Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 9415/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т., чрез проц. представител адв. С. М., против решение № 635/19 юни 2023 г., постановено по адм. д. № 1947/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение № 10057/09 ноември 2022 г., постановено по адм. д. № 4727/2022 г. на ВАС е обезсилено решение № 362/16 март 2022 г., постановено по адм. д. № 2521/2021 г. на Административен съд Бургас и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от Н. Т., против заповед № 8-Z-1070/07 октомври 2021 г. издадена от зам. кмет на О. С. с която на основание чл. 225а ал.1 ЗУТ, вр. чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - басейн, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.501.159 по кадастралната карта на гр. Черноморец. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил Н. Т. да заплати на О. С. разноски по делото в размер на 1500 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Същевременно, посредством заключението на допусната от съда експертиза са потвърдени констатациите на длъжностните лица, въз основа на които е издадена оспорената заповед, а именно, че се касае за обект, който по своето предназначение представлява басейн, изграден в югозападната част на УПИ IV, кв. 29, по плана на гр. Черноморец, О. С. - ПИ с идентификатор 81178.501.159 и представлява стоманобетонна конструкция – плоча (дъно) и стоманобетонни стени, в план с правоъгълно хоризонтално сечение – с размери 10,70 м. - 3,80 м. и 4,20 м. - 1,50 м., дълбочина от 0,40 м. до 1,35 м., или средна дълбочина 0,90 м. Височината на ограждащия борд над терена е ~ 50 см. Площта на водното огледало е 46,96 кв. м., а обемът е 42,26 куб. м.

Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на 5, чл. 38 ЗУТ. Басейнът по своето предназначение и вид е определен изрично в закона като "строеж" от шеста категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗУТ. За басейни с обем до 100 куб. м. не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е задължително издаването на разрешение за строеж, както и становище на инженер – конструктор, каквито документи в случая липсват, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Спорният момент е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно приложимите хипотези на 16, ал. 1 – ал. 3 ПР ЗУТ и на 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е в зависимост от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху заинтересуваната страна, в случая жалбоподателя. Верни са изводите на решаващия съд, че за процесния строеж към момента на изграждането му (1993 г.), следва да бъде разгледана хипотезата на 16, ал.2 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати в периода 08 април 1987г. до 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на ЗУТ - 31 март 2001 т., не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни и градоустройствени планове или по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че отстоянието на строежа към дъното на парцела е 2,62 м., към едната странична регулационна линия - 2,54 м., а към другата - 5,16 м. Тези разстояния са в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. З и ал. 4 ЗУТ, следователно съответстват на правилата и нормите на ЗУТ. Но липсва кумулативно изискуемата материално-правна предпоставка за търпимост на строежа - същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декемвпри 1998 г., т. е. строежът не отговаря на изискванията на 16, ал. 2 ПР ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2580 лева, доказани по своя размер.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635/19 юни 2023 г., постановено по адм. д. № 1947/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Н. Т. с [ЕГН] да заплати на О. С. сторените по делото разноски в размер на 2580 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА