7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 723

гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2492 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., чрез назначения му особен представител адв. Д. П., срещу въззивно решение № 356/22.03.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 275/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3782/02.12.2022 г. по гр. д. № 13889/2021 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 74 ЗЗД да заплати на Е. И. М. сумата 15 000 лв. (частичен иск от 86 745,20 лв.), преведена от ищцата с платежно нареждане от 23.06.2021 г. за погасяване на задължението на Л. Д. – длъжник по изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1) „допустим ли е иск срещу продавача от купувач, закупил имот в пъти под пазарната и данъчна оценка, с възбрана, за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, за заплатените доброволно и самоволно по изпълнителното дело образувано срещу продавача във връзка с възбраната суми (по аргумент на чл. 188 ЗЗД)“; 2) „може ли лице, което е закупило имот с възбрана, за която е знаело и е декларирало, че ясно и недвусмислено е запознато с правните последици от това вписване, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна, не е симулативна, привидна или прикрита, заплащайки сумите във връзка с възбраната по изпълнителното дело, за да не му се изнесе имота на публична продан, с плащането да встъпи в правата на кредитора на продавача предвид разпоредбата на чл. 188 ЗЗД“; 3) „може ли да се приеме, че когато купувач на имот с вписана възбрана, за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, с подписа си под нотариалния акт се е съгласил да заплати сумите във връзка с възбраната при заплатена сума по нотариалния акт в пъти под данъчната и пазарна цена на имота“; 4) „заплатил ли е свой, а не чужд дълг купувач на имот, закупил го за изключително ниска цена (в пъти под данъчната и пазарната му оценка), с вписана възбрана, за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, е получил известие от взискателя на продавача-длъжник по изпълнителното дело, че имотът му се продава във връзка с възбраната и заплатил всички суми по изпълнителното дело, за да не бъде изнесен имотът му на публична продан, а взискателят на продавача не му е върнал парите след плащането“; 5) „когато купувач на имот, закупил го на изключително ниска цена (в пъти под данъчната и пазарната му оценка), с вписана възбрана за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, след получаване на известие от взискателя на продавача-длъжник по изпълнителното дело, че имотът му се продава във връзка с възбраната, заплати всички суми по изпълнителното дело, за да не бъде изнесен имотът му на публична продан, а взискателят на продавача не му върне парите след плащането, и по аргумент на чл. 188 ЗЗД може ли да се приеме, че купувачът е заплатил свой, а не чужд дълг“; 6) „когато купувач на имот, закупил го на изключително ниска цена (в пъти под данъчната и пазарната му оценка), с вписана възбрана за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, след получаване на известие от взискателя на продавача-длъжник по изпълнителното дело, че имотът му се продава във връзка с възбраната, заплати всички суми на взискателя по изпълнителното дело, за да не бъде изнесен имотът му на публична продан, а взискателят на продавача не му върне парите след плащането, може ли да се приеме, че с плащането на сумата по изпълнителното дело от страна на купувача е налице пасивна субективна новация, доколкото с плащането на сумата по изпълнителното дело от купувача-собственик и невръщането й от взискателя на продавача имаме съгласие на кредитора, купувача и продавача за това“; 7) „когато купувач на имот, закупил го на изключително ниска цена (в пъти под данъчната и пазарната му оценка), с вписана възбрана за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, след получаване на известие от взискателя на продавача-длъжник по изпълнителното дело, че имотът му се продава във връзка с възбраната заплати всички суми по изпълнителното дело, за да не бъде изнесен имотът му на публична продан, а взискателят на продавача не му върне парите след плащането, може ли да се приеме, че с плащането на сумата по изпълнителното дело от страна на купувача и по аргумент на чл. 188 ЗЗД е налице съвършена пасивна делегация, доколкото с плащането на сумата по изпълнителното дело от купувача-собственик и невръщането й от взискателя на продавача имаме съгласие на кредитора, купувача и продавача за това“; 8) „когато купувач на имот, закупил го на изключително ниска цена (в пъти под данъчната и пазарната му оценка), с вписана възбрана за която е знаел и изрично в нотариалния акт е заявил, че е съгласен с последиците, желае настъпването им и сделката не е явно неизгодна за него, след получаване на известие от взискателя на продавача-длъжник по изпълнителното дело, че имотът му се продава във връзка с възбраната, заплати всички суми по изпълнителното дело, за да не бъде изнесен имотът му на публична продан, а взискателят на продавача не му върне парите след плащането, може ли да се приеме, че с плащането на сумата по изпълнителното дело от страна на купувача и по аргумент на чл. 188 ЗЗД е налице заместване в дълг, доколкото с плащането на сумата по изпълнителното дело от купувача-собственик и невръщането й от взискателя на продавача имаме съгласие на кредитора, купувача и продавача за това“.

Ответната страна по жалбата Е. М., чрез адв. С. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

По предпоставките за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нот. акт № 109/01.07.2020 г., т. I, рег. № 2274, дело № 86/2020 г., Н. М. Д., представлявана от пълномощник - ответника Л. Д., е продала на ищцата Е. М. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент №.., в сграда с идентификатор ...... по КККР на [населено място], [улица], вх. , ведно с 1,0178 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място за сумата 30 000 евро, с левова равностойност - 58 674,90 лв. В нотариалния акт е отразено, че върху имота има вписана възбрана от 07.04.2020 г., с която купувачът е запознат. В тази връзка съдът е посочил, че с обезпечителна заповед от 06.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 790/2020 г. на ОС – Варна, е допуснато обезпечение на иска на В. П. П. срещу Н. Д. за връщане на сумата 40 000 лв. - главница по договор за заем, чрез налагане възбрана върху процесния имот. Н. Д. е починала на 15.09.2020 г., а неин единствен наследник по закон е ответникът Д.. По образуваното впоследствие изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Л. С., с взискател В. П. и длъжник – правоприемника на Н.Д., задължението на длъжника, общо в размер на сумата 86 745,20 лв. (включваща: 78 734,69 лв. - за взискателя В. П.; 922,97 лв. – за присъединения взискател НАП; и 7 087,54 лв. - такси и разноски по ТТРЗЧСИ), е изплатено изцяло от ищцата Е.М. с платежно нареждане от 23.06.2021 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че ищцата е погасила парично задължение на ответника (като наследник на първоначалния длъжник Н.Д.), чието изпълнение е било обезпечено чрез вписаната по-рано възбрана върху имота. М. е имала правен интерес да погаси дълга по изпълнителното дело, за да избегне провеждането на принудително изпълнение върху собствения й имот и изнасянето му на публична продан. С придобиването на собствеността върху недвижим имот, обременен с възбрана за парично задължение на продавача по договора, купувачът не става длъжник по облигационното правоотношение с третото лице – кредитор на продавача. Такива уговорки не се установяват от съдържанието на представения договор за покупко-продажба. Правоотношението по продажбения договор е самостоятелно и различно от това по договора за заем, сключен от наследодателката на ответника и третото лице - заемодател В.П.. Посоченото в т. III от нотариалния акт, че върху недвижимия имот има вписана възбрана, купувачът е запознат с това и купува имота, не представлява съгласие за встъпване в дълга на продавача по смисъла на чл.101 ЗЗД. Със съгласието си да купи възбранен за дълг на продавача имот, купувачът не изразява воля да стане солидарен длъжник по обезпеченото задължение. Знанието на приобретателя, че придобива имот с тежест, има отношение единствено за границите на отговорността на продавача при евикция, но не се приравнява на постигнато съгласие за встъпване на трето лице (купувача) като съдлъжник в дълга на продавача по сделката. Не следва такъв извод и от размера на уговорената продажна цена на имота, тъй като поемането на солидарна отговорност за чужд дълг може да бъде извършено само чрез изрично волеизявление на встъпващия в дълга, каквото от събраните доказателства не са установява да е налице.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че липсват предпоставки за селектиране на жалбата.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на указанията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, тъй като са относими към правилността на постановеното решение. В действителност, въпросите са формулирани според защитната теза на страната и отразяват субективната й преценка, че съдът неправилно е възприел и обсъдил фактите по спора и събраните по делото доказателства. В този смисъл, въпросите са фактически, а не правни, защото касаят анализа и оценката на доказателствата по делото и обосноваността на изводите на съда досежно приетото, че от съдържанието на договора за продажба не се установява да е налице изрично волеизявление на купувача за встъпване като съдлъжник в дълга на продавача по договора му за заем с третото лице В.П.. Аргументацията в изложението на касатора предпоставя факти, обстоятелства и взаимовръзки между тях, които не са установени по делото. Освен това, поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е относимо към преодоляването на създадена неправилна съдебна практика или липса на такава при разрешаване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чрез тълкуване, с което да се преодолее непълнота, неяснота или противоречивост на правна норма. За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание, не е достатъчно касаторът да посочи цифрово законовия текст, а следва и да мотивира и обоснове с какво разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Отделно, следва да се посочи, че по въпроса за изпълнението на задължението от трето лице има установена безпротиворечива практика на ВКС (вж. - решение № 1131/22.12.2006 г. по т. д. № 717/2006 г., II т. о., решение № 197/07.02.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г., ІІ т. о., решение № 400/ 20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г., ІV г. о. и др.). Приема се, че задълженията могат да се изпълняват от трети лица против волята на кредитора, освен ако кредиторът има интерес изпълнението да бъде извършено лично. Когато се дължи заместима престация, т. е. задължението е такова, че може да бъде изпълнено от лице, различно от длъжника, и страните не са изключили изрично тази възможност, задължението може да бъде изпълнено и от трето лице. Когато задължението не е с оглед личността на длъжника, кредиторът не може да откаже да приеме извършеното от друго лице изпълнение. Длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява. Правният интерес не е абстрактен, а е конкретна зависимост в отношенията кредитор-длъжник, които засягат (застрашават) имуществени права на третото лице, на което поради това се признава правен интерес от изпълнение. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имало интерес да изпълни, или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнило без да има интерес от това. Въззивното решение съответства на тези правни разрешения.

На адвокат Д.П., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника – касатор, се следва определяне на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за касационното производство в размер на сумата 1 200 лв. Предвид това, ответницата по касационната жалба (ищец в процеса) Е. М. следва да бъде задължена да внесе по сметката на ВКС възнаграждение за особения представител на касатора в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай и на основание чл. 77 ГПК ще бъде осъдена да заплати същата сума.

Съобразно изхода на делото, касаторът Л. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по жалбата направените от нея разноски за упълномощения адвокат С. Б. в размер на 1 200 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 356 от 22.03.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 275/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ЗАДЪЛЖАВА Е. И. М., с ЕГН – [ЕГН], в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит от 1 200 лв. по сметката на ВКС за възнаграждение на адвокат Д. П. П. от АК-В. - особен представител на касатора Л. Г. Д., като в противен случай указва на Е. М., че ще бъде осъдена да заплати същата сума.

ОСЪЖДА Л. Г. Д., с ЕГН - [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е. И. М., с ЕГН- [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1 200 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.