективно и масата на несъстоятелността, представителството и в материалноправен аспект се осъществява от синдика. Цитираните от касатора решения не водят до друг правен извод, няма основание за различно тълкуване на сочените правни разпоредби, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице хипотезите на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Третият въпрос не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не само не е игнорирал, но е анализирал доказателствата и е обсъдил доводите на страните, включително възраженията за недопустимост на иска. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол.

Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са идентични с оплакванията в касационната жалба за недопустимост на иска, както и за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд не представлява основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №167 от 01.12.2022г., постановено по в. т.д. №248/2022г. по описа на Апелативен съд - В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.