6определение по гр. д.№ 2495 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 706

София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2495 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. К. и Н. Т. К. срещу решение № 23 от 14.02.2023 г. по в. гр. д.№ 457 от 2022 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 124 от 19.07.2022 г. по гр. д.№ 138 от 2021 г. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на предявените от М. М. К. и Н. Т. К. /конституирани като наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец М. М. К./ срещу МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД искове с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 813 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., причинени от небрежност на служителите на ответника и неоказана адекватна и своевременна медицинска помощ в лечебното заведение, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезите на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението. Твърди се, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, тъй като е постановено при липса на валидна процесуална дееспособност на ответника МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД /представлявано пред въззивната инстанция от юрисконсулт, упълномощен от директор на лечебното заведение, който е починал в срока за отговор на въззивната жалба/.

Освен това се твърди, че решението противоречи на посочена съдебна практика по следните въпроси:

1. Допустим ли е въззивен процес при липса на условието на чл.30, ал.3 ГПК, при починал в срока по чл.263, ал.1 ГПК изпълнителен директор на държавно лечебно заведение - ответник по делото ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д.№ 1 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, както и с чл.13, чл.6, т.1 от ЕКЗПЧ и чл.47 от Х. на основните права на ЕС.

2. Основателни ли са претенциите по чл.49 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, при увреждане на здравето на пациента М. К., причинени от небрежното поведение на медицинския персонал на ответната болница ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 628 от 19.11.2010 г. по гр. д.№ 1711 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 1228 от 18.12.2008 г. по гр. д.№ 4894 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г. о.

В писмен отговор от 03.05.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационнната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове по чл.49 ЗЗД с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. М. К. и Н. Т. К. /конституирани като наследници на починалия в хода на делото първоначален ищец М. М. К./ срещу МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД искове с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ответникът не носи гражданска отговорност за вредите, които М. М. К. е претърпял от счупването на глезена на левия си крак в ответното болнично заведение, тъй като то не е следствие на небрежност на служителите на ответника или на неоказана адекватна и своевременна медицинска помощ. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил подробно приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и въз основа на тях е достигнал до извод, че при престоя на М. К. в ответната болница в периода от 17.10.2018 г. до 25.10.2018 г. на същия е била оказана адекватна медицинска помощ, както при първоначалното постъпване на пациента в болницата /за овладяване на хипоглекимията, с която е постъпил/, така и при последващото лечение на получената в болничното заведение фрактура на глезена. Прието е, че всички извършени от страна на медицинския екип на ответната болница действия са били в рамките на приетите и съществуващи медицински стандарти, а настъпилите усложнения в здравословното състояние на К. са резултат от последващото му оперативно лечение в друго лечебно заведение.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторката основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

По първия поставен въпрос /Допустим ли е въззивен процес при липса на условието на чл.30, ал.3 ГПК, при починал в срока по чл.263, ал.1 ГПК изпълнителен директор на държавно лечебно заведение - ответник по делото ?/ не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д.№ 1 от 2017 г. на ОСГК на ВКС. Нещо повече, това тълкувателно решение е напълно неотносимо към поставения въпрос, защото касае различен случай - на предявяване на иск срещу лице, което е починало преди предявяване на иска.

По този въпрос не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като посочените от касаторите документи /чл.13, чл.6, т.1 от ЕКЗПЧ и чл.47 от Х. на основните права на ЕС/ не представляват актове на Съда на ЕС.

Вторият поставен въпрос /Основателни ли са претенциите по чл.49 ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, при увреждане на здравето на пациента М. К., причинени от небрежното поведение на медицинския персонал на ответната болница ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а касаe правилността на решението, която не е предмет на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК.

Независимо от това, касационното обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите във връзка с този въпрос решения на ВКС: И в двете посочени решения на ВКС отговорността на лечебното заведение е обоснована с действия или бездействия на служители на болницата, каквито не са установени по настоящото дело: В решение № 628 от 19.11.2010 г. по гр. д.№ 1711 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. е прието, че болницата носи отговорност по чл.49 ЗЗД за влошаване състоянието на пациент, тъй като недаване на информация на пациента за действителното му здравословно състояние и издаването на епикриза с неточна диагноза са станали причина той да не вземе адекватни мерки за своето лечение до момента на осезаемото влошаване на състоянието си. В решение № 1228 от 18.12.2008 г. по гр. д.№ 4894 от 2007 г. на ВКС, ГК, V г. о. е прието, че болничното заведение носи отговорност за вредите, причинени на пациента от проявения в недостатъчна степен професионализъм от страна на лекаря, извършил медицинската интервенция, без съгласието на пациента. Обратно, по настоящото дело не е установено на М. К. да е била издавана епикриза с неточна диагноза, да не му е била дадена информация за действителното му състояние, което да е попречило той да вземе мерки за адекватното си лечение, или служителите на ответната болница да са изпълнили небрежно или непрофесионално задълженията си по време на престоя и лечението му в болницата, поради което и исковете по чл.49 ЗЗД са отхвърлени.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Обстоятелството, че във въззивното производство ответникът е бил представляван от юрисконсулт, упълномощен от изпълнителния директор на болницата Г. Ж., който е починал на 29.08.2022 г. /след подаване на въззивната жалба, преди отговора на жалбата и преди проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд /, не води до недопустимост на въззивното производство и съответно до недопустимост на постановеното въззивно решение, тъй като не е свързано с липса на процесуална легитимация или процесуална правоспособност или дееспособност на страната по делото: смъртта на изпълнителния директор няма за последица прекратяване или заличаване на ответника МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД като юридическо лице, поради което същото продължава да е правоспособна и дееспособна страна по гражданското дело и след смъртта на този изпълнителен директор. Твърдението на касаторите за липса на представителна власт на юрисконсулта да представлява ответната болница във въззивното производство след смъртта на изпълнителния директор на тази болница, не е твърдение за липса на процесуална предпоставка за допустимост на въззивното производство /съответно за недопустимост на въззивното решение/, а по съществото си представлява твърдение за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение: лишаване на болницата от правото й да участва във въззивното производство поради ненадлежното й представляване. На това процесуално нарушение /доколкото въобще би могло да се приеме, че такова е допуснато в посочената хипотеза/ обаче може да се позове единствено засегнатата от това нарушение страна, в случая ответната болница, но не и касаторите.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД и ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложеното решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 14.02.2023 г. по в. гр. д.№ 457 от 2022 г. на Варненския апелативен съд, II състав.

ОСЪЖДА М. М. К. и Н. Т. К. и двете със съдебен адрес: [населено място], пл.“С. Н. № 16, ет.4, офис 5, да заплатят на МБАЛ „С. И. Р.- Р.“ АД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.