Р Е Ш Е Н И Е № 372

гр.София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2501 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. К. и Д. Ж. К. срещу решение № 193 от 20.02.2023 г. по в. гр. д.№ 2278 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което са потвърдени две първоинстанционни решения:

1. решение № 262431 от 05.08.2021 г. по гр. д.№ 19759 от 2019 г. на Варненския районен съд, 51 състав, с което е уважен предявеният от М. В. А. против К. Р. К. и Д. Ж. К. отрицателен установителен иск за собственост върху 1/24 ид. ч. от следния имот: новообразуван имот № ** по плана на новообразуваните имоти на СО „М.“- [населено място], одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на Областния управител на О. В. целия с площ от 575 кв. м. при съседни имоти: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-96 от 15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК и

2. решение № 260367 от 02.08.2022 г. по същото гражданско дело на Варненския районен съд, 51 състав, с което е уважен предявеният от М. В. А. против К. Р. К. и Д. Ж. К. отрицателен установителен иск за собственост върху останалите 23/24 ид. ч. от горепосочения имот.

С определение № 813 от 23.02.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд само в частта му, с което е потвърдено решение № 260367 от 02.08.2022 г. за уважаване на предявения от М. В. А. против К. Р. К. и Д. Ж. К. отрицателен установителен иск за собственост върху 23/24 ид. ч. от горепосочения имот. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК по съмнение за недопустимостта на решението.

В проведеното открито съдебно заседание касаторите К. Р. К. и Д. Ж. К. поддържат жалбата. Молят въззивното решение в допусната до касационно обжалване част да бъде обезсилено и производството по делото по предявения отрицателен установителен иск за 23/24 ид. ч. от имота да бъде прекратено. Претендират и за присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.

Пълномощникът на ответницата по касационната жалба М. В. А. оспорва същата. Моли въззивното решение в частта му, касаеща 23/24 ид. ч. от процесния имот, да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на Гражданска колегия по допустимостта на решението за 23/24 ид. ч. от процесния имот приема следното: По делото е предявен отрицателен установителен иск за собственост. В исковата молба ищцата основава правния си интерес за предявяване на този иск за целия имот на очакването наследниците на К. Я. Г. /един от които е и тя, видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 096 от 17.02.2016 г. на [община]/ да придобият правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ - предвид подадено заявление и постановено решение № 8478 от 07.04.1997 г. на ПК - Аксаково за възстановяване на собствеността, но невъзможността, според ищцата, имотът да им бъде възстановен преди да бъде отречено правото на собственост на ответника К. К., който бил записан като собственик на имота в ПНИ на м.“М.“.

С оглед тези твърдения на ищцата в исковата й молба, безспорно между страните е било и е установено с влязло в сила решение, че ищцата има правен интерес да предяви срещу ответниците като трети на съсобствеността лица отрицателен установителен иск за собственост за идеалната част от имота, която твърди, че притежава по наследство от К. Г..

Спорен между страните е въпросът дали тя има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за останалата идеална част от имота, над притежаваната от нея идеална част. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва или когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д.№ 3 от 2021 г. е прието, че на въпроса „Може ли съсобственик на предяви отрицателен установителен иск за собственост на идеална част от имота, надхвърляща собствената му идеална част ?“ не може да бъде даден принципен отговор, важащ за всички случаи, а по всяко конкретно дело, с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба, следва да се извърши конкретна преценка за наличието на правен интерес от предявяването на такъв иск.

Когато ищец, който е съсобственик /сънаследник/ на имот, обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху целия имот с необходимостта да защити правото си на собственост върху притежаваната от него идеална част от имота спрямо трети на съсобствеността лица, той няма правен интерес от предявяване на установителен иск за онази идеална част от имота, която не е негова собственост /независимо дали предявеният от него иск е положителен или отрицателен/. Това е така, тъй като в този случай предявяването на установителен иск за притежаваните от другите съсобственици /сънаследници/ идеални части от имота би представлявало недопустимо съгласно чл.26, ал.2 ГПК претендиране на чужди права - доколкото ищецът не е процесуален субституент на другите съсобственици /сънаследници/ на имота и те не са негови необходими другари по делото, образувано по този иск за собственост. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д.№ 1845 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 50257 от 15.11.2022 г. по ч. гр. д.№ 1541 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др.

Когато обаче, в исковата молба по предявения установителен иск за собственост ищецът заявява, че иска да защити не правото си на собственост върху идеална част от съсобствен /сънаследствен/ имот, а правото си на възстановяване на собствеността върху този имот по реда на ЗСПЗЗ, той има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост за целия имот, тъй като съгласно чл.14, ал.1 ППЗСПЗЗ притежава самостоятелно /независимо от останалите наследници/ право да иска възстановяването на правото на собственост на целия имот, а не само на идеалната част от него, която очаква да придобие с приключване на административната процедура по ЗСПЗЗ.

По настоящото дело е налице именно тази хипотеза. Ищцата М. А. е предявила отрицателен установителен за целия имот, като в исковата молба е обосновала правния си интерес от предявяване на този иск не с необходимостта от защита на правото й на собственост върху имота, а с необходимостта да защити правото си на възстановяване на собствеността върху този имот. С оглед тези конкретни твърдения на ищцата в исковата й молба, съдът приема, че предявеният от М. А. отрицателен установителен иск е допустим за целия имот /включително и за идеалната част от него, която надхвърля притежаваната от ищцата по наследство от К. Г. идеална част/. Съответно допустимо е и постановеното решение за процесните 23/24 ид. ч. от имота.

По правилността на решението настоящият състав на ВКС приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстнационното решение за уважаване на предявения отрицателен установителен иск за собственост за 23/24 ид. ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че ответниците К. Р. К. и съпругата му Д. Ж. К. не са придобили валидно правото на собственост върху имота на основание пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /право, констатирано в нотариален акт № 34 от 03.06.1999 г./, тъй като по закон не са имали право да придобият този имот. С оглед представените по делото писмени доказателства, заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи на инж.С. К. и инж.С. П. и показанията на разпитаните свидетели С. П., Я. Я. и Д. Б., правилен и обоснован е изводът на съда, че не са била налице предвидените в пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за придобиването на имота от ответниците: защото те не са живеели постоянно в населеното място, в чието землище е имотът- [населено място] и защото имотът се намира на по-малко от 30 км. от [населено място], който е бил с население над 300 000 жители /на 300 м. от строителните граници на [населено място] и на 8 км. от центъра на града/ и на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица /на 9,2 км. от крайбрежната морска ивица/. Правилно е и приетото от съда, че предпоставките на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се преценяват към момента на влизане на закона в сила /пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ през 1992 г./, а не към момента, към който е бил завършен фактическият състав на изкупуването на имота по пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /в случая през 1997 г./. Макар в самата разпоредба да не е посочен изрично моментът, към който следва да са налице предпоставките за изкупуване по пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, безспорно това е моментът, в който възниква това право на изкупуване, тоест моментът на влизане в сила на разпоредбата, обн. в ДВ, бр.28 от 1992 г. Приемането на обратното /че предпоставките за изкупуване следва да са налице към момента на изкупуването на конкретен имот/ би означавало, че се създава различен режим за изкупуване за различните ползуватели /доколкото броят на жителите на едно населено място е непрекъснато променяща се величина, която зависи от множество фактори, като броя на ражданията и смъртта на жителите към конкретен момент, броя на лицата, придобили или загубили жителството си в това населено място и др./, което е недопустимо.

Правилно е прието за неоснователно направеното от ответниците евентуално възражение за придобиване на имота по давност. Доколкото процесният имот е земеделски и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, правилно съдът е счел, че придобивна давност за този имот е започнала да тече едва от 23.10.2010 г.- датата на влизане в сила на ПНИ, с който възстановеният с решение № 8478 от 07.04.1997 г. на ПК - Аксаково имот на ищцата и другите наследници на К. Г. е бил индивидуализиран за първи път. Този извод на съда е съобразен с със следните доказани по делото факти: че в решението на ПК - А. от 07.04.1997 г. имотът не е индивидуализиран по граници съобразно стар или действащ план на местността; че към това решение на ПК не е била издадена скица, каквато е изисквал законът в редакцията му към датата на постановяване на това решение- 07.04.1997 г. /чл.14, ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, редакция след изменението с ДВ бр.45 от 16.05.1995 г. и преди изменението с ДВ бр.98 от 28.10.1997 г. /, както и че първият план за местността „М.“, в която се намира процесният имот, е планът за новообразувани имоти /ПНИ/ от 2010 г. С оглед на това и тъй като от 23.10.2010 г. до датата на предявяване на иска през 2019 г. не е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок на владение, правилно е прието, че ответниците не са придобили имота по давност. Правилно е прието и че те не могат да се ползват от кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като не владеят имота на правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.

Поради всичко гореизложено правилно е и като такова следва да бъде оставено в сила решението на Варненския окръжен съд в допусната му до касационно обжалване част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260367 от 02.08.2022 г. по гр. д.№ 19759 от 2019 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от М. А. отрицателен установителен иск за собственост върху 23/24 ид. ч. от процесния имот, за отмяна на издадения в полза на ответника К. К. констативен нотариален акт за собственост № 34 от 03.06.1999 г. до размер на 23/24 ид. ч. от имота и за присъждане на разноски по делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв.

Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193 от 20.02.2023 г. по в. гр. д.№ 2278 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IV състав в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение № 260367 от 02.08.2022 г. по гр. д.№ 19759 от 2019 г. на Варненския районен съд, 51 състав.

ОСЪЖДА К. Р. К. и Д. Ж. К., двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.7, чрез адв.Н. Х., да заплатят на М. В. А. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.Д. А., на основание чл.78 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.