Р Е Ш Е Н И Е

№ 564

Гр. София, 09.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесет септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4658/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №15464/18.06.2024г. на М. А. М., чрез адв. И. А. срещу въззивно решение №502 от 09.05.2024г. по в. гр. д. №20233100502116 по описа на Окръжен съд – Варна за 2023г. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че в противоречие с трайната съдебна практика, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника за придобиването на имота по давност, предвид което е отхвърлил предявения иск за делба. Счита, че съдът не е съобразил, че когато съсобствеността произтича от наследяване, ползването на наследствени имоти само от единия наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл.31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. Излага, че въззивната инстанция се е отклонила от задължението си да съобрази всички допустими и надлежно събрани доказателства по делото, и да прецени относимите обстоятелства при формиране на своите фактически и правни изводи. Според касатора, останали са необсъдени възраженията му: за липсата на действия, с които ответникът е превърнал държането във владение, доколкото презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване; че ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й; че не се установява ответникът Н. К. да е своил имота за себе си по недвусмислен начин, нито е довел това предполагаемо негово намерение до знанието на неговия съсобственик, като дори и да е започнал да свои в някакъв момент, съдът не е установил в кой момент държането е превърнато във владение; че от показанията на свидетелите, ангажирани от М. К. не се установява той да е започнал да владее за себе си. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и очевидна неправилност, като са формулирани и въпроси. В заключение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което, след като възражението за придобивна давност бъде прието за неоснователно, имотите – дворно място и постройки бъдат допуснати до делба съобразно квотите, които се получават след правилно изчисляване на размера на възстановената запазената част на ответника. С приетата в о. с.з. писмена молба, пълномощникът на касатора изразява становище за основателността на жалбата и развива съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на направените разноски, за които представя списък и доказателства.

Ответникът по касация – Н. М. К., чрез адв. П. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че липсват основания за допустимостта на касационен контрол по реда на чл. 280 ГПК. Счита за неоснователни твърденията за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В заключение моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като при постановяването му съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон, и е обосновал изводите си. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

С определение №2993 от 11.06.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел преценка дали изводът на въззивния съд, че само упражняването на фактическата власт, установена от единия сънаследник след прехвърляне на ид. части от наследствения имот от друг наследник след смъртта на общия наследодател, може да обуслови придобиването на имота по давност по отношение на трети от сънаследниците, не е в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС.

Във връзка с допуснатия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Според разясненията в Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се прецени дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици, като завладяването и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

В цитираното ТР №1/2012г. се приема също, че презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима и в отношенията между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността, но в този случай действията, които сочат на преобръщането на държането частите на съсобственика - сънаследник във владение за себе си следва да са недвусмислени, т. е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи правата им, предвидени в специалните норми за съсобствеността - чл.31 и чл.32 ЗС, и те да са възприети от съсобственика, когато това е възможно. Те следва да са с характеристики, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. /в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74, решение №381/25.10.2010г. по гр. д. № 37/2010г., решение №132 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №1121/2016г./. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик.

Според разясненията в т.2 на Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012г. на ВКС по тълк. д. №4/2012г., доколкото обективният елемент на владението /упражняването на фактическа власт/ съвпада с този при държането, то само субективният елемент определя упражняването на фактическата власт като владение. За трансформирането на фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Предвид тези съображения, на допуснатия въпрос следва да се отговори, че упражняването на фактическата власт, установена от единия сънаследник след прехвърляне на ид. части от наследствения имот от друг наследник след смъртта на общия наследодател, може да обуслови придобиването на имота по давност от първия само ако той е демонстрирал по отношение на друг от сънаследниците по недвусмислен начин намерението си, че владее целия имот като свой. За да се приеме наличието на завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т. е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика. При липса на такива действия се приема, че промяната в намерението е скрита, и следователно -владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС /в този см. решение №381 от 25.10.2010г. на ВКС по гр. д. №37/2010г./

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е процесуално допустимо, но е необосновано.

Производството е образувано по предявен от М. А. М. срещу Н. М. К. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „А.“,[жк], местност „З.“, представляващ поземлен имот с идентификатор [№] по КК на [населено място], ведно с построените в поземления имот сгради – вилна сграда на два етажа и сутерен, с пристройка към вилната сграда, с идентификатори [№] и [№], работилница /към вилната сграда/ със ЗП от 65, 46 кв. м. и масивен гараж, отразен като обект с идентификатор [№] по КК на [населено място], със ЗП от 20 кв. м. Ищецът твърди, че с ответника Н. М. К. са наследници по закон на М. К. П., починал на 28.01.2004год., като ищецът е негов внук /син на починалия преди наследодателя негов син А. М. К./, а ответникът – негов син. Чрез възмездна сделка, обективирана в нот. акт №118/1956год., наследодателят М. К. П. и съпругата му Г. К. К. придобили собствеността върху лозе от един декар, находящо се в землището на [населено място], В., в местността „Б. Б.“. С договор, обективиран в нот. акт №199/21.10.1996год. М. К. П. и Г. К. К. са продали на ответника Н. М. К. 600 кв. м. ид. части от процесното дворно място /лозе/ от 1000 кв. м., ведно с построените в дворното място масивна сезонна постройка и стопанска постройка от 18 кв. м., които сгради към настоящия момент не съществуват, а на тяхно място са построени три други сгради. След смъртта на М. К. П., настъпила на 28.01.2004 год., негови наследници по закон са преживялата му съпруга Г. К. и страните по настоящото дело. Ищецът твърди, че в деня на погребението на дядо му М., баба му Г. К. му предала плик с данни за съхранение при нотариус на негово саморъчно завещание, съставено на 02.10.1997год., с което М. П. е завещал на ищеца 400 кв. м. ид. части от процесното дворно място. Завещанието е обявено на 09.09.2020 год. и е вписано в СлВп-В. на 15.12.2020 год. С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт №199/15.09.2004год. Г. К. продала на ответника 300 кв. м. ид. части от процесното дворно място, въпреки че към този момент тя е притежавала собствеността само върху 200/1000 ид. части, предвид завещаните на ищеца от М. К. П. 200/1000 ид. части от имота. По изложените съображения ищецът моли да бъде допусната съдебна делба на дворното място, съставляващо понастоящем ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ по скица от 1019 кв. м., ведно с построените в него сгради идентификатори [№] и [№] по КК на [населено място], работилница /към вилната сграда/ със ЗП от 65, 46 кв. м. и масивен гараж, отразен като обект с идентификатор [№], при квоти: 800/1000 ид. части за ответника, придобити въз основа на двата договора за продажба, и 200/1000 ид. части за ищеца, придобити по завещание от М. К. П., починал на 28.01.2004 год., като сградите ищецът твърди, че е придобил по приращение, в качеството си на съсобственик на терена. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплаща обезщетение, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК за самостоятелното ползване на съсобствения имот – терен, ведно с построените в него сгради – до окончателното извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността между страните.

Ответникът Н. М. К. оспорва иска за делба, като твърди, че съсобственост върху земята и сградите липсва, тъй като той е придобил претендираните от ищеца ид. части от процесния имот по давност. Излага, че е установил владение върху целия имот, след като майка му Г. К. му е продала притежаваните от нея идеални части от собствеността върху имота с договора по нот. акт № 199/15.09.2004 год. и оттогава до предявяването на иска за делба е владял целия имот, демонстрирайки явно пред всички, че го счита за свой. Завещанието, на което ищецът се позовава, е обявено 16 години след смъртта на завещателя, към който момент ответникът вече е бил придобил изцяло собствеността върху заявения за делба имот по давност. Оспорва иска за делба на сградите, като твърди, че с договора по нот. акт №199/1996 год., е купил цялата сезонна постройка от 28 кв. м. на два етажа, цялата стопанска постройка от 18 кв. м. и пристройката, ползвана като гараж, ведно с 600 кв. м. ид. части от терена. Последващото пристрояване на лятната кухня със ЗП от 24 кв. м., гараж със ЗП от 26 кв. м. и преустройството на стопанската постройка в работилница със ЗП от 65 кв. м. изключва съсобственост върху сградите, тъй като пристроеното следва статута на главните вещи, към които е присъединено, а стопанската постройка е преустроена /в работилница/, но нито една от пристроените постройки не е самостоятелен обект на правото на собственост, т. е., тя става собственост на собственика на постройките, а не на собствениците на терена. Предвид което счита, че евентуално е налице съсобственост само на дворното място, но не и на постройките. Моли за отхвърляне на иска за делба, евентуално – за отхвърляне на иска за делба в частта му относно изградените в поземления имот сгради. В условията на евентуалност, ответникът Н. К. моли да бъде възстановена запазената му част от наследството на баща му М. К. П., накърнена със саморъчното завещание, а в качеството си на наследник на майка си Г. К. К. – и искане за възстановяване на нейната запазена част от наследството на съпруга й М. К. П., накърнена с горното завещание, до размера на наследствената му квота от наследството на Г. К. К. и след уважаване на заявените от него против бенефициера по завещанието М. А. М. претенции по чл. 30 ЗН, да бъде допусната делба на дворното място съобразно квотите, определени след възстановяване на запазените части. Претендира присъждане на разноски.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че М. К. П., починал на 28.01.2004 год. е оставил наследници по закон: преживяла съпруга Г. К.; ответникът Н. К. – негов син, и ищецът М. М. – син на починалия преди наследодателя негов син - А. М. К..

С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №118/28.09.1956год., М. П. и Г. К. закупили в режим на СИО лозе от един декар, в землището на [населено място], В., в местността „Б. Б.“, който имот е с идентификатор [№] по КК на [населено място].

С договор за продажба, сключен с нотариален акт №99/21.10.1996г. М. и Г. К. продали на сина си -ответника Н. К., 600 кв. м. ид. части от лозето, находящо се в [населено място], кв. Г., местност „З.“, цялото с пространство от 1000 кв. м., представляващо имот с пл. №221 по КП на местността, ведно с построената в същото място масивна сезонна постройка с площ от 28 кв. м. и стопанска постройка с площ от 18 кв. м., предвид което въззивният съд е приел за установено, че между продавачите и купувача е възникнала съсобственост върху мястото, ведно с построените в него сезонна и стопанска постройки – при квоти от 600/1000 ид. части за ответника и 400/1000 ид. части за продавачите М. и Г. К. в режим на СИО.

Със саморъчно завещание от 02.10.1997 год., предадено за пазене на нотариус при РС-Варна съгласно протокол от 09.10.1997 год. на ВнН, М. П. е завещал на внука си М. А. М. лозе 400 кв., парцел 221, местност З., кв. Г.. С протокол от 09.09.2020 год. саморъчното завещание е обявено по искане на ищеца М. А. М. /бенефициер по завещанието/ и е вписано в СлВпВарна като акт № 121, том IX, дело № 19176/15.12.2020г. С оглед съдържанието на завещанието, въззивният съд е приел, че то се отнася до конкретно имущество, поради което придава на бенефициера качеството на заветник – чл. 16, ал. 2 ЗН.

Изложеното от М. М. в исковата молба, въззивният съд е окачествил като признание на неизгодни за него факти, предвид което е приел, че най-късно в края на януари 2004год. ищецът е узнал за съществуването на завещанието на М. П.. В съдебното заседание, проведено на 21.06.2023год. ответникът К. е заявил, че не оспорва действителността на саморъчното завещание, поради което въззивният съд е счел, че правните последици на завещанието са настъпили и следва да бъдат зачетени.

С договор, обективиран в нот. акт №199/15.09.2004год., Г. К. е продала на ответника Н. К. 300 кв. м.ид. части от урегулиран поземлен имот №221, находящ се в [населено място], кв. Г., местност „З.“, целият с площ от 1000 кв. м. по нот. акт, а по скица – 1020 кв. м.

От показанията на свидетелите Р. Ч. и В. В., без родство и дела със страните, съдът е приел за установено, че след смъртта на М. П. през 2004 год., имотът се стопанисва единствено от ответника и съпругата му Г., които живеят там. След смъртта на баща си, ответникът построил в имота гараж и навес, както и оранжерия; отглеждал овошки, зеленчуци. Свидетелите не познават ищеца, не са виждали никой друг, освен ответника Н. К., да стопанисва имота.

От показанията на свидетелката П. П. /леля на ответника и пра-леля на ищеца/ – сестра на наследодателя М. П., се установява, че процесният имот е бил собственост на брат й и на съпругата му Г.. От доста години – “десетина“ според свидетелката, в имота живее ответникът с жена си Г., преди това никой не живеел там постоянно. След смъртта на сина на брат й – А. /баща на ищеца М. М./ свидетелката разговаряла с брат си М. П., който казал, че ще завещае на Н. половината място с постройката, а на М. – 400 кв. м. Виждала е завещание, което й било показано от Г.. Впоследствие свидетелката разбрала от М. М., че са му били предлагани пари, за да се откаже от мястото. Свидетелката знае, че ищецът М. М. е ходил на мястото и е искал „да си вземе полагащото му се“, но ответникът му заявил, че ищецът не притежавал нищо. Свидетелката знае, че ищецът е бил изгонен от жената на ответника – Г., защото „нямал работа там“.

Предвид изложеното, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договора за продажба, обективиран в нот. акт №199/21.10.1996год. между продавачите М. и Г. К., и купувача Н. М. К. е възникнала съсобственост върху дворното място, ведно с построените в него сезонна и стопанска постройки – при квоти от 600/1000 ид. части за ответника и 400/1000 ид. части за продавачите М. и Г. К. в режим на СИО. След смъртта на М. П., преживялата го съпруга Г. К. се легитимира като собственик на 200/1000 ид. части от имота. Със смъртта на М. П., настъпила на 28.01.2004 год. саморъчното завещание от 02.10.1997 год. е произвело вещния си ефект. Доколкото завещателят е бил собственик само на 200/1000 ид. части, то към 28.01.2004 год. процесният имот е съсобствен между ищеца М. К. – с 200/1000 ид. части; ответника Н. К. – с 600/1000 ид. части и Г. К. – с 200/1000 ид. части. Тъй като последната е притежавала само 200/1000 ид. части от имота, то с договора за продажба, сключен с нот. акт № 199/15.09.2004год. тя е продала на ответника Н. К. цялата притежавана от нея част– 200/1000 ид. части. Предвид което въззивният съд е приел, че към 15.09.2004 год. ищецът се легитимира като собственик на 200/1000 ид. части от правото на собственост върху имота въз основа на саморъчното завещание от 02.10.1997 год., а ответникът – на останалите 800/1000 ид. части - въз основа на посочените по-горе два договора за продажба от 1996 год. и от 2004 год.

При така приетото за установено, въззивният съд е пристъпил към обсъждане на възражението на ответника за придобиването по давност на идеалните части на ищеца върху процесния имот, въз основа на владение, осъществявано в периода от 15.09.2004 год. до предявяване на иска за делба. С оглед свидетелските показания, е приел за установено, че след смъртта на баща си на 28.01.2004 год., респ., след 15.09.2004 год., ответникът Н. К. е установил фактическа власт върху целия имот, въпреки, че е бил собственик само 800/1000 ид., а останалите 200/1000 ид. части са притежавани от ищеца М. М. на основание саморъчното завещание от 02.10.1997 год.

Позовавайки се на задължителните указания на ТР №1/2012 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че основанието, на което ответникът Н. К. е установил фактическа власт върху целия процесен имот, не сочи на съвладение между него и ищеца, доколкото ищецът черпи права от завещание, за чието съществуване ответникът не е бил уведомен, докато ищецът е узнал за него непосредствено след смъртта на завещателя.

Въззивният съд е приел, че ищецът М. М. не е опровергал установената в чл. 69 ЗС презумпция, поради което същата е приложима. Счел е, че ответникът е демонстрирал намерение за своене, като по делото се установяват всички елементи на владението от фактическия състав на придобивната давност – продължителност, непрекъснатост, несъмнителност и явност, предвид което с изтичането на установения в закона 10 годишен срок, ответникът е придобил имота по давност.

Тези изводи на съда са необосновани. Дори да не е знаел за завещанието, ответникът е бил наясно, че неговият племенник е наследник по закон -по заместване на баща си, починал преди общия им наследодател. Предвид което приложение следва да намерят разрешенията, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, а именно, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, това го прави държател на техните идеални части и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, поради което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че ответникът е предприел действия по своене, които да са били от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да е отрекъл владението на другия съсобственик – ищеца, като е манифестирал спрямо него завладяването и промяната в намерението си. Действително той е живял в имота, и е извършил пристрояване в него, но следва да се има предвид, че стопанисването на имота, неговата поддръжка и застрояване от единия съсобственик са търпими действия, които не отричат правата на другия съсобственик, като отношенията между съсобствениците във връзка с такива действия са регламентирани в чл. 30, ал. 3 ЗС. Не може да се направи категоричен извод, че осъществяваното от ответника владение е явно и несъмнено. Доколкото наследяването е основание за съвладение на наследниците, по делото липсват доказателства той да е упражнявал фактическата власт върху целия имот изключително и само за себе си, и това да е било обективирано чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на третия съсобственик, и които да са могли да станат негово достояние. При липса на такива действия, промяната в намерението е скрита, и следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Също така, липсват и доказателства ответникът да е предприел преди завеждане на настоящия иск и действия, потвърждаващи намерението му за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - например чрез предявяване на иск или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право – в какъвто смисъл са разясненията в посоченото по-горе Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012.

Доколкото не се установява след смъртта на М. К., Н. К. да е придобил по давност и идеалната част на своя племенник, то съобразно вещно-транслативното действие на завещателното разпореждане ищецът се легитимира като собственик на 200/1000 ид. части от правото на собственост върху имота въз основа на саморъчното завещание от 02.10.1997 год. От заключението на приетата СТЕ се установява, че самостоятелен обект на собственост е само гаражът - сграда с ид. [№]- като допълващо застрояване към основната сграда на имота, а останалите сгради - масивна двуетажна сграда за сезонно обитаване на сутерен, отразена в КК с ид. [№] и [№] са придобити от ответника с договора за покупко – продажба, и впоследствие пристроени и разширени от него, то те са собствени само на ответника, поради което искът за тяхната делба е неоснователен и следва да се отхвърли.

По евентуално предявеното от ответника възражение за възстановяване на запазената му част на основание чл. 30, ал.1 ЗН, съдът съобрази следното:

Остойностяването на запазената и разполагаема част, както и на разпореденото имущество се извършва по реда на чл. 31 ЗН когато в наследството са останали и други имущества, от които претендиращото възстановяването лице може да получи съответна част, с която да допълни запазената.

Не е спорно, че към момента на смъртта си, наследодателят М. К. П. е притежавал 200кв. м. ид. част /с пазарна стойност съобразно СТЕ 5340 лв./ от процесния делбен имот, нива с площ от 17,512дка /на стойност 1751лева/, съставляващ имот [№] в землището на [населено място] и ид. част от нива с площ от 10,000 декара /със стойност 333лв./, съставляващ имот [№], находящ се в землището на [населено място], предвид което стойността на масата, определена по реда на чл.31 от ЗН възлиза на 7424 лв.

При наследници по закон на общия наследодател М. П. – син /ответника/, внук /ищеца/ и преживяла съпруга, разполагаемата част на завещателят е равна на 1/4, като на 1/4 е равна и запазената част на всеки от наследниците му.

Следователно разполагаемата част на наследодателя, изчислена по реда на чл. 29, ал. 3 ЗН, е 1/4 от 7424лева, т. е. 1856лева. Стойността на запазената част на сина му Н. К. също е 1856 лв.

Както е разяснено с т. 3, б. б от ППВС №7/1973г. правото да се иска възстановяване на запазената част може да бъде упражнено освен от прекия наследник, чиято запазена част е накърнена, още и от неговите наследници. Следователно, съобразно направеното искане, на ответника К. следва бъде възстановена и 1/2 ид. част от запазената част на майка му Г. К., починала на 01.08.2021г., явяваща се преживяла съпруга на М. П. и баба на ищеца.

Към момента на смъртта си, общият наследодател е притежавал освен делбения, още два имота-нива с площ 17, 512 дка, с посочена в СТЕ пазарна стойност към 2004г. -1 751 лв., и 1/3 ид. част от нива с площ 10 000 дка, с пазарна стойност на ид. част към 2004г.– 333 лв.

Въпреки, че към настоящия момент тези имоти са продадени от наследниците му /включително страните по делото/, то доколкото са били собственост на М. П. към смъртта му, те са се включвали в наследството, поради което и ответникът К. е получил от тях част от своята запазена част от наследството както следва-584 лв. /1/3 от 1751 лв./ от първия имот, и 111 лв. /1/3 от 333 лв./ от втория имот, т. е. сума в общ размер на 695лв., колкото е получила и майка му.

Следователно, запазените части на всеки от тях следва да се намали със сумата от 695 лв., като по такъв начин превишението за К. е в размер на 1161 лв., и 580.5 лв. –за майка му, т. е. в общ размер на 1741.5 лв. и тази именно сума следва да му бъде възстановена от стойността на завещаното имущество на стойност 5340 лв.

Ответникът Н. К. притежава по силата на договорите за покупко-продажба, сключени с неговите родители общо 800кв. м. ид. части на стойност 21 360 лв. от целия делбен имот с пазарна стойност 26 700 лв., а поради възстановяването получава още ид. част на стойност 1741.5 лв.

След намаляване на завещателното разпореждане и възстановяването по реда на чл. 30 ЗН на запазената част на Н. К., съделителят М. М. вече не притежава 200 ид. части на стойност 5340 лв., а само ид. част на стойност 3598,5 лв.

Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като бъде допълнена запазената част на Н. К. от наследството на М. П. със сумата от 1741.5 лв., с която бъде намалено извършеното завещателно разпореждане, и делбата на мястото бъде допусната при квоти 23 101.5/26 700 ид. части за ответника, и 3598.5/26 700 ид. части за ищеца. Полученият от К. дял на стойност 23 101.5 лв. от целия имот на стойност 26 7000лв. съответства на 865.22 кв. м. ид. части от делбения имот с площ 1000 кв. м., а делът на М. на стойност 3598.5/26 700 съответства на 134.77 кв. м. от делбения имот.

С покупката на 600 кв. м. от процесното дворно място през 1996г., обективирана в нот. акт №199, дело №9760/1996г. Н. К. освен ид. части от мястото, е придобил и построените в него масивна сезонна постройка с площ от 28 кв. м. и стопанска постройка с площ от 18 кв. м.

От заключението на в. л. Т. О. е видно, че към момента в имота съществуват следните постройки: масивна двуетажна сграда за сезонно обитаване на сутерен, отразена в КК с ид. [№] и [№], сграда „МС съгласно КП от 1995г. и ПНИ от 2002г., която не е отразена в КК, гараж с ид. [№] по КК със и надстройка над масивната сграда, която не е отразена в нито един от изготвените за местността планове.

Надстрояването и пристрояването на придобитите сгради не води до възникване на нов обект на собственост, поради което сградите, отразени в КК с ид. [№] и [№] както беше посочено по-горе, не следва да се допускат до делба, тъй като са еднолична собственост на съделителя К.. Самостоятелен обект на собственост е само гаражът -сграда с ид. [№], който според свидетелските показания, СТЕ и писмените доказателства /за първи път е отразен в КК, одобрен през 2008г. и издадено удостоверение за търпимост през 2015г./ следва да се приеме, че е изграден от ответника Н. К. в периода след като 2004г. – когато е придобил и 200 ид. части от имота /без сградите/ от майка си. Съгласно принципа на приращението собственикът на земята се явява и собственик и на сградата, поради което делбата на гаража следва да се допусне съобразно квотите на съсобствеността на мястото към момента на изграждането му, а именно 4/5 ид. части за ответника К. и 1/5 ид. част за ищеца М..

По отношение претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК:

Доколкото по делото се установява, че само ответникът е ползвал и продължава да ползва поземления имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], район А., местност „З., целия с площ от 1000 кв. м. и намиращия се в него гараж, то искането на ищеца за заплащане на обезщетение от ответника за ползването следва да бъде уважено досежно съсобствения поземлен имот и гараж. Според заключението на съдебно - техническата експертиза средната наемна цена за ПИ възлиза на 50лв. месечно и 30 лв. – за гаража. Следователно, според правата на ищеца в съсобствеността, ответникът Н. М. К. дължи обезщетение в общ размер на 16 лева месечно, над която сума претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По частната жалба за разноските, присъединена за общо разглеждане в настоящото дело с определение №3867/30.07.2025г.:

Жалбоподателят М. М. счита за неправилно определение № 3205/29.07.2024г., постановено по в. гр. дело № 2116/2023г. по описа на ВОС, в частта му, с която съдът не е намалил адвокатското възнаграждение до размера, отговарящ на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че своевременно – с молба от 20.06.2023г. е направил възражение за прекомерност, поради което неправилен се явява изводът на въззивния съд, че такова е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. за въззивната инстанция не отговаря на извършеното от адвоката в тази инстанция, изразяващо се в изготвянето на въззивна жалба, отговор на тяхната въззивна жалба и участие в едно съдебно заседание.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по частната жалба оспорва нейната основателност, като твърди, че адвокатското възнаграждение правилно е определено с оглед фактическата и правна сложност на делото, заявените за разглеждане претенции, материалния интерес и извършената от пълномощника дейност.

С обжалваното определение въззивният съд е изменил на осн. чл. 248 ГПК постановеното от него решение №502/09.05.2024г. по в. гр. дело №2116/2023г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като е намалил размерът на присъдените в полза на Н. М. К., разноски за двете инстанции от 6 055 лв. на 5 795 лева.

Доколкото според разпоредбата на чл. 78 ГПК отговорността за разноските се определя съобразно изхода на спора, то обжалваното определение следва да се отмени, а претендираните разноски следва да се определят от настоящия състав съобразно достигнатия извод за основателност на касационната жалба.

По разноските, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

При този изход на спора и съобразно заявеното искане, с оглед представените доказателства и списък, съдът присъжда на касатора за производството пред касационната инстанция 1000лв. адвокатско възнаграждение и 55 лв. разноски за внесените такси.

За производството пред въззивната инстанция – при променения резултат, разноски по делото следва да бъдат присъдени в полза на М. М., които съдът определя както следва: сумата 345,30 лв., включваща заплатени държавни такси и депозити, и 2000 лв. -адвокатски хонорар, определен при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Разноските за първоинстанционното производство – доколкото делбата е допусната, не следва да се възлагат в тежест на страните на този етап от производството.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеРЕШИ:ОТМЕНЯ решение №502/09.05.2024г. и определение №3205/29.07.2024г., постановени по в. гр. дело №20233100502116 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. М. К., ЕГН [ЕГН] от наследството на М. К. П., починал 28.01.2004г. в размер на 1741.50 лв. като НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН с 1741.50 лева завета на 200 кв. м. на стойност 5340 лв. от лозе, цялото с площ от 1000кв. м. находящо се в [населено място], район А., местност „З., с номер по предходен план 221, извършен от М. К. П., починал 28.01.2004г. в полза на М. А. М. със саморъчно завещание от 02.10.1997г.

ДОПУСКА съдебна делба между съделителите М. А. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.18, ет.5, ап.15 и Н. М. К., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.16, на следните недвижими имоти:

1. поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в [населено място], район А., местност „З., целия с площ от 1000 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване - до 10 метра, номер по предходен план 221, при съседи по скица: имоти с идентификатори; [№], [№], [№], 10135.5545.3661, [№] с пазарна стойност към 2004г. – 26 700лв. при квоти: 3598.5/26 700 ид. части за М. А. М., ЕГН [ЕГН] и 23 101.5/26 700 ид. части за Н. М. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 34 ЗС;

2. гараж с площ 20 кв. м. представляващ сграда с ид. [№], изградена в поземлен имот с идентификатор № [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в [населено място], район А., местност „З., при квоти: 1/5 кв. м. ид. ч. за М. А. М., ЕГН [ЕГН] и 4/5 кв. м. ид. части за Н. М. К., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 34 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. М., ЕГН [ЕГН] срещу Н. М. К., ЕГН [ЕГН] иск за допускане на съдебна делба на сграда с идентификатор [№], представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 24 кв. м. и сграда с идентификатор [№], представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 27кв. м., находящи се в поземлен имот с идентификатор [№], с адрес [населено място], район А., местност „З..

ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.16, да заплаща на М. А. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.18, ет.5, ап.15 сумата от 16.00 /шестнадесет/ лв. месечно за ползването на поземлен имот с идентификатор [№] и гараж с идентификатор с ид. [№], изграден в поземлен имот с идентификатор № [№], считано от влизане в сила на решението в тази част до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за горницата над 16.00 лева до общо претендираните 48 лв. месечно, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК

ОСЪЖДА Н. М. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.16, да заплати на М. А. М. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.18, ет.5, ап.15, сумата от 2345,30 /две хиляди триста четиридесет и пет лв. и 30 ст./, представляващи разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Н. М. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.16, да заплати на М. А. М. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх.18, ет.5, ап.15, сумата от 1055.00 /хиляда петдесет и пет/ лв., представляваща разноски, направени в касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: