РЕШЕНИЕ

№ 60136 София, 08.11. 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:М. С.

Членове:С. К.

Гълъбина Генчева

при секретаря Е. П. като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2289/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5 ГПК.

М. С. Д. е подал молба вх. № 25079505/10.05.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 261600/10.03.2021 г. по в. гр. д. № 14125/2019 г. на Софийския градски съд, г. о., ІІІ-В състав, с което е потвърдено решение № 35196/08.02.2019 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то г. о., 82-ри състав, с което молителят е осъден да заплати на Д. С. Д. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 4 844 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], за периода от 29.10.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 383.33 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], за периода от 29.10.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 689.09 лева разноски по делото; молителят е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв на адвокат Е. И. сумата 692.50 лева - възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на насрещната страна.

Молителят твърди, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, а след установяването им иска делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответникът Д. С. Д. е оспорил молбата за отмяна като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел, върху които е основано решението.

Молителят твърди, че с официален документ - протокол от съдебно заседание на 01.03.2018 г. по гр. д. № 62231/2016 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 55-ти състав, е установена неистинност на показанията на св. И. Й. И., разпитан в съдебното заседание от 26.09.2017 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, относно обстоятелството кой е допуснал в жилището третото лице. Макар в молбата да не е уточнено ползването на кой от съсобствените имоти молителят има предвид , мотивите към влязлото в сила решение налагат извода, че става въпрос за съсобствения имот, находящ се в [населено място],[жк]. По отношение на този имот обаче св. И. не е депозирал показания в производството, приключило с влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Видно от протокола от съдебното заседание на 26.09.2017 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, И. е свидетелствал за използването на съсобствения на страните имот в [населено място]. Използването на имота в [населено място],[жк]е установено с показанията на свидетелите Т. и К..

Следователно - не е изпълнено условието на закона влязлото в сила решение да е основано на показанията на св. И..

Не е изпълнено и другото условие на закона - не са представени доказателства да е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетеля. Надлежният съдебен ред, който разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид, е присъда на наказателния съд за извършено престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая такива доказателства не са представени, а се иска от съда по отмяната да извърши съпоставка на показанията на св. И., депозирани по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, с тези, депозирани по гр. д. № 62231/2016 г. на Софийския районен съд. С такова правомощие съдът по отмяната не разполага.

Предвид изложените съображения основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК за отмяна на влязлото в сила решение е недоказано.

Недоказано е и другото поддържано основание за отмяна - това по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК.

Молителят твърди, че вследствие нарушаване на разпоредбите на ГПК по призоваването е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, в което бил представляван от адвокат Д., без обаче същата да е упълномощена от него с права за процесуално представителство пред тази инстанция; не бил уведомяван лично на адреса си с призовка по надлежния ред за насрочването на делото; не е участвал в последното по делото заседание на 28.01.2021 г. и не е имал възможност да доведе изрично поискания във въззивната жалба свидетел, по допускането на който съдът не се е произнесъл с определение; призован е чрез представител по пълномощие от съвсем друга инстанция; въпреки това въззивният съд е дал ход на делото, като е приел, че е налице редовна процедура по призоваването.

По делото се установява, че за въззивното производство М. Д. е призоваван чрез адвокат А. Д., която е получила призовките за съдебните заседания на 19.11.2020 г. /отсрочено в закрито заседание/ и на 28.01.2021 г.

Твърденията на молителя за нередовна процедура по призоваване за въззивната инстанция, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в делото, и за ненадлежно представителство, не се оправдават от фактическа страна. Видно от приложеното на л. 41 от първоинстанционното производство пълномощно от 10.02.2017 г., М. С. Д. е упълномощил адвокат А. С. К. - Д. с права за процесуално представителство по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, Г. О., 82-ри състав, като води делото до приключването му пред „СРС, СГС“, с вписване на ръка „до приключване на делото с влязло в сила решение“. Така учреденото представителство по пълномощие е дало право на адвокат Д. да представлява молителя в производството както пред първата, така и пред въззивната инстанция в качеството му на въззивник. Връчването на призовките за съдебните заседания на въззивната инстанция на адвокат Д. е в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. Така, чл. 39, ал. 1, предл. 2-ро ГПК установява, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника, а според чл. 45, изр. 2-ро, предл. 1-во ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. По делото липсват данни, а и не са наведени твърдения за оттегляне на пълномощието по реда на чл. 35 ГПК, за отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК, а в пълномощното от 10.02.2017 г. изрично е записано, че се отнася и за въззивната инстанция /чл. 51, ал. 3 ГПК/. Ето защо неоснователно се поддържа от молителя, че е следвало лично да бъде уведомяван на адреса си. Неоснователно е и твърдението му, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да организира защитата си във въззивната инстанция чрез ангажиране на гласни доказателства.

Предвид изложеното следва да се приеме, че, процедирайки по посочения начин, въззивният съд не е допуснал нарушаване на разпоредбите на ГПК по призоваването, нито на разпоредбите във връзка с процесуалното представителство, вследствие на което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото или да не е бил надлежно представляван, което да обосновe основателност на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК.

В обобщение на изложеното следва да се заключи, че не се налице поддържаните от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна адв. Е. И., оказала безплатно адвокатска помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК, видно от договор за правна защита и съдействие № ........../20.10.2021 г., молителят следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 518.52 лева съгласно чл. 9, ал. 4 вр. пар. 1 от ДР вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от М. С. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 261600/10.03.2021 г. по в. гр. д. № 14125/2019 г. на Софийския градски съд, г. о., ІІІ-В състав, с което е потвърдено решение № 35196/08.02.2019 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то г. о., 82-ри състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК.

ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на адвокат Е. С. И. от С. адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 518.52 /петстотин и осемнадесет лв. и 52 ст./ лева за оказана безплатно адвокатска помощ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: