ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543

гр. София, 07.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003900963 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. И. срещу определение № 1315 от 17.05.2023г. по в. ч.гр. д. № 769/2023г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора с вх. № 22382/09.03.2023г. срещу определение № 2521 от 27.02.2023г. по гр. д. № 12523/2022г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е било прекратено като недопустимо производството по предявените от Й. И. И. срещу Б. Б. Н., П. Б. Н., Б. Б. Н. и „Захарен комбинат – Пловдив“ АД искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен на предварителен договор от 14.08.2018г. за покупко - продажба на 100% от капитала на търговско дружество, което да бъде учредено с апортиране на недвижими имоти, сключен между ответниците – физически лица, като купувачи, и „Захарен комбинат – Пловдив“ АД, като продавач, при предварително плащане на цената по окончателния договор (3 064 500 лева).

За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че касаторът е изложил обстоятелства, обосноваващи качеството кредитор на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. – задължение за връщане на сума в общ размер от 3 099 000 лева във връзка с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., сключен с дружеството „М.А.“ ЕООД, който е бил развален, и правата във връзка с който са били прехвърлени на касатора с договор за цесия от 09.11.2022г. По твърдения на касатора, съобразени от въззивния съд, договорът за продажба за наследство е бил обявен за нищожен като привиден (прикриващ договор за продажба на акции), а междувременно акциите са били прехвърлени на трето лице - Г. Б. Н.. Също съгласно изложеното в обжалваното определение обаче, не се е обосновал правен интерес от водените искове. Ответниците – физически лица не са продавачи, а купувачи по предварителния договор, както и е било изпълнено поето въз основа на договора тяхно задължение за предварително плащане на цената по окончателния договор. В този случай касаторът би се удовлетворил от прехвърленото имущество – имуществените права, материализирани в акциите, чрез насочване на изпълнението върху тях по реда на чл. 515, ал. 2 от ГПК, предпоставено от сключването на окончателен договор. Касаторът не би могъл да насочи изпълнението върху имотите на продавача, които той е обещал да апортира в новоучреденото дружество.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. От въззивния съд не е било съобразено качеството на касатора кредитор на ответниците - физически лица, както и че със сключването на предварителния договор и извършеното плащане имуществото на длъжниците е намаляло с 3 064 500 лева, за което не е изпълнено нищо насреща в замяна. Дали ищецът има интерес от заведения Павлов иск е в мотивите за основателност, а увреждащо действие, според съдебната практика, е всяко отчуждаване на имущество на длъжника, което намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1.Налице ли е правен интерес у ищеца от конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД, когато в резултат на предявяването му и прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще настъпи действителна правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото? Налице ли са предпоставките в исковата молба по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за успешното провеждане на иска?

Касаторът счита, че въззивното определение е постановено в противоречие с възприетото в решение № 46 от 07.03.2016г. по гр. д. № 4352/2015г. на ВКС, ГК, ІV го., решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 312 от 28.10.2014г. по гр. дело № 2800/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

2.Правоотношенията, от които произлизат вземанията на кредитора по Павловия иск, стават ли предмет на това дело и следва ли съдът да изисква от ищеца да конкретизира вземанията си и то така подробно, като проверява съществуването на вземането, или е достатъчно да са налице увреждащи го актове на длъжника при наличие на действително вземане на кредитора?

Касаторът счита, че въпросът е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и решение № 65 от 25.03.2016г. по гр. д. № 3800/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

3. Следва ли съдът по Павлов иск да се интересува от подобни правоотношения, от които са произлезли вземанията на кредитора по Павловия иск, в случая – да се посочва кога и на какво основание са вписани акциите от приобретателя Г. Н.?

Касаторът сочи противоречие с решение № 552 от 15.07.2010г. по гр. д. № 171/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

Във връзка с втория формулиран въпрос е посочено още, че той е от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Вторият и третият от поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпроси, част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Това е, защото този съд не е отрекъл качеството на касатора кредитор на ответниците – физически лица. Напротив, приел е, че от касатора са изложени твърдения, обосноваващи това качество – разваляне на договор за продажба на наследство, по което от приобретателя е била платена цената, и прехвърляне на вземанията във връзка с договора от приобрателя на касатора, съгласно последващо сключен договор за цесия.

Същото е по първия формулиран от касатора въпрос в частта относно правения интерес у ищец от конститутивен иск по чл. 135 от ЗЗД. Въпросът не е от значение за изхода на делото. Той е предпоставен от твърдение, че в резултат на предявяването на иска и прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще настъпи действителна правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, нещо което въззивният съд в определението си, с оглед характера на оспорената правна сделка, не е възприемал. Възприето е било, че се оспорва предварителен договор с купувач длъжниците, по който, като предварително (антиципирано) изпълнение на окончателния договор, е била платена цената, но прогласяването на сделката за недействителна не би могло да способства за удовлетворяване на касатора като кредитор.

Първият формулиран въпрос в частта налице ли са предпоставките в исковата молба на касатора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за успешното провеждане на иска, също не представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, в какъвто смисъл е въпросът на касатора. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София. Тъй като не се установява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК във връзка с поставените от касатора въпроси. Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1315 от 17.05.2023г. по в. ч.гр. д. № 769/2023г. на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.