О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4547

гр. София, 09.10.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. ч. гр. дело № 3191 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба № 15026 от 24.04.2025 г., подадена от М. Ф. Р. чрез пълномощника адв. И. Г., против определение от 05.03.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 326/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 02.12.2024 г. по гр. д. № 18246/2023 г. на Районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по предявените срещу Н. и А. К. владелчески искове. Сочи се, че поради преюдициалността на спора по владелческите искове е спряно производството по ревандикационния иск. Твърди се и липса на произнасяне от въззивния съд по оспорените разноски в размер 6806,68 лева, присъдени в полза на ответниците.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК се сочи наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулиран е правен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за изхода на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 850/2008 г. на ВКС, ІII г. о. и решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, II г. о., а именно: съвпада ли правната защита, която получава ищецът по заявен ревандикационен иск и по заявен владелчески иск по чл.76 ЗС?

Ответниците А. А. К. и Н. А. К. изразяват чрез пълномощника си адв. Р. П. становище за неоснователност на жалбата. Молят обжалваното определение да не бъде допускано до касационна проверка.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима.

Пред първоинстанционния Районен съд – Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на А. А. К. и Н. А. К. да предадат владението на описания недвижим имот. В отговора на исковата молба ответниците са въвели възражение за недопустимост на посесорната защита поради предявен от същия ищец срещу тях ревандикационен иск за същия имот.

С определение № 14984 от 02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 18246/2023 г. на Районен съд – Пловдив, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК, като намерил, че искът за възстановяване на владение е недопустим предвид предявения от ищеца ревандикационен иск за същия имот, по който е образувано гр. д. № 151/2024 г на ОС Пловдив. Приложил разпоредбата на чл.359 ГПК, според която лицето, предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение за този имот срещу същия ответник, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяване на иска по насилствен или скрит начин. В полза на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 6806,68 лева.

С обжалваното определение № 592 от 05.03.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 326/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, въззивният съд потвърдил този резултат по сходни правни съображения. Позовал се на трайната съдебна практика, според която петиторната защита поглъща посесорната, доколкото се касае до едновременно търсена защита на правото на собственост и владението на един и същ имот. Направен е извод, че при наличие на висящо производство по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот, искът по чл.76 ЗС е недопустим, доколкото въпросът за правото на владение ще се разреши в другото производство. По тези съображения е потвърдено постановеното от районния съд определение за прекратяване на производството по гр. д. 18246/2023 г. на Районен съд – Пловдив.

С молба от 04.09.2025 г., подадена по гр. д. № 151/2024 г. на ОС Пловдив ищецът е изменил искането си като е преминал от осъдителен иск в установителен.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос, конкретизиран в съответствие с точка 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, предвид заявеното изменение на иска по гр. д. № 151/2024 г. на ОС Пловдив: Съвпада ли правната защита, която получава ищецът по заявен установителен иск за право на собственост и по заявен владелчески иск по чл.76 ЗС за същия имот?

По този въпрос е налице съдебна практика (напр. цитираното от жалбоподателя решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. на ВКС, II г. о.; решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1536/2009 г. на НКС, І г. о. и др.), която изяснява следното:

Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение /състояние/. Хипотезите, при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя - при нарушаване на това състояние, в т. ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение. Предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота като фактическо състояние. По тези спорове съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.

Предмет на петиторните искове е винаги вещно право. Правото на собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си правото да се владее вещта, респективно ограниченото вещно право. С петиторнните искове след пълно доказване на правото на собственост се дава защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост. Забраната на чл. 359 от ГПК е обусловена от това, че по предявения иск за собственост ищецът ще търси защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота. Ако петиторният иск бъде отхвърлен, то ищецът няма право на владение върху имота. В този случай той няма възможност да предяви иск за защита на владението като фактическо състояние. Нормата на чл. 359 ГПК допуска изключение само когато владелческия иск е основан на нови факти – отнемане на владението по насилствен или скит начин след предявяване на иска за собственост.

Съдебната практика приема, че предприетата от ищеца защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищеца, с което целта на иска по чл. 76 ЗС ще бъде постигната. Затова при наличието на висящо производство по чл. 108 ЗС искът по чл. 76 ЗС, предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес. Тази хипотеза е уредена изрично с разпоредбата на чл. 359 ГПК, предвиждаща, че лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността (извън предвиденото в нормата изключение, когато владелческият иск е основан на нови факти - отнемане на владението след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин, което изключение в случая не е налице).

Приема се, че петиторната защита поглъща посесорната. Липсва правен интерес от паралелна защита, тъй като с ревандикационния иск ще се защити и владението върху имота - ищецът ще получи фактическата власт върху същия. Затова исковете по чл. 75 и 76 ЗС са недопустими винаги, когато ищецът предявява и иск по чл. 108 ЗС за същата вещ. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не биха били недопустими, когато ищецът наред с тях е предявил и положителен установителен иск за собственост или отрицателен установителен иск за собственост срещу същия ответник за същия имот, тъй като установителните искове не предоставят защита на нарушеното владение. Предметът на търсената с положителния установителен иск за собственост защита е принадлежността на вещното право, като при уважаване на иска съдебното решение по своето съдържание и последици ще бъде установително - че спорното право съществува или не съществува в патримониума на ищеца. Решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и с изпълнителна сила, поради което и предявяването на положителния установителен иск за собственост не би дал тази защита, която се търси с предявения иск за нарушеното владение - възстановяването му като фактическо състояние, независимо от обстоятелството, че правото на собственост включва в съдържанието си правото да се владее имота. С уважаването на положителния установителен иск само се признава, че то съществува като част от съдържанието на правото на собственост, но получаване на фактическата власт не би се постигнало. Затова и според настоящия състав предвидената в чл. 359 ГПК отрицателна процесуална предпоставка има предвид ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, при уважаване на който ищецът ще получи и фактическата власт върху имота /което с положителния установителен иск не би се постигнало/.

По частната касационна жалба. От данните по делото е видно, че след предявяване на владелческия иск настоящият ищец е предявил срещу същите ответници ревандикационен иск, впоследствие изменен в установителен иск за право на собственост върху същия имот. По силата на чл.214, ал.1 in fine ГПК ищецът може да премине от осъдителен към установителен иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция като заявената от него воля обвързва съда с новото искане. По този иск ще се установява правото на собственост на ищеца, без да се изследва въпросът за правото на владение, поради което забраната на чл. 359 ГПК с оглед дадения отговор на поставения въпрос не е налице.

Искът за защита на владението е съдебно средство за защита на нарушено или отнето владение като фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и цели да се разпореди със силата на пресъдено нещо преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението.

По тези съображения обжалваното въззивно определение като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от жалбоподателя иск по чл. 76 ЗС.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 592 от 05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 326/2025 г. на Окръжен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ определение № 592 от 05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 326/2025 г. на Окръжен съд Пловдив и потвърденото с него определение № 14984 от 02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 18246/2023 г. на Районен съд – Пловдив и

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.