ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 60139

София, 08.11. 2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляда двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2867/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Джей ди инвест“ ЕООД [населено място], срещу определение № 8/13.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 48/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, І-ви състав, с което е оставена без уважение частта жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Кърджалийския районен съд, постановен с определение № 1/16.02.2021 г., да бъдат заличени 5 броя възбрани, вписани в Службата по вписванията - К., с кредитори съответно: „О.“ ЕООД, „Научноизследователски технически институт за хидротехническо строителство“, „Д. е. а. България“ ЕООД и ТД на НАП - К., наложени върху имоти, находящи се в [населено място], [община], собственост на заявителя, с идентификатори №№: ........., .........., ..........., ........., ................, .........., .........., .........., ........., ..........., ..........., ............, ..........., ................, ............., .........., ..........., ................, ведно с открита релсова линия за разтоварване на обла дървесина с подвижен кран.

По делото е установено, че по изп. д. № 20118120400961 по описа на ЧСИ Р. С. с длъжник „Ю.“ О. за удовлетворяване вземането на взискателя „П. Б. С. Ве Т.“ А. Ш., след извършена публична продан, с постановление от 31.03.2017 г. за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 27.04.2017 г., е възложен на „П.“ ЕООД ПИ с пл. № ..........., с площ от 12 588 кв. м., по плана за земеразделяне на землището на [населено място], ведно с построените в имота 12 сгради.

По силата на извършени апортни вноски носител на правото на собственост върху възложения имот е „Джей ди инвест“ О..

По горепосоченото изп. д. № 20118120400961 с длъжник „Ю.“ О. въз основа на писмо на ЧСИ Р. С. е била заличена вписана на 13.09.2012 г. в Службата по вписванията - К. възбрана в полза на взискателя „П. Б. С. Ве Т.“ А. Ш. върху процесните недвижими имоти.

Установено е, че освен вече заличената, вписана по изп. д. № 20118120400961 възбрана, върху възложения имот са вписани и следните възбрани:

1. възбрана, вписана на 23.06.2010 г. въз основа на постановление за налагане на предварителни мерки по реда на ДОПК по искане на кредитора ТД на НАП - К., за принудително събиране на вземане по ревизия срещу „Ю.“ О.;

2. възбрана, вписана на 05.10.2010 г. въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК по искане на кредитора ТД на НАП - К., за принудително събиране на вземане по ревизионен акт срещу „Ю.“ О.;

3. възбрана, вписана на 13.09.2012 г. по молба на ЧСИ Р. С. по изп. д. 20128120401590 в полза на кредитора „Д. е. а. България“ ЕООД;

4. възбрана, вписана на 20.02.2013 г. по молба на ЧСИ М. Б. по изп. д. № 20138380400682 с кредитор „Научноизследователски технически институт за хидротехническо строителство“ срещу „Ю.“ О.;

5. възбрана, вписана на 11.07.2013 г. по молба на ЧСИ М. Б. по изп. д. № 20128380409352 с кредитор „О.“ ЕООД срещу „Ю.“ О..

Установено е, че към искането си за заличаване на гореописаните възбрани жалбоподателят „Джей ди инвест“ ЕООД, в качеството си на правоприемник на купувача по публичната продан по изп. д. № 20118120400961 по описа на ЧСИ Р. С., не е приложил съгласно изискванията на чл. 31 П. акт на ЧСИ М. Б. по изп. д. № 20128380409352, акт на ЧСИ М. Б. по изп. д. № 20138380400682, акт на ЧСИ Р. С. по изп. д. № 20128120401590 /което е различно от изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан, от която жалбоподателят черпи правата си на собственик/, нито пък актове на публичните изпълнители при НАП относно всяка от вписаните от тях възбрани.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и като се позовал на т. 3 на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд посочил, че в настоящото производство не са налице изрично предвидените в закона хипотези, при които възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан, подлежат на заличаване след извършване на проданта, а именно тези на чл. 402, чл. 433 и чл. 494, ал. 2 ГПК и чл. 31 П.. Позовал се и на посоченото в мотивите към тълкувателния акт, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права. Позовал се е и на последвалото изменение на чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./, според което вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, т. е. по законодателен път е отречена възможността заличаването на възбраната да има обратно действие. Съдът се е позовал и на съдебна практика на ВКС, формирана след законодателната промяна, според която след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на купувача по публичната продан /определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. и определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., всичките на І-во г. о./. Приел обаче, че настоящият случай не се обхваща от тази практика, защото тя е относима само към хипотезата, при която действието на възбраната, наложена по изпълнителното дело, по което е извършена публична продан, може да се заличи по искане на купувача по проданта. В случая правоприемникът на купувача по публичната продан, на когото с влязло в сила постановление е възложен продаденият по изп. д. № 20118120400961 по описа на ЧСИ Р. С. имот, иска заличаване вписването не на вписаната по това изпълнително дело възбрана, а заличаване на вписани по друг пет изпълнителни производства на частни съдебни и публични изпълнители възбрани. Нещо повече, установено е, че обхващащата се от съдебната практика възбрана, вписана по изп. д. № 20118120400961, по което е извършена публичната продан, по искане на ЧСИ Р. С. вече е заличена.

По изложените съображения въззивният съд намерил, че относима към разглеждания случай е съдебната практика, обективирана в определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Съгласно тази практика при наличие на няколко изпълнителни дела при различни съдебни /в случая и публични/ изпълнители, по които по искане на взискателите по тях има вписани възбрани и липсват данни за приключването на делата, респ. за удовлетворяване правата на обезпечените с тези възбрани взискатели, по искането за заличаване, направено от купувача /правоприемника/ по публичната продан по друго различно изпълнително производство, е неприложима формираната въз основа на чл. 433, ал. 4 ГПК съдебна практика. Съдът посочил, че това е така, защото са налице права на трети лица, които исканите да бъдат заличени възбрани бранят - те са наложени по други изпълнителни дела с различни взискатели, като заявителят-жалбоподател в настоящото производство не е представил доказателства, че те са прекратени или приключили, нито че процесните имоти са освободени от изпълнение, защото взискателите са участвали в разпределението, извършено след процесната публична продан, от което да може да се обоснове извод, че техните вземания са удовлетворени. Именно с оглед на това в случая е немислимо пред съдията по вписванията молителят самостоятелно /без прилагане на писмено нареждане на съдебния и/или публичния изпълнител, който е наложил всяка от възбраните/ да установи дали изпълнителните производства са приключили без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаните възбрани, тъй като, ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена. Съдът посочил, че с оглед спецификата на настоящия случай, обоснована на посочените данни за наличието на други права, обезпечени с възбраните върху продадения на публична продан имот, приложима е и съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 75/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 593/2020 г. на ІІ-ро г. о., определение № 560/19.12.2019 г. по ч. т. д. № 2307/2019 г. на І-во т. о., и определение № 20/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4403/2019 г. на І-во г. о.

Въз основа на изложеното въззивният съд заключил, че обжалваното пред него определение на съдията по вписванията е правилно, а частната жалба е неоснователна, поради което оставил същата без уважение.

В изложението към частната касационна жалба жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и очевидно неправилно, постановено в противоречие с константната и задължителна практика на ВКС - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Позовава се, както и в жалбата, на определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. и определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/2020 г., всичките на І-во г. о. Не е поставил процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е разрешен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Определенията на състави на ВКС, на които жалбоподателят се позовава, и които са обсъдени от въззивния съд, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както обосновано е прието в обжалваното определение, те разглеждат хипотези, при които възбраната, наложена по изпълнителното дело, по което е възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена, следва да се заличи по искане на купувача по проданта с оглед постигането на целта, тъй като новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази до провеждането на публичната продан, независимо от последващото заличаване. Обосновано в обжалваното определение е прието, че относима към разглеждания случай, фактите по който са различни от тези в определенията, на които жалбоподателят се позовава, е съдебната практика, цитирана от въззивния съд: определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 75/23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 593/2020 г. на ІІ-ро г. о., определение № 560/19.12.2019 г. по ч. т. д. № 2307/2019 г. на І-во т. о., и определение № 20/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4403/2019 г. на І-во г. о. Тази практика е в пълно съответствие с разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като се установява, че възбраните, чието заличаване се претендира, бранят права на трети лица. Те са наложени по други изпълнителни дела с взискатели „О.“ ЕООД, „Научноизследователски технически институт за хидротехническо строителство“, „Д. е. а. България“ ЕООД и ТД на НАП - К.. Няма доказателства тези изпълнителни производства да са приключили или прекратени, или процесният имот да е освободен от изпълнение, или вписалите възбраните кредитори да са участвали в разпределението след извършената публична продан и техните вземания да са били удовлетворени. Възбраните не могат да бъдат заличени, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и да се проведе нова публична продан. И докато купувачът /респ. неговият правоприемник/ сам преценява дали се нуждае от защитата, която възбраната му осигурява, и може да поиска заличаването на собственик риск, то обстоятелството дали възбраната не брани права и на трети лица следва да бъде установено от него в производството по молбата за заличаване на вписването, тъй като съдията по вписванията не разполага с правомощие да извършва такава проверка.

Съобразно с приетото от въззивния съд за наличие на други права, обезпечени с възбраните върху продадения на публична продан имот, чието заличаване се претендира, съдебната практика по приложението на чл. 433 ГПК след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2019 г., с което е добавена нова ал. 4, е неотносима в случая. Произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение е в съответствие със задължителната съдебна практика, съставляваща ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираните от въззивния съд определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като законът е приложен според неговия точен смисъл, а и жалбоподателят не обосновава в какво според него се състои очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8/13.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 48/2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, І-ви състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: