О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.999

гр. София,19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№947 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. К. срещу решение №565 от 05.08.2022 г. по в. т.д.№1202/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №264609 от 09.07.2021 г. по гр. д.№6936/2019 г. на СГС, с което на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК е обявен за недействителен по отношение на държавата, представлявана от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, София, сключеният на 26.10.2018 г. между „Енерджи груп 2003“ ЕООД и Н. Й. К. договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на дълг, с което „Енерджи груп 2003“ ЕООД прехвърля на Н. Й. К. вземането си в размер на 997 090.74 лв., за което се води т. д.№38/ 2017 г. на ОС Търговище, вместо изпълнение на част от парично задължение в размер на 44 000 лв., произтичащо от договор за правна помощ от 26.10.2018 г. чрез прихващане на част от паричното задължение от 90 000 лв. до този размер.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че задълженията на ответника към ищеца са погасени поради изтичане на 10-годишния давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК. Сочи се, че вземането, предмет на цесията, не е съществувало към момента на сключване на договора за цесия, а и меродавният момент за определяне стойността на престациите по договора е датата на сключването му,...