РЕШЕНИЕ

№ 417

гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. П. Ч. Маргарита Георгиева

Николай Иванов

при участието на секретаря Анжела Д. Богданова

като разгледа докладваното от Маргарита Г еоргиева Касационно гражданско дело № 20238002102421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. К. К., чрез адв. Д. З., против въззивно решение № 27/06.01.2023 г. по възз. гр. д. № 3306/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 262467/ 21.07.2022 г. по гр. д. № 3821/2021 г. на Софийски градски съд в частта му, постановяваща вписване на бащино и фамилно име в акта за раждане на детето М. според установения произход от жалбоподателя - М. Ю. К.. С въззивното решение в обжалваната му част съдът е постановил запазване на досега вписаните в акта за раждане бащино и фамилно име - М. Ц. Я.. В останалите му части, с които е установен произхода на детето от баща, упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и той е осъден да плаща издръжка, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, поради противоречие с императивните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 16, ал. 2 ЗГР.

Ответната страна по жалбата Ц. Л. Я., чрез адв.Д. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 598/12.02.2024 г. касационното обжалване е

допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, приложими за спора между страните - чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че с влязлото в сила (в тази част) първоинстанционно решение, в производство по чл. 66, ал. 2 СК е установен произхода на малолетното дете М. от бащата Ю. К., като на основание чл. 16, ал. 2 ЗГР, вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР е постановено детето да носи имената М. Ю. К.. Ответницата по иска - майка на детето е обжалвала промяната на презимето и фамилното име с доводи, че такава не следва да се допуска, тъй като са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за запазване на досегашните имена - детето се идентифицира с тях и така е известно сред приятели, съученици, училищно ръководство, социални и здравни институции. Въззивният съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 19 ЗГР, като в производство при установен по съдебен ред произход, при постановяване какви имена да носи детето, също следва да бъде съобразявано наличието на „важни обстоятелства“. Водещ е най-висшият интерес на детето, за който се следи и съобразно приложимите за България - Конвенция за правата на детето на ООН, (чл. 3 § 1) и Харта на основните права на Европейския съюз (чл. 24). В тази връзка е посочено, че детето от раждането си и към датата на постановяване на съдебното решение е носило имената М. Ц. Я.. С тях е известно не само сред приятели и съученици, но и сред възпитатели и преподаватели, в това число и пред училищното ръководство на посещаваното от него учебно заведение, както и пред всички социални и здравни институции. Доколкото името е съществен индивидуализиращ белег на едно лице в обществото, промяната в бащиното и фамилното име на детето не е в негов интерес - това ще доведе до необходимостта от даване на обяснения и запознаване на трети лица с факти от личния му живот и ще има за последица недобронамерени нападки и злобни коментари от страна на съученици и връстници, респ. би се отразило върху емоционалното и психическото му развитие. Независимо от ниската си възраст, М. вече е изградила своята идентичност в средата, в която учи и живее, а промяната на бащиното и фамилното име ще представлява неправомерна намеса в правото й на личен и семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ.

Върховният касационен съд намира, че въззивното решение подлежи на отмяна като очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, предвид следното:

При раждането на български гражданин на територията на Р. Б. се съставя акт за гражданско състояние - акт за раждане, в който се вписват неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход (чл. 9 ЗГР). Бащиното и фамилното име на физическото лице с установен произход от бащата се определя според изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 3 ЗГР, а когато е установен само произходът от майка - по реда на чл. 15 ЗГР. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗГР името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон, който в чл. 13 и чл. 14 постановява, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата; а фамилното - от бащиното или фамилното име на последния, като имената се вписват с наставките „-ов“ или „-ев“ и окончание според пола на детето. Бащиното име, определено съобразно правилото на чл. 13 ЗГР посочва връзката на произход между лицето и неговия родител, а фамилното име определя принадлежността му към рода. Тези връзки са важни и определящи индивидуализацията на лицето и затова законът е установил изрично начина, по който се формират имената на българските граждани.

От това следва, че с решението за установяване на произход по исков ред съдът е длъжен да съобрази императивните правила по чл. 16, ал. 2, вр. чл. 73 ЗГР, като определи бащиното и фамилно име на физическото лице при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР (или по чл. 15 ЗГР) и да постанови съответната промяна в съставения акт за раждане. Касае се до законна последица от установяването на произхода, която съдът не може да не приложи, поради императивния характер на цитираните разпоредби.

В тази връзка следва да се посочи, че изложените от ответната страна п о жалбата доводи за наличие на „важни обстоятелства“, обуславящи запазване на досегашните фамилно и бащино име на детето, са относими за разглеждане в самостоятелното производство по чл. 19, ал. 1 ЗГР, но същите не могат да дерогират правилата по чл. 16, ал. 2, вр. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР. Съгласно чл. 19 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Следователно, материалноправните условия, процесуалният ред (охранително производство), надлежната легитимация на молителя (призната само за лицето, на което принадлежи правния интерес за исканата промяна на име), са различни от предмета на производството по иск з а установяване произход на дете и произтичащите от това промени в данните за гражданското състояние, които трябва да се постановят от съда в изпълнение на нормата на чл. 16, ал. 2 ЗГР. Поради това, предпоставките и редът по чл. 19 ЗГР (вкл. обсъждани в случая от въззивния съд и в контекста н а чл. 8 ЕКПЧ и чл. 24 ХОПЕС) са несъотносими към задължителните законни последици по чл. 16, ал. 2 ЗГР на съдебното решение за установяване на произход.

Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с приложимите императивни норми следва да се отмени и вместо това да се постанови вписване на промяна в акта за раждане на бащиното и фамилно име на М., според установения й произход от баща, съответно - от Ц. на Ю. и от Я. на К.. Не са налице основания бащиното име да се формира без съответната наставка и окончание съобразно пола на детето, което в пълна степен отговаря на изискванията на закона (чл.14, ал. 1 ЗГР) и на българската именна традиция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 27/06.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 3306/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната част, с която не са променени бащиното и фамилното име на детето М. Ц. Я., с ЕГН - [ЕГН], като вместо това:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1

ЗГР промяна в бащиното и във фамилното име на детето М. Ц. Я., [дата на раждане] , с ЕГН - [ЕГН], както следва: от „Ц.“ на „Ю.“ и от „Я.“ на „К.“, като в акта за раждане детето да се впише с имената М. Ю. К..

Преписи от касационното решение и от решение № 262467/ 21.07.2022 г. по гр. д. № 3821/2021 г. на СГС в частта, с която е установен произхода на детето М., с ЕГН - [ЕГН], от баща Ю. К. К., с ЕГН - [ЕГН], да се изпратят за изпълнение на длъжностното лице по гражданското състояние при О. С. - Р. С. за отразяване на промените в акта за раждане (№ 0688/15.11.2010 г.) на детето и в съответните регистри.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: