Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: С. А. М. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 9129/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие) против решение № 3492 от 30.05.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 396/2023 г., с което е отменен по жалба на В. П. А. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане за кампания 2021 г. № 01-6500/5451#3 от 28.11.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С решението Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото в размер на 600 лв.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е направил задълбочен анализ на представените в производството доказателства и не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Подчертава, че през кампания 2022 г. Петрунов сам е избрал да продължи ангажимента си, като в случая има промяна само по отношение на неговата продължителност. Сочи за установено, че площта на припокриване на заявените парцели през 2022 г., отнесена към референтната площ от 2021 г., е 52,10 %, което е намаление с повече от 10 % и е в нарушение на нормативните изисквания по чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4/2015, което е основание за прекратяване на ангажимента. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът В. П. не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание по делото, не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт № 01-6500/5451#3 от 28.11.2022г., за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2022г., с който е прекратен поетият от В. П. ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство от ПРСР за периода 2014-2020г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично растениевъдство за кампания 2021г. в размер на 12 237.93 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 4, т. 2, б. а от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка Биологично земеделие (Наредбата).

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, на когото са делегирани съответните правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП.

От фактическа страна по делото е установено, че В. П., в качеството си на регистриран земеделски стопанин по смисъла на .1, т.23 от ДР на ЗПЗП с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. с направление Биологично растениевъдство през кампания 2021 г., като за кампания 2022 г. е подал заявление за подпомагане с вх. № 19797132/09.05.2022г. с УИН: 22/230522/10881.

С уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с изх. № 02-220-6500/2779 от 15.06.2022 г. ДФ Земеделие е уведомил оспорващия, че е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство, съгласно декларираните от жалбоподателя данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 22/020621/06820. Към уведомителното писмо е приложена таблица 1, в която са описани одобрените площи по тази мярка, които са в размер на 15.45 хектара.

С писмо с изх. № 01-6500/5451 от 12.10.2022г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен, че ДФ Земеделие открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на ангажимента. Като причина е посочено, че при извършените административни проверки е установено намаление на одобрената площ по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, за кампания 2022г. с повече от 10%, а именно: припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие е в размер на 52,10%, и е направен извод за нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 2, изр. първо от Наредбата.

С възражение с вх. № 01-6500/5451#2 от 10.11.2022г. Петрунов е оспорил фактическите констатации, обективирани в посоченото писмо. Посочил е, че съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата не се предоставя плащане по мярката за парцели от блока на земеделското стопанство, които са оставени в угар, както и че парцели № 53285-353-5-1, № 53285-353-6-1, № 53285-353-4-1, № 53285-353-7-1, № 53285-353-2-1, № 53285-353-3-1 се намират в землището на [населено място] и са оставени в угар, поради което не са подадени за подпомагане и не са заявени като биологични, независимо че ангажиментът му към тях не е изтекъл, а продължава да ги поддържа.

Според мотивите на атакувания АУПДВ, след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление, същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022г. Според възприетото от органа биологичните дейности по направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поемане на многогодишния ангажимент, като одобрената площ по направление Биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. В тази връзка административният орган приема, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2021г. парцели, спрямо одобрените за участие в направление Биологично растениевъдство е 52.10 %, което съставлява нарушение на чл. 17, ал. 2 от Наредбата и е основание за прекратяването на поетия ангажимент от страна на ДФ Земеделие.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани Д. Л. и Т. Т.-Николова, показанията на които са кредитирани от съда като непротиворечиви и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. Според съда, при издаването на акта не е взето предвид възраженията на бенефициера и изложените от него обстоятелства, че същият е с изпълнен петгодишен ангажимент и се намира в условията на неговото продължаване съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата, както и че той не е заявил парцелите, за които е поел ангажимент през 2021г., защото са оставени под угар. Решаващият състав е посочил, че не е изследван въпросът относно това дали земеделският стопанин има основание за продължаване на ангажимента и незаявените площи са без регистрирано правно основание за текущата година. Съдът е съобразил, че административният орган носи доказателствената тежест и по установяване на положителния факт, че фондът е предоставил необходимата за подаване на заявлението за кампания 2022 г. информация на земеделския производител и е приел, че органът е следвало да положи необходимата грижа, като да даде пълна информация относно попълването на заявлението за кандидатстването и за начините и възможността, по които може да се продължи подпомагането на заявителя, въпреки оставените под угар засаждения. На следващо място съдът е изложил мотиви, че административният орган е постановил своя акт при нарушение на материалния закон, като не е доказал какъв е вида на подаденото заявление, защо това заявление не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата и приложима ли е хипотезата на чл. 17, ал. 2, изр. трето от същата.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон.

