Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 9254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Е. от гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. В. В. против решение №544/23.05.2023г., постановено по адм. дело №188/2023г. на Административен съд Бургас. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебният акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да бъде върната на административния орган.

О. К. по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища /НУРУЖНГННПОЖ/ при ОП Общински имоти при община Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

По делото е постъпила касационна жалба представляваща по своята правна същност частна жалба от М. Е. чрез процесуалния си представител адв. В. В. против определение №1688/10.07.2023г. постановено по адм. дело №188/2023г. на Административен съд Бургас, касаещо разноски. С жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Иска се отмяна на посоченият съдебен акт.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна на 24.07.2023г. и същата не изразява становище по нея.

Представителят на Върховна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на М. Е. против решение, взето с протокол №10/25.11.2022г. на комисията по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища /НУРУЖНГННПОЖ, Наредбата/, с което на основание чл. 37, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 19, ал.1 т. 1 от Наредбата, комисията е отказала да предложи за продажба на жалбоподателя общинско жилище в град Бургас, [улица], с идентификатор 07079.610.107.1.1 в КК на град Бургас, с площ 87 кв. м., полезна площ 70.87кв. м. и посочена жилищна площ по чл. 19, ал.1 т.1 от Наредбата 40.70 кв. м.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, същият е надлежно мотивиран и законосъобразен. Основният спор по делото е по отношение на това дали М. Е. отговаря на условията на чл. 37, ал.1 т. 4 от Наредбата. По делото е приета съдебно техническа експертиза, от която съдът е приел, че общата жилищна площ е в размер на 25.17 кв. м, която площ надвишава с 0.17 кв. м жилищната площ за жилищно настаняване на едночленно семейство по чл. 19, ал.1 т. 1 от Наредбата, поради което съдът е достигнал до извода, че комисията законосъобразно е приела, че М. Е. не отговаря на нормативното изискване залегнало в Наредбата.

На следващо място административния съд е приел за неоснователен довода за незначителност на превишението с 0.17 кв. м.

Обжалваното решение е неправилно по см. на чл.209, т.3 АПК като необосновано, тъй като въз основа на правилно установени релевантни по спора факти, са направени изводи в противоречие с приложимото право в хипотезата на чл.146, т.5 АПК във вр. чл. чл. 6 от АПК, като не е съобразено, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона, въпреки, че е формално законосъобразен на останалите основания по чл.146 АПК.

При преценка материалната законосъобразност на издаденото решение, следва да бъде извършена преценка за съответствие на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност.

Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им. Това означава решение взето с протокол №10/25.11.2022г. на комисията по чл. 8 от НУРУЖНГННПОЖ не следва да засяга правата и интересите на заявителя в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес. Съдът, при проверката за съответствие на решението с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като не е извършил съответната проверка. С. З. за общинската собственост се регламентира придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи общинска собственост. В чл. 42, ал. 1 от закона е посочено, че по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени и резервни. С разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОС е предвидена възможността, че общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на правоимащи по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове; на лица, чиито жилища се предвижда да бъдат отчуждени по реда на глава трета; както и на други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45 а, ал. 1. С разпоредбата на чл.47, ал.3 от ЗОС е регламентирано, че условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Именно на основание посочения текст общински съвет Бургас е приел Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища /НУРУЖНГННПОЖ/. В глава шеста от наредбата са посочени условията за продажба на общински жилища, като в чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредбата изрично е записано, че общинско жилище може да бъде продавано на неговия наемател, ако отговаря на нормите за настаняване по чл. 19. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата са определени нормите за жилищно настаняване като съгласно т.1 е предвидено, че на едночленно семейство жилищната площ е до 25 кв. м. С 1, т. 2 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция на жилищна площ. Въз основа на гореизложената правна рамка следва да се обоснове извода, че предвидената цел на закона е възможността наемателя на общинско жилище да закупи същото в случай, че отговаря на конкретни условия.

Безспорно по делото е установено, че М. Е. е наемател, настанена в общинско жилище съгласно изискванията на Наредбата и същата е заявила, че желае да придобие това общинско жилище. В настоящия случай, с оспореният административен акт комисията е отказала на основание чл. 37, ал.1 т. 4 във връзка с чл. 19, ал.1, т.1 от Наредбата да предложи продажба на М. Е. на общинско жилище подробно индивидуализирано в акта, тъй като жилищната площ по чл. 19, ал.1, т. 1 от Наредбата - 40.70 кв. м. По делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, според която жилищната площ представлява сбор от площите на помещенията в жилището с основно предназначение дневни спални, детски стаи и столови /без кухни-столови/. Установено е, че общинското жилище, в което е настанена Етимова се състои от входно и изолационно преддверие, вестибюл без пряко осветление, две спални, кухня трапезария и баня-тоалетна. Посочените от експерта помещения под №4 спалня към ул. Славянска е с площ от 12.41 кв. м., а №6 спалня към [улица]е с площ от 12.76 кв. м. или общо 25.17 кв. м. Действително в чл. 19, ал.1, т. 1 е предвидено, че на едночленно семейство жилищната площ е до 25 кв. м, но в случая, установената площ от СТЕ 25.17, т. е. с 0.17кв. м. повече, която според настоящият съдебен състав е незначително превишена. Поради което в случая съразмерността на постановения отказ е следвало да се прецени на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същия не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Действително, в разпоредбата на чл.19, ал.1, т. 1 от Наредбата са определени норми за жилищно настаняване, като за едночленно семейство е предвидено до 25 кв. м. жилищна площ, както по-горе се установи жилищната площ е с 0.17 кв. м. повече от нормативно определената, но същата минимално до степен на незначителност ( по-малко от 1%) надвишава предвидената площ, поради което административния съд, постановявайки отказа си се е произнесъл формално по отправеното искане без да съобрази принципа залегнал в чл.6, ал. 3 от АПК.

Следователно комисията при упражняване на правомощието си по чл. 39, ал.2 от Наредбата е отказала да отправи предложение до кмета на общината, но същата не е съобразила принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК, като е опорочена и крайната цел, а именно: разрешаване на жилищния въпрос. Действително преценката за наличието на условията за извършване на продажба са в компетентността на комисията, но същата е следвала да съобрази действията си с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Поради това постановеното от комисията решение е в несъответствие с неговата цел, което води до незаконосъобразност на административния акт, което обуславя отмяната му на основание чл.146,т.5 от АПК.

По тези съображения обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени решение, взето с протокол №10/25.11.2022г. на комисията по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, а преписката следва да се върне на административния орган - Общински съвет-Бургас за ново произнасяне по заявлението на М. Е. за закупуване на процесното общинско жилище в град Бургас, [улица], с идентификатор 07079.610.107.1.1 в КК на град Бургас, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.

По отношение на частната жалба:

Производството по което е постановено обжалваното определение е в хипотезата на чл. 248 от ГПК, поради своя характер се явява акцесорно произнасяне с оглед изхода от основния спор, поради което същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 544 от 23.05.2023 г., постановено по адм. дело №188/2023г. на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение, взето с протокол №10/25.11.2022 година на комисията по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на гражданите, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Общински съвет-Бургас.

ВРЪЩА административната преписка на Общински съвет - Бургас за ново произнасяне по заявлението на М. Е. за закупуване на процесното общинско жилище в град Бургас, [улица], с идентификатор 07079.610.107.1.1 в КК на град Бургас, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.

ОТМЕНЯ определение №1688 от 10.07.2023г. постановено по адм. дело №188/2023г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА