3№ 974

гр.София, 05.03.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2470 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 33/07.03.2023 г. по гр. д. № 10/2023 г., с което Апелативен съд - Б., изменяйки решение № 941/13.10.2022 г. по гр. д. № 549/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда държавата, представена от Прокуратурата на Р. Б. да заплати на М. Х. Ж. и сумата 17 000 лв. (общо 20 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, ведно със законната лихва от 16.05.2019 г.

Решението се обжалва от Прокуратурата с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния и по процесуалноправния въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове. Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), а въззивният съд им е отговорил в противоречие съответно с т.11 от ППВС №4/23.12.1968 г. и с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно като необосновано и е нарушен материалния закон (чл. 52 ЗЗД) – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 е 3 ГПК.

Ответникът по касация М. Ж. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

За да уважи частично иска за обезщетение на неимуществените вреди, въззивният съд е приел, че ищецът М. Ж. е бил незаконно обвинен в престъпление по 202, ал. 2, т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК – за това, че като длъжностно лице, водач на товарен автомобил в „М. Дог“ ЕООД, за времето 18.10.2012 г. – 29.11.2012 г. е присвоил гориво на стойност 5 768.27 лв. С постановление на прокурор при СРП, влязло в сила на 16.05.2019 г., наказателното производство ДП № 15313/2013 г. срещу ищеца е прекратено поради недоказаност на обвинението (чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК). След това въззивният съд е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е приел за установени по делото, намерил е да са в причинна връзка с незаконното обвинение и от значение за справедливия размер на обезщетението, дължимо от държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД. Намерил е, че следните обстоятелства налагат то да бъде определено в по-висок размер. Първо, тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем. За него законът предвижда наказания лишаване от свобода от три до петнадесет години, лишаване от право да упражнява професията и възможност за конфискация на част или цялото имущество. Второ, двете взети мерки за процесуална принуда: задържане под стража в периода 01.11.2015 г. – 06.10.2016 г. и забрана да напуска пределите на страната в периода 20.09.2016 г. – 02.05.2019 г., приемайки че първата незаконно е лишила ищеца от свобода, а втората е осуетила възможността да е шофьор в международния транспорт. Трето, продължителността на наказателното производство – 5 год. и 8 месеца. Четвърто, конкретните особености на наказателното производство: на 25.01.2014 г. ищецът (тогава 32-годишен) е привлечен като обвиняем за това престъпление; на 21.02.2014 г. е внесен обвинителен акт и с присъда от 11.03.2016 г. по нохд № 3842/2014 г. СРС е признат за виновен по чл. 201, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и е осъден на наказание лишаване от свобода за 2 години при първоначален строг режим за изтърпяване с потвърждаване на мярката за неотклонение „задържане под стража“. С решение № 144/02.02.2017 г. присъдата е отменена и делото върнато на СРП в стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“. С обвинителен акт № 6325/2017 г. ищецът е предаден на съд, образуваното нохд № 6325/2017 г. СРС е прекратено с разпореждане от 02.11.2017 г. и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С обвинителен акт от 02.03.2018 г. ищецът е предаден на съд, образуваното нохд № 4086/2018 г. СГС е прекратено с протоколно определение от 22.05.2018 г., делото е върнато на СРП за ново разглеждане и е оставена без уважение молбата за отмяна на мярката забрана за напускане пределите на страната; а с постановлението на прокурора от 02.05.2019 г., влязло в сила на 16.05.2019 г., наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Въззивният съд е заключил, че са с висок интензитет понесените от ищеца страх от несправедливо осъждане, особено след осъдителната присъда, болките и страданията от търпените за дълъг период ограничения в свободата (340 дни) и в избора на професия, макар и не на всяка, а само за международни превози (в периода 06.10.2016 г. – 16.05.2019 г.). Отчитайки и значението на общественоикономическите условия в страната в периода на незаконното обвинение, въззивният съд е определил обезщетението за неимуществените вреди по справедливост в размера от 20 000 лв. и съответно е изменил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен за 3 000 лв., приемайки въззивната жалба само от ищеца за частично основателна.

В своето решение въззивният съд е намерил за установено, че с привличането като обвиняем за това престъпление първоначално на ищеца е взетата мярка за неотклонение „подписка“. Впоследствие той е напуснал страната и е обявен за международно издирване. В изпълнение на европейска заповед за арест на 01.11.2015 г. е задържан в Испания и на 04.12.2015 г. е приведен в Затвора в [населено място]. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е потвърждавана няколкократно и е променена отново в „подписка“ на 06.10.2016 г. По така установените факти обаче въззивният съд е спестил правните си изводи, несъобразявайки решението си с чл. 5 ЗОДОВ. Въззивният съд е спестил разсъждения си и за значението на други установени с първоинстанционното решение обстоятелства, и в частност, дали те предполагат по-нисък размер на обезщетението – това, че ищецът е осъждан и за други престъпления, че е несемеен и безработен, включително в периода след освобождаването си от затвора.

При изложените и спестени мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, а по тях са налице общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 33/07.03.2023 г. по гр. д. № 10/2023 г. на Апелативен съд - Б..

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание - Прокуратурата е освободена по право от внасяне на държавна такса по тези дела.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.