ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739

гр. София, 10.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2391/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4000/27.03.2023 г. на З. Д. А. и Н. Д. В., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Т., срещу въззивно решение № 69/14.02.2023 г. по в. гр. д. № 892/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения на ищците, които са ключови за формирането на основанието и петитума на тяхната претенция, да не кредитира първоначално посочени от тях факти и обстоятелства, които са и в противоречие с констатациите на съда; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено твърдение, което не отговаря на посоченото от ищците, което твърдение е с особено значение към установяването на датата, от която започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС; 3. Допустимо ли е въззивният съд при противоречиви твърдения относно датата за възникване на правото на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, въпреки констатираната неяснота, да се произнесе с решение, в което е приетa дата, различна от изложената от ищците; 4. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установено, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен в двумесечния преклузивен срок, когато ищците твърдят, че са научили „случайно“ за настъпилата...