5№ 1056/07.03.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2427 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 735/14.02.2023 г. по гр. д. № 13577/2021 г., с което Софийски градски съд е обезсилил решение № 20154099/08.07.2021 г. по гр. д. № 3987/2020 г. на Софийски районен съд и е прекратил производството поради недопустимост на иска, предявен от „Ю. Б. АД срещу С. Б. К. при условията по чл. 439 ГПК.
Решението се обжалва от „Ю. Б. АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Отпада ли правният интерес от иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, когато длъжникът се е позовал на погасителен способ, осъществен след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК, поискал е, но не е постигнал обезпечение чрез мярката „спиране на изпълнението“, и след предявяване на отрицателния установителен иск по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, изпълняемото право е погасено поради принудителното осребряване на имуществото на длъжника, а образуваното изпълнително производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. ВКС, IV-то ГО, което приема, че правният интерес от иска по чл. 439 ГПК произтича от стабилитета на правото на принудително изпълнение, с което се ползва влязлото в сила изпълнително основание, а законът не го свързва с необходимостта от образуване на конкретно изпълнително дело. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 439, чл. 433, ал. 2 и чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) и за развитието на правото, като се съобрази, че в своята практика Върховният касационен съд, а преди – Върховният съд, неизменно приема, че е недопустимо изменение на отрицателен установителен иск за вземане в осъдителен иск за вземането, доколкото се постига законовата забрана за едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, а преди чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.)). Намира, че значение имат и решение № 369/13.02.1980 г. по гр. д. № 2448/1979 г. ВС, I-во ГО и решение № 855/06.02.2002 г. по гр. д. № 95/2001 г. ВКС, IV-то ГО особено като бъде съобразено, че към предявяването на иска по чл. 439 ГПК сумите все още не са били събрани принудително от длъжника. В тези решения се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси исковата защита и дали да предяви положителен установителен иск или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита в по-ограничен обем, какъвто е този по отрицателния установителен иск. Решението по отрицателен установителен иск взето, без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание, щом като няма други нарушения при неговото постановяване.
Ответникът, ответник и по касация, С. К., възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 8395/2019 г. на Софийски градски съд „Ю. Б. АД е осъден да заплати на В. М. Я. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 10 133.63 лв., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД 4 473.07 лв. – законни лихви в периода 19.04.2016 г. – 25.08.2020 г. и разноски по делото. С договор за цесия от 24.07.2020 г. В. Я. прехвърля на С. К. съдебно установените вземания, за които е издаден и изпълнителен лист. Образувано е изп. д. № 20207800400171 пред ЧСИ с рег. № 780 от КЧСИ с взискател С. К./ответникът и длъжник Банката/ищеца (чл. 429, ал. 1 ГПК). С предявения иск Банката твърди, че след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция е извършила прихващане със свои насрещни вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № HL 37648/03.06.2008 г. и шест споразумения към договора, последното от 23.01.2014 г., които са в общ размер 163 758.63 швейцарски франка и 14 717.78 лв. с длъжник В. Я. (кредитора по изпълнителното основание и изпълнителния лист), а по компенсация са погасени по-малките по размер вземания по изпълнителния лист.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в хода на производството е отпаднал правният интерес от отрицателния установителен иск за недължимост на изпълняемото право (чл. 439 ГПК). След като искът е бил предявен, по специалната сметка на съдебния изпълнител постъпва сума от трето лице-длъжник на длъжника, с която са погасени задълженията по изпълнителния лист и разноските по изпълнението, т. е. изпълнителното производство е приключено в смисъла по чл. 433, ал. 2 ГПК. Като е отчел целта на иска по чл. 439 ГПК – влязлото в сила решение, с което искът е уважен, да създаде основание за прекратяване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК), въззивният съд е приел, че тя е постигната. Интересът от предявения отрицателен установителен иск е отпаднал, а защитата с оглед твърденията в исковата молба за осъществения погасителен способ (на компенсацията) е в друг процес длъжникът да претендира връщане на полученото без основание от привидния кредитор. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всеки момент на висящото производство. След като е отпаднал, искът по чл. 439 ГПК е недопустим. Въззивният съд е заключил, че първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на обезсилване, а производството – на прекратяване (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК).
Касаторът обвързва част от повдигнатия въпрос със съдбата на обезпечителното производство, по което е поискал, но не е постигнал обезпечение на висящия иск по чл. 439 ГПК чрез спиране на изпълнението на влязлото в сила осъдително решение. От закона или от практиката на Върховния касационен съд, включително тази, на която касаторът се позовава, не произтича връзка на правния интерес от отрицателния установителен иск за несъществуване на изпълняемото право, установено със сила на пресъдено нещо, от постигнатата в производството по неговото обезпечаване или не мярка „спиране на изпълнението“. Отчитайки относителната самостоятелност на исковото и на обезпечителното производство, настоящият състав не съзира основание да създава подобна практика. Следователно в тази част по повдигнатия въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
В останалата част въпросът се концентрира върху това, дали интересът от иска по чл. 439 ГПК отпада, когато по изпълнителния лист е образувано изпълнително производство и след принудително осребряване на имуществото на длъжника задълженията и разноските по изпълнението са погасени (чл. 433, ал. 2 ГПК). Въпросът обуславя решението в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК, но положителният начин, по който въззивният съд му е отговорил, не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. В определение по ч. т.д. № 577/2009 г. ВКС, II ТО и определение по ч. т.д. № 2331/2019 г. ВКС, II ТО е прието, че искът по чл. 439 е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща защита, която е регламентирана в ХХХIХ ГПК „Защита срещу изпълнението“. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Настоящият състав споделя приетото с двете цитирани определения и не съзира основание да променя тази практика на ВКС, включително поради това, че не й противоречи тази, на която касаторът се позовава. Приетото с определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. ВКС, IV-то ГО е несъотносимо. В обжалваното решение липсват и не са били необходими мотиви, дали за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК е необходимо кредиторът да се снабди с изпълнителен лист и да образува конкретно изпълнително дело. Изложените мотиви са различни. Въззивният съд е приел, че кредиторът по договора за цесия, който е ответникът по иска, е обвързан от изпълнителното основание и издадения изпълнителен лист (чл. 429, ал. 1 ГПК). Въпреки това правният интерес от оспорване на изпълняемото право по предявения иск по чл. 439 ГПК е отпаднал, защото в хода на висящото исково производство образуваното конкретно изпълнително дело е приключено, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК. Допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК са изключени и поради това, че въззивното решение не съдържа мотиви, според които ищецът е следвало да измени иска по чл. 439 ГПК в осъдителен по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прието е, че при отпадналия интерес от предявения отрицателния установителен иск защитата на длъжника с оглед неговите твърдения в исковата молба за осъществен погасителен способ (на компенсацията) след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК е в друг процес срещу привидния кредитор.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се поставят и разноските, направени от ответника пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 735/14.02.2023 г. по гр. д. № 13577/2021 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Ю. Б. АД ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Б. К. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 2 835.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.