Решаващият състав обосновано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с която делегира на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие изрично посочените в нея правомощия, вкл. да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие.

Правилен е анализът на съда по отношение на приложимата правна уредба. Условията и редът за прилагане на процесната подмярка са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (в приложимата редакция - ДВ бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че след приключване на периода на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че административния орган не е изпълнил задълженията си да установи всички релевантни за случая факти и обстоятелства, с което е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. При издаването на оспорения акт не са обсъдени възраженията на Петрунов и изложените от него обстоятелства, че същият е с изпълнен петгодишен ангажимент и се намира в условията на неговото продължаване съгл. чл. 6, ал. 3 от Наредбата, както и че той не е заявил парцелите, за които е поел ангажимент през 2021г., защото са оставени под угар. По делото липсват доказателства, че административният орган е изследвал и съобразил всички факти по преписката, предвид данните за технически проблеми със системата за подаване на заявленията и твърденията на бенефициера, че своевременно е заявил всички релевантни обстоятелства. Допуснатите нарушения са съществени, доколкото при липсата им би могло да се достигне до друг правен резултат.

На следващо място, административният акт не отговаря на изискването за форма чл. 146, т. 2 от АПК, като от съдържанието му се достига до извод, че същият е бланкетно мотивиран.

Видно от процесия пред съда АУПДВ, в него е посочен резултатът от извършеното автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, при което е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от В. П. (погрешно посочен като С. Й.) през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие по посоченото направление е 52.10 %, като в таблица са описани заявените и незаявени площи. Уточнено е, че по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФ Земеделие РА едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената помощ по съответното направление съгласно чл. 4, когато не са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2. Във връзка с това прекратително основание и съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, буква а от Наредба 4 от 24.02.2015 г. в АУПДВ е прието, че на възстановяване подлежи 100 % от изплатена на земеделския производител помощ, която се равнява общо на 12 237,93 лв.

Проверка за правилното приложение на закона може да бъде осъществена от съда, само ако са изложени мотиви по отношение изпълнението на изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г.

Процесният АУПДВ е издаден на 28.11.2022 г. Към датата на издаването му съгласно чл. 17 от Наредбата, дейностите по направление биологично растениевъдство се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, а съгласно ал. 2, изр.1-во - одобрената площ за извършване на дейности по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент, съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и ал. 5, и изр. 3-то - при удължените след 2020 г. ангажименти, същите се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство, която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година.

С оглед на това, че в цитираната разпоредба законодателят е предвидил различни хипотези за изпълнение на ангажимента, при произнасянето си административният орган е следвало да обоснове коя от тях е нарушена и защо не са изпълнени съответните изисквания. От изложеното в акта не може да се установи защо органът е приел, че е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/2015. Не е ясно каква е причината да не бъде достигнат процентът на припокриване, поради което е прекратен биологичният ангажимент, и защо незаявяването на част от имотите води до неспазване на нормативните изисквания. Освен това, при издаването на акта, административният орган е цитирал непълно правната норма на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, без да посочи изр. трето от нея, което регламентира случаите когато одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство може да варира с процент, по-голям от 10 %. Органът не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно наличието на това изключение. Решаващият състав е приел, че предвид продължаването на ангажимента след 2020 г., изискванията на чл. 17, ал. 2, изр. трето са налице, но без да са изложени съображения от административния орган в тази връзка, изводите на съда се базират на предположение какви са мотивите на органа за прекратяване на ангажимента. При липса на изложени мотиви актът се явява необоснован и незаконосъобразен на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Предвид на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3492 от 30.05.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 396/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА