Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 9303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /[Фирма 1]/, чрез юрк. Д. М. срещу Решение № 3444 от 26.05.2023 г., постановено по адм. д.№1285/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена т.3 от негова Заповед № Л-307/18.01.2023 г., с която, на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, временно е отстранен от длъжност мл. инспектор А. А. - [заличен текст] за срок от два месеца, считано от датата на запознаване със заповедта и[Фирма 1] е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че в заповедта не са били изложени мотиви, че служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице би могло да затрудни разкриването на обективната истина, още повече че на този етап от дисциплинарното производство са налице единствено данни за нарушение от страна на лицето на етичните правила за поведение, но не и доказателства.

Иска обжалваното решение за бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на А. А. срещу т.3 от оспорената заповед като неоснователна. Алтернативно се иска да се намали размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Ответникът по касация А. А. от гр.София, чрез процесуалния си представител адв. М., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение.

Иска същото да бъде оставено в сила, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице втората от изискуемите се предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В тази връзка споделя изложените в касационната жалба съображения и предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № Л-307/18.01.2023 г. на Главен директор на ГД ИН в частта й по т.3, с която, на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, мл. инспектор А. А. - [заличен текст] временно е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на запознаване със заповедта.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция.

Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, образувал дисциплинарното производство, но при липса на мотиви досежно втората кумулативна предпоставка, посочена в чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР и при нарушение на материалния закон, с оглед установеното по делото, че служителят не е употребил наркотични вещества.

Върховният административен съд петото отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано.

Неоснователни са и твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентния, по силата на чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, орган.

Както и първоинстанционният съд е посочил, предвидената в чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР възможност за временно отстраняване на служител от длъжност е обусловена от наличието на две кумулативно необходими предпоставки - образувано дисциплинарно производство срещу служителя и възможност служебното му положение да затрудни разкриването на обективната истина.

В случая безспорно е налице първата предпоставка - срещу служителя Адирков е образувано дисциплинарно производство за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за това че на 18.01.2023 г. в 04,00 ч., по сигнал, същия е спрян за проверка от патрул на 7-мо РУ на МВР, при която е отказал да даде проба за алкохол и е откаран в УМБАЛ С. А. гр.София, където направеният му тест за употреба на наркотични вещества е дал положителна реакция на амфетамин и метаамфетамини /последните непосочени в теста/, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение /т. 1 от Заповед № Л-307/18.01.2023 г. на Главния директор на[Фирма 1]/.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на съда, че изложеното в заповедта, че служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина в случай, че Адирков се яви да изпълнява служебните си задължения под въздействие на наркотични вещества или да внася наркотични вещества в условията на затворническото общежитие на лишените от свобода не покрива изискването за мотивиране на втората кумулативна предпоставка на разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и че по делото не са събрани доказателства в тази насока.

От една страна предположението, че служителят може да се яви да изпълнява служебните си задължения под въздействие на наркотични вещества е основание за приложение на чл. 214, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, но не на чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР. От друга страна приобщеният по делото резултат от кръвно изследване, изготвен от СМДЛ Рамус ООД, на взета на 18.01.2023 г. в 09,43 ч. кръвна проба на Адирков, опровергава полевия тест за употреба на амфетамин. И не на последно място, предвид естеството на извършеното в извън работно време нарушение, не са налице служители, които да имат отношение или участие в разследвания инцидент и да се намират в някаква йерархическа зависимост с привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, за да се наложи извода че служебното му положение обективно може да затрудни разкриването на обективната истина. Административният орган се е задоволил да възпроизведе разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1, предлож. второ от ЗМВР, при липса на убедителни данни и доказателства в потвърждение на същата, каквото задължение последния има съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.35 и чл.36 от представените по делото Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ГД ИН /стр.11 и сл. от делото на АССГ/, утвърдени със Заповед № ЛС-04-374/27.07.2021 г. на Министъра на правосъдието.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че изводът на съда за постановяване на заповедта в оспорената й част, в нарушение на закона, е правилен, като следва да се посочи, че при липсата на изложени съображения, за необходимостта служителят да бъде отстранен временно от длъжност, заповедта е постановена и в нарушение на изискванията за нейната форма - излагане на фактическите основания за постановяването й.

След като не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е в минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК , Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3444 от 26.05.2023 г., постановено по адм. д.№ 1285/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на А. А. с [ЕГН] от гр.София направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА