О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4525
Гр. София, 09.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Б. Д.
Членове: З. П.
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №3435/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. А. срещу определение №2654/27.05.2025г. по гр. дело №1713/2025г. по описа на ВКС, с което молбата му за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №198/15.07.2019г. по гр. д. №972/2017г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с решение №260085 от 06.11.2020 г. по в. гр. д. № 933/2019г. на Софийския окръжен съд е оставена без разглеждане. Според касатора, при постановяване на обжалваното определение не са бил изследвани точно допуснатите процесуални нарушение по администриране на делото от САпС, СОС и РС-Костинброд. Излага, че имотът не е бил съсобствен, а лична собственост на неговия баща Д. Г.. Моли да бъде отменено обжалваното определение, както и решението на СОС, потвърждаващо решението на РС - Костинброд, като молителят бъде признат за единствен собственик на имота.
Ответниците по частната жалба не са депозирали отговор в предоставения им срок.
Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по нейната основателност, съставът съобрази следното:
С молба вх. №260167/11.11.2024г., Б. Д. А. е претендирал отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение №198/15.07.2019 г. по гр. д. №972/2017г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с решение №260085 от 06.11.2020г. по в. гр. д. № 933/2019г. на Софийския окръжен съд при наведени твърдения, че постановеното решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу С. Н. и Д. К. /гражданин на Гърция/ иск по чл.108 ЗС за собственост на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и на построените в него сгради, влиза в противоречие с решение от 04.07.1983г. по гр. д. №195/1983г. на Костинбродския районен съд, с което ползването на имота било разпределено между съсобствениците. Изложил е, че С. Б. не е придобила 1/2 ид. част от имота по наследство от баща си Б. А., тъй като след неговата смърт пожизненото му право на ползване върху имота се е погасило и собствеността се е концентрирала върху молителя Б. А. като съсобственик. Поради което и прехвърлителната сделка между С. Б. Н. и Д. К. не е произвела вещен ефект. По тази причина молителят е твърдял наличието на противоречие между решението по гр. д. №172/2017г. на Костинбродския районен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.108 ЗС, и решението от 04.07.1983г. по гр. д. № 195/1983 г. на Костинбродския районен съд по чл.32, ал.2 ЗС.
С обжалваното определение, съставът на І г. о. на Върховния касационен съд е счел молбата за недопустима като подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен тримесечен срок, установен в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.4 ГПК. В тази връзка съдът е съобразил, че решението по чл.32, ал.2 ЗС е влязло в сила през 1983г., а второто решение по чл.108 ЗС – на 24.10.2022г., когато е изтекъл едноседмичният срок за обжалване на определение №2039 от 29.07.2021г. по в. ч. гр. д. 1433/2021г. на Софийския апелативен съд, потвърждаващо определението на РС -Костинброд за връщане на касационната жалба на Б. Д. А. срещу последното решение. Тъй като решението по чл.108 ЗС е влязло в сила на 24.10.2022г., съответно тримесечният срок за подаване на молба за отмяната му по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е изтекъл на 24.01.2023г., касационният състав е счел молбата за отмяна, подадена на 11.11.2024 г. за просрочена поради което я е оставил без разглеждане
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Според разясненията в Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. №7/2014г., отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, т. е. като способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Следва да се отбележи, че тези основания са различни от основанията за отмяна на решението при обжалването му в хода на инстанционния контрол. Предвид което твърденията за допуснати процесуални нарушение при администриране на делото от САС, СОС и РС, изложени както в молбата за отмяна, така и в частната жалба са неотносими към настоящото производство, в което, с оглед специфичния му характер, съдът дължи произнасяне само по тези аргументи, които могат да се квалифицират като основание, изрично посочено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Проверката за допустимостта на молбата за отмяна, която ВКС осъществява по реда на чл.307, ал.1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.4 ГПК молбата за отмяна, основаваща се на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, се подава в тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение. При наведените в молбата твърдения за противоречие между решение от 04.07.1983г., постановено по [населено място] №195/1983г. относно ползването на имота, и решение от 15.07.2019г. по иск по чл. 108 ЗС по гр. дело на РС Костинброд, то последно се явява решението, постановено по гр. дело №972/2017г., което е влязло в сила на 24.10.2022г. –когато е изтекъл едноседмичният срок за обжалване на определение №2039 от 29.07.2021г. по в. ч. гр. д. 1433/2021г. на Софийския апелативен съд, с което частната жалба на А. срещу разпореждането на СОС за връщане на касационната му жалба срещу решението по чл.108 ЗС, е оставена без уважение.
Доколкото второто решение, с което според молителя е налице противоречие, е влязло в сила на 24.10.2022г., то молбата за отмяна, подадена на 11.11.2024г. правилно е била преценена като недопустима поради депозирането след изтичането на тримесечния преклузивен срок, посочен в чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение, с което молбата за отмяна се оставя без разглеждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, състав на ВКС, Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2654/27.05.2025г. по гр. д. №1713/2025г. на ВКС, ГК, I г. о.
Определението е окончателно.
Председател: _________________ Членове: __________________
____________________