Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 9539/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по две касационни жалба, подадени от Българска народна банка (БНБ) против решение № 3057/05.05.2023 г. по адм. дело № 12643/2019 г. на Административен съд София-град и допълнително решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по същото дело. Касаторът атакува решението в частта, с която е осъден да заплати на Н. К.-Анастасова обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваната част от решение № 3057/05.05.2023 г. по адм. дело № 12643/2019 г. на Административен съд София-град поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва доводите на административния съд за частична основателност на иска и отправя искане решението в оспорената част да бъде отменено. Изразява несъгласие и с решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на БНБ за допълване на решението както в частта на диспозитива, отхвърлящ исковата претенция, така и в частта на разноските. Претендира заплащането на направените разноски.

Ответникът - Н. К.-Анастасова не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение единствено по отношение на първата касационната жалба и намира същата за неоснователна.

Върховният административен съд в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество – касационната жалба срещу решение № 3057/05.05.2023 г. по адм. дело № 12643/2019 г. на Административен съд София-град е частично основателна, а втората касационна жалба срещу решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по същото дело - неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от Н. К.-Анастасова против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: сумата от 8627,96 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и сумата от 20 488,30 лв., която сума представлява разликата между изплатения гарантиран размер и сумата на депозита в[Фирма 4].

Съдът е приел, че вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Претендират се и вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на БНБ в неизпълнение на задължение по чл.1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на неналични депозити в „КТБ“ АД.

Административният съд е установил, че с решението си от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че депозитите в КТБ са неналични по смисъла на чл. 1, 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден – 26.07.2014 г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава.

При тези констатации съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на Казакова-Анастасова, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в[Фирма 4] (в несъстоятелност) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото. В останалата част съдът е отхвърлил исковата молба както за сумата над 5624,38 лева до пълния размер на иска от 8 627,96 лв., така и в останалата част, представляващи част от разликата между размера на изплатения гарантиран размер на депозита и сумата на самия депозит. Срещу отхвърлителната част на решение № 3057/05.05.2023 г. по адм. дело № 12643/2019 г. на Административен съд София-град, касационна жалба не е депозирана, предвид което е решението в тази част като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на касационен контрол.

С решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по същото дело, съдът е отхвърлил искането на БНБ за допълване на решението както в частта на диспозитива, отхвърлящ исковите претенции, така и в частта на разноските.

Настоящата инстанция намира решение № 3057/05.05.2023 г. по адм. дело № 12643/2019 г. на Административен съд София-град за частично недопустимо.

Както по-горе бе отбелязано, предявеният пред АССГ иск е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди както следва: сумата от 8627,96 лева за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) и сумата от 20 488,30 лв., която сума представлява разликата между изплатения гарантиран размер и сумата на депозита в[Фирма 4].

Ищцата не е претендирала законната лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото. С присъждането им съдът се е произнесъл свръх петитум.

По тези съображения обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив за законна лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото, каквато не е претендирана и следва да бъде обезсилено в тази част.

Решението в останалата обжалвана част е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от административния съд мотиви, предвид което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря.

По делото е установено, че Н. К.-Анастасова е титуляр на безсрочен депозит в евро в „Корпоративна търговска банка“ АД. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г.

Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата. Правилно съдът е определил периода, за който е дължимо изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие на БНБ да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението за относимия исков период. Развитите от БНБ доводи за липса на вреда в случая, заради изплатена договорна лихва, са неоснователни. Действително, видно от доказателствата по делото за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, Н. К.-Анастасова е получавала договорни лихви за вложенията си в тази банка. Договорната и законната лихва обаче се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва има санкционен характер и се начислява за закъсняло изпълнение на парично задължение. Поради това не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на вложенията му в[Фирма 4].

Настоящата инстанция намира допълнителното решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по адм. дело № 12643/2019 г. по описа на Административен съд София-град за правилно.

В мотивите на основаното решение съдът се е произнесъл с изложение за неоснователност на исковата претенция за сумата от 20 488,30 лв., която сума представлява разликата между изплатения гарантиран размер и сумата на депозита в[Фирма 4]. В диспозитива на същото е посочил, че „ОТХВЪРЛЯ исковете за имуществени вреди в останалата им част над сумата от 5624,38 лв.“, което води на извода за наличие на произнасяне в тази част, макар и непрецизно. Като е отхвърлил молбата за допълване на диспозитива в този смисъл, съдът е постановил правилно решение.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията, съгласно изм. и доп., публ. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) правилно е приета за неприложима в случая, доколкото съгласно пар. 6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 06.11.2019 г. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението и допълнението на закона, обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като от една страна, е дадено ясно разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса, а от друга страна, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед посочените разпоредби, не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение и при отхвърляне на иска му, каквато е настоящата хипотеза. Ето защо, правилно АССГ е отхвърлил искането на БНБ за изменение на решението в частта на разноските.

По изложените съображения, решенията на АССГ (първото в обжалваната част, с изключение на произнасянето свръх петитум, а второто в цялост) са правилни и следва да се оставят в сила.

С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното от касационния жалбоподател БНБ искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е частично неоснователно. В полза на БНБ следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лева. Разноски не се дължат и на ответника по касацията, предвид липсата на процесуална активност в касационното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3057/05.05.2023 г. постановено по адм. дело № 12643/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Н. К.-Анастасова законна лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5624,38 лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз .

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3057/05.05.2023 г. постановено по адм. дело № 12643/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в останалата оспорена част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4008/16.06.2023 г. постановено по адм. дело № 12643/2019 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Н. К.-Анастасова да заплати на Българска народна банка сума в размер на 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА

Особено мнение на съдия Светлана БорисоваНе съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.

В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.

СЪДИЯ:

/Св.Борисова/