О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 762

София, 21.02.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2528 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. чрез прокурор Д. – прокурор при Окръжна прокуратура, [населено място] против решение № 129/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 44/2023 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която като е потвърдено решение № 1340 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 2822/2022 г., касаторът е осъден да заплати на А. В. С., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по ДП № 586/2021 г. по описа на Второ РПУ П., пр. пр. № 6387/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П., както и сумата от 600,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатско хонорар за процесуално представителство по ДП № 586/2021 г. по описа на Второ РПУ П., пр. пр. № 6387/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, като в частта, насочена срещу въззивното решение по иска за неимуществени вреди, същата е допустима с оглед цената на иска. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска за имуществени вреди обаче е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Касаторът - ответник обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, както и с необсъждане на всички обстоятелства, имащи значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос за задължението на съда, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поставя се и въпроса как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ и какво е съдържанието на понятието „справедливост, като се поддържа допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 35/26.01.2009 г. по гр. д. № 6122/2007 г. на I г. о. на ВКС.

Насрещната страна А. В. С., чрез адв. Б. е депозирала отговор на касационната жалба, в който е изложено становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., въззивният съд е приел, че страните нямат спор по установените от първата инстанция факти; че наличието на повдигнато обвинение спрямо ищцата, производството по което е прекратено, обосновава предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и съгласно чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение. При съобразяване на трайната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателна отговорност и полученият обичаен дискомфорт от упражнената принуда, като притеснения, страх от изхода на делото, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг. Единствено за останалите вреди над обичайните за такъв случай или други специфични увреждания, е необходимо да има твърдения и доказателства, ангажирани от ищеца. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението: характер на повдигнатото обвинение, което не е за тежко умишлено престъпление; краткия срок на наказателното преследване – три месеца; липсата на взета мярка за неотклонение; ограничаване на правото на свободно движение чрез задържането за 24 часа от органите на МВР; характерът и интензитета на изживените от ищцата негативни емоции; липсата на влошаване на здравословното или психическото състояние на ищцата; липсата на медийно отразяване на случай и липсата на доказателства за уронване на доброто име в обществото и накърняването на честта и достойнството на ищцата, т. е. прието е, че претърпените от ищцата вреди не надхвърлят обичайните такива, които настъпват при незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление. Отчитайки всички установени по делото конкретни обстоятелства и настъпилите за ищцата вреди, имащи значение при определяне размера на обезщетението и при съобразяване на обичайния стандарт на живот към 2021 г., въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 2 000 лв.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Първият въпрос на прокуратурата е за определяне на размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика на ВС в т.II на ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд не е нарушил постановките на соченото постановление, тъй като при определяне размера на неимуществените вреди е взел под внимание всички установени по делото обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите си е посочил конкретните такива, имащи значение за размера на неимуществените вреди. На второ място от страна на прокуратурата се поддържа, че съдът не е изложил мотиви в решението си дали причинените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, с което са нарушени разясненията, дадени от ВКС в т.3 и т.11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК. Този довод е неоснователен, тъй като в случая, въз основа на събраните пред първата инстанция доказателствени средства, въззивният съд е изложил собствени мотиви кои вреди са установени и че по отношение на тях е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Поддържа се още, че по приложението на чл.52 ЗЗД вр. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – какво е съдържанието на понятието „справедливост“ изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е дадено разрешение от въззивния съд в противоречие с посоченото в изложение решение на ВКС. От съпоставката на съобразените в соченото решение индивидуални критерии с тези по настоящото дело е видно, че в разглежданите случаи не са взети предвид едни и същи основни факти, т. е. не се констатира сходство в основните критерии, което да обоснове наличието на различна практика на ВКС във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетението съобразно критерия на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, с оглед различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Ето защо, въпросът за съдържанието на понятието „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, също не обуславя допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице релевираното в изложението към касационната жалба на ответника основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора, на насрещната страна следва да се присъдят сторените за касационната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които са в размер на 900,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратура на Р. Б. чрез прокурор Д. – прокурор при Окръжна прокуратура, [населено място] против решение № 129/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 44/2023 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която като е потвърдено решение № 1340 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 2822/2022 г., касаторът е осъден да заплати на А. В. С., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 600,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатско хонорар за процесуално представителство по ДП № 586/2021 г. по описа на Второ РПУ П., пр. пр. № 6387/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 44/2023 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която като е потвърдено решение № 1340 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 2822/2022 г., Прокуратура на Р. Б. е осъдена да заплати на А. В. С., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по ДП № 586/2021 г. по описа на Второ РПУ П., пр. пр. № 6387/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П., решение № 1237/24.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3792/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на А. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 900,00 лв.-разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис, само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Прокуратура на РБ. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: