Р Е Ш Е Н И Е

№ 384

София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: С. К.

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Н. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2399 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Л. срещу решение № 85 от 19.01.2023 г. по в. гр. д. № 1984/2022 г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което тя не е могла да получи пълния размер на запазената си част от наследството на своя баща Г. Л. при уважаване на предявения от нея иск по чл.30, ал.1 ЗН.

Ответниците в производстото Ю. Н. Г. и С. Г. Л. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 632 от 14.02.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли въззивният съд да мотивира решението си само цитирайки решение на ВКС, постановено при различна фактическа обстановка, като автоматично приложи правните му изводи към разглежданата фактическа обстановка и отговаря ли такава практика на изискването въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора и да изложи пълни собствени мотиви.

По поставения въпрос ВКС приема следното:

В своята практика ВКС последователно приема, че като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, а освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото - решение № 60301 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г., IV г. о., решение № 13 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2020 г., I г. о., решение № 60056 от 2.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2806/2019 г., II т. о. и др.

Когато се позовава на практика на ВКС, въззивният съд трябва да отчита приликите и разликите между делата и когато даденото от ВКС разрешение касае случай, който не е тъждествен с разглеждания, следва да се прецени дали даденото разрешение може да бъде приложено съответно.

По съществото на касационната жалба:

Р. Г. Л. е предявила срещу Ю. Н. Г. и С. Г. Л. иск по чл.30, ал.1 ЗС за намаляване на четири дарения, извършени от нейния баща Г. Л., починал на 07.03.2019 г., с които е накърнена запазената й част от наследството му:

- по нот. акт № 9/16.06.2000 г., с който Г. Л. е дарил на своя баща Н. Л. апартамент № 5 в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 90.66 кв. м., заснет с идентификатор [№];

- по нот. акт № 145/03.12.2003 г., с който Г. Л. е дарил на сестра си Ю. Л. 1/6 идеална част от гараж № 13А, находящ се в [населено място], [улица], заснет с идентификатор [№];

- по нот. акт № 146/03.12.2003 г., с който Г. Л. е дарил на сестра си Ю. Л. 1/6 ид. част от апартамент № 3, находящ се на същия адрес, със застроена площ от 52.23 кв. м., заснет с идентификатор [№] и

- по нот. акт № 147 /03.12.2003 г., с който с който Г. Л. е дарил на сестра си Ю. Л. 1/3 ид. част от апартамент № 5 в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 90.66 кв. м., заснет с идентификатор [№].

С решение № 261706 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 5549/2020 г. на Софийски градски съд искът по чл.30, ал.1 ЗН е уважен, като за възстановяване на запазената част на Р. Л. от наследството на баща й Г. Л., възлизаща на Ѕ ид. част, са намалени с тази квота и четирите описани дарения.

С обжалваното в настоящото производство решение № 85 от 19.01.2023 г. по в. гр. д. № 1984/2022 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване с 1/2 идеална част на дарението по нот. акт № 9/16.06.2000 г., извършено от Г. Н. Л. в полза на баща му Н. Л. по отношение на апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1 и за възстановяване на запазената част на Р. Г. Л. в размер на 61 004 лева от стойността на описания имот.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел следното:

Прието е, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е възстановена запазената част на Р. Л. по трите договора за дарения от 03.12.2003 г. в полза на Ю. Л. по отношение на 1/6 идеална част от гараж № 13А, 1/6 ид. част от апартамент № 3 и 1/3 идеална част от апартамент № 5. Спорно между страните е обстоятелството дали в масата по чл.31 ЗН следва да се включи дарението на същия апартамент № 5, направено на 16.06.2000 г. от наследодателя Г. Л. в полза на неговия баща Н. Л..

Като е отчел обстоятелството, че първоначалното дарение по нотариален акт № 9/16.06.2000 г. в полза на Н. Л. касае целия апартамент № 5, а следващото дарение по нотариален акт 147/03.12.2003 г. е за 1/3 ид. част от същия апартамент /която се е завърнала в патримониума на Г. Л. след смъртта на неговия баща Н. Л./, въззивният съд е счел, че следва да приложи решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3379/2017 г. по гр. д. № 3379/2017 на ВКС, II г. о. Според това решение „когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти /след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума му/, при формиране на масата по чл.31 ЗН в нея следва да се включат както първото по време дарение, така и последващите, освен в хипотезата, когато придобиването на имота от наследодателя във времето след първото дарение, т. е. връщането на имота в неговия патримониум, е осъществено на основание, при което липсва насрещна престация от страна на наследодателя“. Прието е, че такъв е и процесният случай, в който с второто дарствено разпореждане на апартамент № 5 са заличени правните последици на първото, като имотът се е върнал в имуществото на първоначалния дарител. Това означава, че при определяне е на масата по чл.31 ЗН не следва да се включи извършеното през 2000 г. дарение на апартамент № 5 от Г. Л. на Н. Л., а само дарението от 3.12.2003 г. на 1/3 ид. ч. от същия апартамент, извършено от Г. Л. в полза на сестра му Ю. Л., която идеална част дарителят е придобил по наследство от починалия през 2003 г. свой баща Н. Л.. Липсата на основания за включване на първото дарение в масата по чл.31 ЗН на посочените по-горе основания прави безпредметно произнасянето по оплакванията, които са свързани с това, че ответниците са придобили по давност 1/3 ид. ч. от апартамент № 5, която са получили по наследство от Н. Л..

Предявеният иск за намаляване с 1/2 на дарението, с което Г. Н. Л. дарява на баща си Н. Л. целия ап. № 5, както и за възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 61 004 лв., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението е неправилно.

Правилен е изводът на въззивния съд, че разрешението, дадено в решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3379/2017 г. на ВКС, II г. о., следва да намери приложение и по настоящото дело. Приложението обаче следва да е съответно, като се отчете обстоятелството, че наследодателят Г. Л. се е разпоредил чрез дарение не два пъти с един и същи имот – апартамент № 5, а два пъти само с 1/3 ид. част от този апартамент.

Идеята на решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3379/2017 г. на ВКС, II г. о., се състои в това, че запазената част на наследника се накърнява само веднъж, ако наследодателят дарява свой имот няколко пъти, стига междувременно този имот се е връщал в неговия патримониум по безвъзмезден начин. В тази хипотеза в масата по чл.31 ЗН се включва само едно от всичките дарения. В настоящия случай след първоначалното дарение на целия апартамент № 5 с нотариалния акт № 9/16.06.2000 г. в патримониума на наследодателя Г. Л. се е завърнала само 1/3 ид. част от същия апартамент на основание, при което липсва насрещна престация /наследствено правоприемство/, като тази част отново е подарена от Г. Л. с нотариалния акт № 147/03.12.2003 г. Следователно наследодателят Г. Л. се е разпоредил два пъти с 1/3 ид. част от апартамент № 5 и при разглеждане на иска по чл.30, ал.1 ЗН следва да бъде отменено само едно от даренията на тази идеална част – в случая това е второто по време дарение по нотариален акт № 147/03.12.2003 г., което вече е отменено от съда до размера на запазената част на ищцата с необжалваната част на решението по настоящото дело. По отношение на останалите 2/3 ид. части от първото дарение на същия апартамент, извършено с нот. акт № 9/16.06.2000 г., съдът неоснователно е отказал да възстанови запазената част на ищцата, която е в размер на 1/2 . В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като искът по чл.30, ал.2 ЗН бъде уважен за 1/2 от тези 2/3 ид. части на дарения апартамент или за 1/3 от апартамента. По този начин се постига пълно възстановяване на запазената част на Р. Л. от апартамент № 5, която възлиза на 1/2 /1/6 с неоспорената част от първоинстанционното решение + 1/3 с настоящото решение = 3/6 или 1/2 от целия апартамент/.

Следва да се отчете и това, че когато дарението или даренията изчерпват масата по чл.31 ЗН, възстановяването на запазената част се извършва в проста дроб - решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. Подобренията, извършени в имота след неговото подаряване, не могат да бъдат отчетени в производството по чл.30, ал.1 ЗН, тъй като според изричната разпоредба на чл.31 изр.2 ЗН даренията се оценяват съобразно тяхното положение по време на подаряването, т. е. не се отчитат извършените след това подобрения. Увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН, за което се говори в чл.31, ал.1 ЗН, се отнася само за наследственото имущество като част от тази маса, а такова наследствено имущество в случая няма. Извършените подобрения в дарените имоти могат да бъдат предмет на друг процес.

Неоснователно е възражението за придобиване по давност на процесния апартамент № 5, тъй като е недопустимо собственикът да придобие имота на второ основание, както е посочил в решението си и първоинстанционният съд.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и искът по чл.30, ал.3 ЗН бъде уважен по отношение на 2/3 ид. части от апартамент № 5, като дарението по нот. акт № 9/16.06.2000 г. бъде намалено по описания по-горе начин и на ищцата Р. Л. бъде възстановена запазената част от наследството на Г. Л., равняваща се на още 1/3 ид. част от този апартамент.

При този изход на делото на пълномощниците на Р. Л. - адв. Д. П. и адв.Д. Н., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за подаването на касационната жалба и процесуалното представителство пред ВКС, съгласно договор от 30.05.2024 г., а на Р. Л. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., съгласно пълномощно и договор от 18.07.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 19.01.2023 г. по в. гр. д. № 1984/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 261706 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 5549/2020 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Р. Г. Л. срещу Ю. Н. Г. и С. Г. Л. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване с 1/2 на дарението по нотариален акт № 9, т. II, рег.3241, дело № 218/2000 г. на нотариус № 71 при СРС, с който Г. Н. Л. дарява на баща си Н. Л. целия апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 90,66 кв. м., заедно с мазе № 4, заснет с идентификатор [№] и за възстановяването на запазената част от този имот, както и в частта, с която Р. Л. е осъдена да заплати на Ю. Г. и С. Л. разноски за въззивното производство в размер на 1800 лв. и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН по иска Р. Г. Л. срещу Ю. Н. Г. и С. Г. Л. с 1/2 идеална част дарението на 2/3 идеални части от апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 90,66 кв. м., заедно с мазе № 4, заснет с идентификатор 68134.302.198.1.5, извършено с нотариален акт № 9, т. II, рег.3241, дело № 218/2000 г. на нотариус № 71 при СРС от Г. Н. Л. в полза на неговия баща Н. Л. Л. и

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. Г. Л. от наследството на нейния баща Г. Н. Л. в размер на 1/2 от дарените 2/3 ид. части от апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, със застроена площ от 90,66 кв. м., заедно с мазе № 4, заснет с идентификатор [№]5, дарени с нотариален акт № 9, т. II, рег.3241, дело № 218/2000 г. на нотариус № 71 при СРС.

ОСЪЖДА Ю. Н. Г. и С. Г. Л., двете от [населено място], [улица], ет.3, да заплатят на Р. Г. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 сумата от 3000 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Ю. Н. Г. и С. Г. Л., двете от [населено място], [улица], ет.3, да заплатят на адв. Д. П. и адв.Д. Н. с адрес [населено място], [улица], ап.9, сумата от 3000 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: