Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 9431/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. против решение № 3874 от 12.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2079/2023 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – председателят на Националния статистически институт, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в писмения отговор на касационната жалба претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на Ц. С. против заповед № 62/15.02.2023 г. на председателя на Националния статистически институт, с която, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл.- поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране, е прекратено служебното правоотношение на Ц. С..

За да постанови този резултат, съдът приема, че процедурата по атестирането протича при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Констатира, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което прави извод, че органът по назначаване законосъобразно прекратява служебното правоотношение с Ц. С..

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността е, че съдържанието на индивидуалният работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Освен това проведената междинна среща е положителна за служителя, като е посочено, че Ц. С. успешно изпълнява всички задачи от индивидуалния работен план, показва компетентности, отговарящи на изискванията на длъжността съгласно НУРОИСДА. Фактът, че на междинната среща е посочено, че служителят трябва да продължава да се стреми към по-нататъшно оптимизиране на работния процес с цел спазване на сроковете по възложените задачи и цялостно изпълнение на задълженията на НСИ, обосновава дадени препоръки към изпълнение на служебните му задължения, но не променя характера на оценката, дадена на междинната среща. От изложеното следва, че определената крайна оценка очевидно не обхваща целия период на оценяване, което също опорочава поставената крайна оценка. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степеннта на постигане на целите, а част от констатациите, а именно, че служителят не изпълнява преките си задължения, което се отразява на срочността на представяне на данни и на дейността на Националния статистически институт сочат на неизпълнение на служебни задължения, които ако бъдат констатирани следва да доведат до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обосноват поставяне на най–ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения.

Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства.

Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, положителната оценка на междинната среща, неизлагането на конкретни мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид фактическата и правна сложност на делото следва да се осъди Националния статистически институт да заплати на Ц. С. сумата 2070 лв., от която 70 лв. заплатена държавна такса и 2000 лв., заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3874 от 12.06.2023 г., постановено по адм. д. № 2079/2023 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 62/15.02.2023 г. на председателя на Националния статистически институт.

ОСЪЖДА Националния статистически институт да заплати на Ц. С., [ЕГН] сумата 2070 лв.(две хиляди и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